Разговорник

bg Наречия   »   uk Прислівники

100 [сто]

Наречия

Наречия

100 [сто]

100 [sto]

Прислівники

[Pryslivnyky]

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
вече – още не вж--о--н р-з-– ще-ніколи в__ о___ р__ – щ_ н_____ в-е о-и- р-з – щ- н-к-л- ------------------------ вже один раз – ще ніколи 0
vzhe---yn r-z-- ----e--ik-ly v___ o___ r__ – s____ n_____ v-h- o-y- r-z – s-c-e n-k-l- ---------------------------- vzhe odyn raz – shche nikoly
Били ли сте вече в Берлин? Ви-в-е -у-и в-Берліні? В_ в__ б___ в Б_______ В- в-е б-л- в Б-р-і-і- ---------------------- Ви вже були в Берліні? 0
Vy-vz----ul- ---er--ni? V_ v___ b___ v B_______ V- v-h- b-l- v B-r-i-i- ----------------------- Vy vzhe buly v Berlini?
Не, още не. Н------ні-о--. Н__ щ_ н______ Н-, щ- н-к-л-. -------------- Ні, ще ніколи. 0
N-,-s---e nik-ly. N__ s____ n______ N-, s-c-e n-k-l-. ----------------- Ni, shche nikoly.
някой – никой Х----еб-д- – -і-то Х_________ – н____ Х-о-н-б-д- – н-х-о ------------------ Хто-небудь – ніхто 0
Khto---bud--– --k-to K__________ – n_____ K-t---e-u-ʹ – n-k-t- -------------------- Khto-nebudʹ – nikhto
Познавате ли някого тук? В- з-а-т- --т -ого-не---ь? В_ з_____ т__ к___________ В- з-а-т- т-т к-г---е-у-ь- -------------------------- Ви знаєте тут кого-небудь? 0
V--z-a---e --- --ho-neb---? V_ z______ t__ k___________ V- z-a-e-e t-t k-h---e-u-ʹ- --------------------------- Vy znayete tut koho-nebudʹ?
Не, не познавам никого тук. Ні,---не зна- -----і---о. Н__ я н_ з___ т__ н______ Н-, я н- з-а- т-т н-к-г-. ------------------------- Ні, я не знаю тут нікого. 0
N-, ---n- --ayu--ut n-koh-. N__ y_ n_ z____ t__ n______ N-, y- n- z-a-u t-t n-k-h-. --------------------------- Ni, ya ne znayu tut nikoho.
още – няма щ--– б--ьше-ні щ_ – б_____ н_ щ- – б-л-ш- н- -------------- ще – більше ні 0
s--h--- -i-ʹ--e -i s____ – b______ n_ s-c-e – b-l-s-e n- ------------------ shche – bilʹshe ni
Ще останете ли още дълго тук? В- --- -е надов-о--ал-ш---е-я? В_ т__ щ_ н______ з___________ В- т-т щ- н-д-в-о з-л-ш-є-е-я- ------------------------------ Ви тут ще надовго залишаєтеся? 0
Vy--ut-s--h- n-d-vho -al------t-sya? V_ t__ s____ n______ z______________ V- t-t s-c-e n-d-v-o z-l-s-a-e-e-y-? ------------------------------------ Vy tut shche nadovho zalyshayetesya?
Не, няма да остана дълго тук. Ні--я-з--иш---я-н-надо---. Н__ я з________ н_________ Н-, я з-л-ш-ю-я н-н-д-в-о- -------------------------- Ні, я залишаюся ненадовго. 0
N-,--a -alys-ay-s-a ne---ov--. N__ y_ z___________ n_________ N-, y- z-l-s-a-u-y- n-n-d-v-o- ------------------------------ Ni, ya zalyshayusya nenadovho.
още нещо – нищо повече ще щось --б----е--і-о-о щ_ щ___ – б_____ н_____ щ- щ-с- – б-л-ш- н-ч-г- ----------------------- ще щось – більше нічого 0
shch--shc-o------ilʹ-he-ni--oho s____ s______ – b______ n______ s-c-e s-c-o-ʹ – b-l-s-e n-c-o-o ------------------------------- shche shchosʹ – bilʹshe nichoho
Желаете ли още нещо за пиене? Х--ете ще -о-ь-ви-и-и? Х_____ щ_ щ___ в______ Х-ч-т- щ- щ-с- в-п-т-? ---------------------- Хочете ще щось випити? 0
Kh-c-et--shc-----chosʹ---p-t-? K_______ s____ s______ v______ K-o-h-t- s-c-e s-c-o-ʹ v-p-t-? ------------------------------ Khochete shche shchosʹ vypyty?
Не, не желая нищо повече. Н---- не -очу---ль-е-н--ого. Н__ я н_ х___ б_____ н______ Н-, я н- х-ч- б-л-ш- н-ч-г-. ---------------------------- Ні, я не хочу більше нічого. 0
N-,--- -e---o-hu-----s-e n-c-o-o. N__ y_ n_ k_____ b______ n_______ N-, y- n- k-o-h- b-l-s-e n-c-o-o- --------------------------------- Ni, ya ne khochu bilʹshe nichoho.
вече нещо – още нищо в-е----ь --ще-ніч--о в__ щ___ – щ_ н_____ в-е щ-с- – щ- н-ч-г- -------------------- вже щось – ще нічого 0
v-he-sh-h-sʹ –---c-e--i---ho v___ s______ – s____ n______ v-h- s-c-o-ʹ – s-c-e n-c-o-o ---------------------------- vzhe shchosʹ – shche nichoho
Ядохте ли вече нещо? В---же -о-ь----ли? В_ в__ щ___ з_____ В- в-е щ-с- з-ї-и- ------------------ Ви вже щось з’їли? 0
Vy --h- ----os- z--̈--? V_ v___ s______ z_____ V- v-h- s-c-o-ʹ z-i-l-? ----------------------- Vy vzhe shchosʹ zʺïly?
Не, още нищо не съм ял. Ні- я ----іч-го--е їв-/ -л-. Н__ я щ_ н_____ н_ ї_ / ї___ Н-, я щ- н-ч-г- н- ї- / ї-а- ---------------------------- Ні, я ще нічого не їв / їла. 0
Ni,--- -hc-e--ichoho-ne---v --i-l-. N__ y_ s____ n______ n_ ï_ / ï___ N-, y- s-c-e n-c-o-o n- i-v / i-l-. ----------------------------------- Ni, ya shche nichoho ne ïv / ïla.
още някой – никой повече щ--х-----буд--–-б-льш----х-о щ_ х_________ – б_____ н____ щ- х-о-н-б-д- – б-л-ш- н-х-о ---------------------------- ще хто-небудь – більше ніхто 0
sh-he-------eb-dʹ --bilʹ--- ni---o s____ k__________ – b______ n_____ s-c-e k-t---e-u-ʹ – b-l-s-e n-k-t- ---------------------------------- shche khto-nebudʹ – bilʹshe nikhto
Желае ли още някой кафе? Б-ж---щ- --о--еб--ь-----? Б____ щ_ х_________ к____ Б-ж-є щ- х-о-н-б-д- к-в-? ------------------------- Бажає ще хто-небудь кави? 0
Baz-a-----ch---ht--n--u-- ka--? B______ s____ k__________ k____ B-z-a-e s-c-e k-t---e-u-ʹ k-v-? ------------------------------- Bazhaye shche khto-nebudʹ kavy?
Не, никой. Н-,---л-ше н-х-о. Н__ б_____ н_____ Н-, б-л-ш- н-х-о- ----------------- Ні, більше ніхто. 0
Ni- -i-ʹs-e-nik-t-. N__ b______ n______ N-, b-l-s-e n-k-t-. ------------------- Ni, bilʹshe nikhto.

Арабският език

Арабският език е един от най-важните езици в света. Повече от 300 милиона души говорят арабски. Те живеят в повече от 20 различни страни. Арабският спада към Афро-Азиатските езици. Арабският език се е появил преди хиляди години. Езикът за пръв път се е говорил на Арабския полуостров. Оттам той започнал да се разпространява все по-надалеч. Говоримият арабски се различава значително от стандартния език. Има и множество различни арабски диалекти. Може да се каже, че той се говори по различен начин във всеки регион. Говорещите на различни диалекти често изобщо не се разбират помежду си. В резултат на това филмите от арабските страни обикновено са дублирани. Само по този начин те могат да бъдат разбирани в цялата езикова област. Класическият стандартен арабски днес вече почти не се говори. Той се открива само в писмена форма. Книгите и вестниците използват класическия арабски стандартен език. Днес не съществува единен арабски технически език. Ето защо, техническите термини обикновено идват от други езици. Английският и френският език са по-доминиращи в тази област, отколкото всеки друг език. Интересът към арабския се е увеличил значително през последните години. Все повече и повече хора се заемат с изучаване на арабски. Курсове се предлагат във всеки университет и в много училища. Много хора считат арабската писменост за особено очарователна. Тя се изписва отдясно наляво. Арабското произношение и граматика не са толкова лесни. Има много звуци и правила, които са непознати в другите езици. Когато учи езика, човек трябва да следва определен ред. Първо произношението, след това граматиката и чак след това писането…