Разговорник

bg Пазаруване   »   da Købe ind

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [fireoghalvtreds]

Købe ind

Изберете как искате да видите превода:   
български датски Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. Jeg vil-g-rne k-be-e- -ave. J__ v__ g____ k___ e_ g____ J-g v-l g-r-e k-b- e- g-v-. --------------------------- Jeg vil gerne købe en gave. 0
Но не нещо прекалено скъпо. Men-ikk- no-e--al--f----y-t. M__ i___ n____ a__ f__ d____ M-n i-k- n-g-t a-t f-r d-r-. ---------------------------- Men ikke noget alt for dyrt. 0
Може би дамска чанта? Mås-e-----ånd---ke? M____ e_ h_________ M-s-e e- h-n-t-s-e- ------------------- Måske en håndtaske? 0
Какъв цвят желаете? Hvilke- f-r-e -k-- de--være? H______ f____ s___ d__ v____ H-i-k-n f-r-e s-a- d-n v-r-? ---------------------------- Hvilken farve skal den være? 0
Черен, кафяв или бял? Sort, b-un---ler ----? S____ b___ e____ h____ S-r-, b-u- e-l-r h-i-? ---------------------- Sort, brun eller hvid? 0
Голяма или малка? En s----e---- e-------? E_ s___ e____ e_ l_____ E- s-o- e-l-r e- l-l-e- ----------------------- En stor eller en lille? 0
Може ли да видя тази? Må-j-g-se-p---e--d-r? M_ j__ s_ p_ d__ d___ M- j-g s- p- d-n d-r- --------------------- Må jeg se på den der? 0
От кожа ли е? E- d-n ----k---? E_ d__ a_ s_____ E- d-n a- s-i-d- ---------------- Er den af skind? 0
Или от изкуствена материя? E-l-r-er--e--a- k-n-----f? E____ e_ d__ a_ k_________ E-l-r e- d-n a- k-n-t-t-f- -------------------------- Eller er den af kunststof? 0
От кожа естествено. Af-l--er -atur--gv--. A_ l____ n___________ A- l-d-r n-t-r-i-v-s- --------------------- Af læder naturligvis. 0
Това е особено добро качество. Det-e---n---rlig --- k--li---. D__ e_ e_ s_____ g__ k________ D-t e- e- s-r-i- g-d k-a-i-e-. ------------------------------ Det er en særlig god kvalitet. 0
Чантата действително е на много изгодна цена. O--h-n--a---n er-v-r--li- meg-t b----g. O_ h_________ e_ v_______ m____ b______ O- h-n-t-s-e- e- v-r-e-i- m-g-t b-l-i-. --------------------------------------- Og håndtasken er virkelig meget billig. 0
Харесва ми. Je- ----g-d- -i-- ---. J__ k__ g___ l___ d___ J-g k-n g-d- l-d- d-n- ---------------------- Jeg kan godt lide den. 0
Ще я взема. D-----g---j--. D__ t____ j___ D-n t-g-r j-g- -------------- Den tager jeg. 0
Може ли евентуално да я подменя? Kan-de- e-----e-t---tt-s? K__ d__ e________ b______ K-n d-n e-e-t-e-t b-t-e-? ------------------------- Kan den eventuelt byttes? 0
Разбира се. Sel-f-l-----. S____________ S-l-f-l-e-i-. ------------- Selvfølgelig. 0
Ние ще я опаковаме като подарък. Vi p--k-- de--ind---m-----. V_ p_____ d__ i__ s__ g____ V- p-k-e- d-n i-d s-m g-v-. --------------------------- Vi pakker den ind som gave. 0
Касата е там отсреща. K-sse- e---er-v--. K_____ e_ d_______ K-s-e- e- d-r-v-e- ------------------ Kassen er derovre. 0

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...