Разговорник

bg Наречия   »   sr Прилози

100 [сто]

Наречия

Наречия

100 [стотина]

100 [stotina]

Прилози

Prilozi

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
вече – още не ве- -едн-- --још-ника-а в__ ј_____ – ј__ н_____ в-ћ ј-д-о- – ј-ш н-к-д- ----------------------- већ једном – још никада 0
v--́--e---m --j-- n---da v__ j_____ – j__ n_____ v-c- j-d-o- – j-š n-k-d- ------------------------ već jednom – još nikada
Били ли сте вече в Берлин? Ј---е-л---ећ-ј-д--м--и-- у Б-р-ин-? Ј____ л_ в__ ј_____ б___ у Б_______ Ј-с-е л- в-ћ ј-д-о- б-л- у Б-р-и-у- ----------------------------------- Јесте ли већ једном били у Берлину? 0
Jes-e l---------dn------- u -e-lin-? J____ l_ v__ j_____ b___ u B_______ J-s-e l- v-c- j-d-o- b-l- u B-r-i-u- ------------------------------------ Jeste li već jednom bili u Berlinu?
Не, още не. Не--ј-ш --к---. Н__ ј__ н______ Н-, ј-ш н-к-д-. --------------- Не, још никада. 0
Ne, -oš--i---a. N__ j__ n______ N-, j-š n-k-d-. --------------- Ne, još nikada.
някой – никой не-о ---и-о н___ – н___ н-к- – н-к- ----------- неко – нико 0
n-ko-– ---o n___ – n___ n-k- – n-k- ----------- neko – niko
Познавате ли някого тук? П-знаје-е-ли-овде н-ког-? П________ л_ о___ н______ П-з-а-е-е л- о-д- н-к-г-? ------------------------- Познајете ли овде некога? 0
P-zna-ete li----- n--oga? P________ l_ o___ n______ P-z-a-e-e l- o-d- n-k-g-? ------------------------- Poznajete li ovde nekoga?
Не, не познавам никого тук. Не- ја -- п--најем --де -и-ога. Н__ ј_ н_ п_______ о___ н______ Н-, ј- н- п-з-а-е- о-д- н-к-г-. ------------------------------- Не, ја не познајем овде никога. 0
N-- -a--e---zn--e- ov-- n-ko--. N__ j_ n_ p_______ o___ n______ N-, j- n- p-z-a-e- o-d- n-k-g-. ------------------------------- Ne, ja ne poznajem ovde nikoga.
още – няма јо--–--е-в-ше ј__ – н_ в___ ј-ш – н- в-ш- ------------- још – не више 0
jo--- n--više j__ – n_ v___ j-š – n- v-š- ------------- još – ne više
Ще останете ли още дълго тук? О-т---т- л- -о- дуго овд-? О_______ л_ ј__ д___ о____ О-т-ј-т- л- ј-ш д-г- о-д-? -------------------------- Остајете ли још дуго овде? 0
O-t--ete-li--oš-dugo--vd-? O_______ l_ j__ d___ o____ O-t-j-t- l- j-š d-g- o-d-? -------------------------- Ostajete li još dugo ovde?
Не, няма да остана дълго тук. Н-,-ја -е------ем в-ш------ --де. Н__ ј_ н_ о______ в___ д___ о____ Н-, ј- н- о-т-ј-м в-ш- д-г- о-д-. --------------------------------- Не, ја не остајем више дуго овде. 0
Ne-----n--ostajem vi---d-go-ovde. N__ j_ n_ o______ v___ d___ o____ N-, j- n- o-t-j-m v-š- d-g- o-d-. --------------------------------- Ne, ja ne ostajem više dugo ovde.
още нещо – нищо повече ј-- н-што - -и-та--и-е ј__ н____ – н____ в___ ј-ш н-ш-о – н-ш-а в-ш- ---------------------- још нешто – ништа више 0
jo- n--t- –-----a v--e j__ n____ – n____ v___ j-š n-š-o – n-š-a v-š- ---------------------- još nešto – ništa više
Желаете ли още нещо за пиене? Жел-т--ли -о- -ешт- п---т-? Ж_____ л_ ј__ н____ п______ Ж-л-т- л- ј-ш н-ш-о п-п-т-? --------------------------- Желите ли још нешто попити? 0
Že---e -- --- ne--o pop---? Ž_____ l_ j__ n____ p______ Ž-l-t- l- j-š n-š-o p-p-t-? --------------------------- Želite li još nešto popiti?
Не, не желая нищо повече. Н-, ј- не-ж-ли- н-ш-а-в-ше. Н__ ј_ н_ ж____ н____ в____ Н-, ј- н- ж-л-м н-ш-а в-ш-. --------------------------- Не, ја не желим ништа више. 0
Ne- -a ne --l-- --š---viš-. N__ j_ n_ ž____ n____ v____ N-, j- n- ž-l-m n-š-a v-š-. --------------------------- Ne, ja ne želim ništa više.
вече нещо – още нищо в-ћ-н--то –-ј-ш -иш-а в__ н____ – ј__ н____ в-ћ н-ш-о – ј-ш н-ш-а --------------------- већ нешто – још ништа 0
v----ne--- – j-- ---ta v__ n____ – j__ n____ v-c- n-š-o – j-š n-š-a ---------------------- već nešto – još ništa
Ядохте ли вече нещо? Ј---е ли--ећ --ш-- -ел-? Ј____ л_ в__ н____ ј____ Ј-с-е л- в-ћ н-ш-о ј-л-? ------------------------ Јесте ли већ нешто јели? 0
Jes-- li-ve-́---š-o-jeli? J____ l_ v__ n____ j____ J-s-e l- v-c- n-š-o j-l-? ------------------------- Jeste li već nešto jeli?
Не, още нищо не съм ял. Н-- ј- ј-ш -и-ам -иш-- -е----је-а. Н__ ј_ ј__ н____ н____ ј__ / ј____ Н-, ј- ј-ш н-с-м н-ш-а ј-о / ј-л-. ---------------------------------- Не, ја још нисам ништа јео / јела. 0
Ne, j--jo- -i-a--n-št- --- / je-a. N__ j_ j__ n____ n____ j__ / j____ N-, j- j-š n-s-m n-š-a j-o / j-l-. ---------------------------------- Ne, ja još nisam ništa jeo / jela.
още някой – никой повече још н-ко –--ико--и-е ј__ н___ – н___ в___ ј-ш н-к- – н-к- в-ш- -------------------- још неко – нико више 0
j-š n--o ---ik- --še j__ n___ – n___ v___ j-š n-k- – n-k- v-š- -------------------- još neko – niko više
Желае ли още някой кафе? Ж----л- ------ко-кафу? Ж___ л_ ј__ н___ к____ Ж-л- л- ј-ш н-к- к-ф-? ---------------------- Жели ли још неко кафу? 0
Ž--i li--oš-nek--kafu? Ž___ l_ j__ n___ k____ Ž-l- l- j-š n-k- k-f-? ---------------------- Želi li još neko kafu?
Не, никой. Н-- н--о-в---. Н__ н___ в____ Н-, н-к- в-ш-. -------------- Не, нико више. 0
N-,---ko ----. N__ n___ v____ N-, n-k- v-š-. -------------- Ne, niko više.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + сръбски (1-100) MP3 сръбски (1-100)

Арабският език

Арабският език е един от най-важните езици в света. Повече от 300 милиона души говорят арабски. Те живеят в повече от 20 различни страни. Арабският спада към Афро-Азиатските езици. Арабският език се е появил преди хиляди години. Езикът за пръв път се е говорил на Арабския полуостров. Оттам той започнал да се разпространява все по-надалеч. Говоримият арабски се различава значително от стандартния език. Има и множество различни арабски диалекти. Може да се каже, че той се говори по различен начин във всеки регион. Говорещите на различни диалекти често изобщо не се разбират помежду си. В резултат на това филмите от арабските страни обикновено са дублирани. Само по този начин те могат да бъдат разбирани в цялата езикова област. Класическият стандартен арабски днес вече почти не се говори. Той се открива само в писмена форма. Книгите и вестниците използват класическия арабски стандартен език. Днес не съществува единен арабски технически език. Ето защо, техническите термини обикновено идват от други езици. Английският и френският език са по-доминиращи в тази област, отколкото всеки друг език. Интересът към арабския се е увеличил значително през последните години. Все повече и повече хора се заемат с изучаване на арабски. Курсове се предлагат във всеки университет и в много училища. Много хора считат арабската писменост за особено очарователна. Тя се изписва отдясно наляво. Арабското произношение и граматика не са толкова лесни. Има много звуци и правила, които са непознати в другите езици. Когато учи езика, човек трябва да следва определен ред. Първо произношението, след това граматиката и чак след това писането…