Разговорник

bg Наречия   »   uk Прислівники

100 [сто]

Наречия

Наречия

100 [сто]

100 [sto]

Прислівники

[Pryslivnyky]

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
вече – още не вж- ---- ----- -- н-ко-и в__ о___ р__ – щ_ н_____ в-е о-и- р-з – щ- н-к-л- ------------------------ вже один раз – ще ніколи 0
v-he o-yn --z-–-s-c---n-koly v___ o___ r__ – s____ n_____ v-h- o-y- r-z – s-c-e n-k-l- ---------------------------- vzhe odyn raz – shche nikoly
Били ли сте вече в Берлин? В- --е-б-ли----ерл---? В_ в__ б___ в Б_______ В- в-е б-л- в Б-р-і-і- ---------------------- Ви вже були в Берліні? 0
Vy -z----u-y v-B----n-? V_ v___ b___ v B_______ V- v-h- b-l- v B-r-i-i- ----------------------- Vy vzhe buly v Berlini?
Не, още не. Ні- -е ні-оли. Н__ щ_ н______ Н-, щ- н-к-л-. -------------- Ні, ще ніколи. 0
Ni---hc-e-n--oly. N__ s____ n______ N-, s-c-e n-k-l-. ----------------- Ni, shche nikoly.
някой – никой Х---н----ь - ні-то Х_________ – н____ Х-о-н-б-д- – н-х-о ------------------ Хто-небудь – ніхто 0
K--o-n---d- --n-k--o K__________ – n_____ K-t---e-u-ʹ – n-k-t- -------------------- Khto-nebudʹ – nikhto
Познавате ли някого тук? В- зна--е-тут -ого-н-будь? В_ з_____ т__ к___________ В- з-а-т- т-т к-г---е-у-ь- -------------------------- Ви знаєте тут кого-небудь? 0
V--z--y-te t-t-k--o-n---d-? V_ z______ t__ k___________ V- z-a-e-e t-t k-h---e-u-ʹ- --------------------------- Vy znayete tut koho-nebudʹ?
Не, не познавам никого тук. Ні- --не зн-ю т-т ---ого. Н__ я н_ з___ т__ н______ Н-, я н- з-а- т-т н-к-г-. ------------------------- Ні, я не знаю тут нікого. 0
N-- -- -e-znayu--u----k-ho. N__ y_ n_ z____ t__ n______ N-, y- n- z-a-u t-t n-k-h-. --------------------------- Ni, ya ne znayu tut nikoho.
още – няма ще-– біл-ш- -і щ_ – б_____ н_ щ- – б-л-ш- н- -------------- ще – більше ні 0
shche ---i-ʹshe--i s____ – b______ n_ s-c-e – b-l-s-e n- ------------------ shche – bilʹshe ni
Ще останете ли още дълго тук? В- т-- -е надовго-з--ишає-е-я? В_ т__ щ_ н______ з___________ В- т-т щ- н-д-в-о з-л-ш-є-е-я- ------------------------------ Ви тут ще надовго залишаєтеся? 0
Vy t---sh-he-n--o--o-za-ys-ay-t-sy-? V_ t__ s____ n______ z______________ V- t-t s-c-e n-d-v-o z-l-s-a-e-e-y-? ------------------------------------ Vy tut shche nadovho zalyshayetesya?
Не, няма да остана дълго тук. Н-- - зал-ш--ся-н--ад---о. Н__ я з________ н_________ Н-, я з-л-ш-ю-я н-н-д-в-о- -------------------------- Ні, я залишаюся ненадовго. 0
N---ya ----s--yusya -e--d-v-o. N__ y_ z___________ n_________ N-, y- z-l-s-a-u-y- n-n-d-v-o- ------------------------------ Ni, ya zalyshayusya nenadovho.
още нещо – нищо повече щ-----ь - б--ь-- ні-о-о щ_ щ___ – б_____ н_____ щ- щ-с- – б-л-ш- н-ч-г- ----------------------- ще щось – більше нічого 0
sh-h- sh-hos- --b--ʹs------hoho s____ s______ – b______ n______ s-c-e s-c-o-ʹ – b-l-s-e n-c-o-o ------------------------------- shche shchosʹ – bilʹshe nichoho
Желаете ли още нещо за пиене? Хо-ет- -- щ--ь -ип---? Х_____ щ_ щ___ в______ Х-ч-т- щ- щ-с- в-п-т-? ---------------------- Хочете ще щось випити? 0
K--c-et--shch- s---o-ʹ--yp-ty? K_______ s____ s______ v______ K-o-h-t- s-c-e s-c-o-ʹ v-p-t-? ------------------------------ Khochete shche shchosʹ vypyty?
Не, не желая нищо повече. Ні,-я-не --чу бі-ь-- -ічого. Н__ я н_ х___ б_____ н______ Н-, я н- х-ч- б-л-ш- н-ч-г-. ---------------------------- Ні, я не хочу більше нічого. 0
Ni- y- n--k----u-b-lʹs-e-n---o--. N__ y_ n_ k_____ b______ n_______ N-, y- n- k-o-h- b-l-s-e n-c-o-o- --------------------------------- Ni, ya ne khochu bilʹshe nichoho.
вече нещо – още нищо в-е щось - -е ніч-го в__ щ___ – щ_ н_____ в-е щ-с- – щ- н-ч-г- -------------------- вже щось – ще нічого 0
vzhe s--hos- – s-che-n----ho v___ s______ – s____ n______ v-h- s-c-o-ʹ – s-c-e n-c-o-o ---------------------------- vzhe shchosʹ – shche nichoho
Ядохте ли вече нещо? В--в---що-----ї--? В_ в__ щ___ з_____ В- в-е щ-с- з-ї-и- ------------------ Ви вже щось з’їли? 0
Vy -z----hchosʹ------y? V_ v___ s______ z_____ V- v-h- s-c-o-ʹ z-i-l-? ----------------------- Vy vzhe shchosʹ zʺïly?
Не, още нищо не съм ял. Н-,-я щ----чо---н--ї----їла. Н__ я щ_ н_____ н_ ї_ / ї___ Н-, я щ- н-ч-г- н- ї- / ї-а- ---------------------------- Ні, я ще нічого не їв / їла. 0
N-- ya--hc-----c-oh--ne--̈v - i-l-. N__ y_ s____ n______ n_ ï_ / ï___ N-, y- s-c-e n-c-o-o n- i-v / i-l-. ----------------------------------- Ni, ya shche nichoho ne ïv / ïla.
още някой – никой повече ще х---н---д- –-бі---- ----о щ_ х_________ – б_____ н____ щ- х-о-н-б-д- – б-л-ш- н-х-о ---------------------------- ще хто-небудь – більше ніхто 0
shch- kht------dʹ---bi-ʹsh-----hto s____ k__________ – b______ n_____ s-c-e k-t---e-u-ʹ – b-l-s-e n-k-t- ---------------------------------- shche khto-nebudʹ – bilʹshe nikhto
Желае ли още някой кафе? Б-жає -- х-----буд- к--и? Б____ щ_ х_________ к____ Б-ж-є щ- х-о-н-б-д- к-в-? ------------------------- Бажає ще хто-небудь кави? 0
B-z---- --ch--k-t--nebu-- --vy? B______ s____ k__________ k____ B-z-a-e s-c-e k-t---e-u-ʹ k-v-? ------------------------------- Bazhaye shche khto-nebudʹ kavy?
Не, никой. Ні----ль-е -іхто. Н__ б_____ н_____ Н-, б-л-ш- н-х-о- ----------------- Ні, більше ніхто. 0
Ni, ---ʹs-----k---. N__ b______ n______ N-, b-l-s-e n-k-t-. ------------------- Ni, bilʹshe nikhto.

Арабският език

Арабският език е един от най-важните езици в света. Повече от 300 милиона души говорят арабски. Те живеят в повече от 20 различни страни. Арабският спада към Афро-Азиатските езици. Арабският език се е появил преди хиляди години. Езикът за пръв път се е говорил на Арабския полуостров. Оттам той започнал да се разпространява все по-надалеч. Говоримият арабски се различава значително от стандартния език. Има и множество различни арабски диалекти. Може да се каже, че той се говори по различен начин във всеки регион. Говорещите на различни диалекти често изобщо не се разбират помежду си. В резултат на това филмите от арабските страни обикновено са дублирани. Само по този начин те могат да бъдат разбирани в цялата езикова област. Класическият стандартен арабски днес вече почти не се говори. Той се открива само в писмена форма. Книгите и вестниците използват класическия арабски стандартен език. Днес не съществува единен арабски технически език. Ето защо, техническите термини обикновено идват от други езици. Английският и френският език са по-доминиращи в тази област, отколкото всеки друг език. Интересът към арабския се е увеличил значително през последните години. Все повече и повече хора се заемат с изучаване на арабски. Курсове се предлагат във всеки университет и в много училища. Много хора считат арабската писменост за особено очарователна. Тя се изписва отдясно наляво. Арабското произношение и граматика не са толкова лесни. Има много звуци и правила, които са непознати в другите езици. Когато учи езика, човек трябва да следва определен ред. Първо произношението, след това граматиката и чак след това писането…