Разговорник

bg Кратък разговор 3   »   it Small Talk / chiacchiere 3

22 [двайсет и две]

Кратък разговор 3

Кратък разговор 3

22 [ventidue]

Small Talk / chiacchiere 3

Изберете как искате да видите превода:   
български италиански Играйте Повече
Пушите ли? Le- fu-a? L__ f____ L-i f-m-? --------- Lei fuma? 0
По-рано да. U-- volta fu-avo. U__ v____ f______ U-a v-l-a f-m-v-. ----------------- Una volta fumavo. 0
Но сега вече не пуша. M----e-so-non ---o--iù. M_ a_____ n__ f___ p___ M- a-e-s- n-n f-m- p-ù- ----------------------- Ma adesso non fumo più. 0
Пречи ли Ви, ако аз пуша? L- -ist-rbo -- fu--? L_ d_______ s_ f____ L- d-s-u-b- s- f-m-? -------------------- La disturbo se fumo? 0
Не, въобще не. No, ---at--. N__ a_______ N-, a-f-t-o- ------------ No, affatto. 0
Това не ми пречи. No--m--d-s--rba. N__ m_ d________ N-n m- d-s-u-b-. ---------------- Non mi disturba. 0
Ще пиете ли нещо? B-v--q-----s-? B___ q________ B-v- q-a-c-s-? -------------- Beve qualcosa? 0
Един коняк? Un -ognac? U_ c______ U- c-g-a-? ---------- Un cognac? 0
Не, предпочитам бира. N-----utt---- u-a--ir--. N__ p________ u__ b_____ N-, p-u-t-s-o u-a b-r-a- ------------------------ No, piuttosto una birra. 0
Пътувате ли много? Le--v-ag----mo-t-? L__ v______ m_____ L-i v-a-g-a m-l-o- ------------------ Lei viaggia molto? 0
Да, обикновено в командировка. S-- di s--i-o--ono-v-a--- d- -f---i. S__ d_ s_____ s___ v_____ d_ a______ S-, d- s-l-t- s-n- v-a-g- d- a-f-r-. ------------------------------------ Sì, di solito sono viaggi di affari. 0
Но сега сме тук на почивка. M- ade-s- sia-o qui -- ---a-za. M_ a_____ s____ q__ i_ v_______ M- a-e-s- s-a-o q-i i- v-c-n-a- ------------------------------- Ma adesso siamo qui in vacanza. 0
Каква жега! Che---a! C__ a___ C-e a-a- -------- Che afa! 0
Да, днес наистина е горещо. Sì--o-g- f- v--amen---cal--. S__ o___ f_ v________ c_____ S-, o-g- f- v-r-m-n-e c-l-o- ---------------------------- Sì, oggi fa veramente caldo. 0
Да излезем на балкона. A--iamo--u--i--u- -alc--e. A______ f____ s__ b_______ A-d-a-o f-o-i s-l b-l-o-e- -------------------------- Andiamo fuori sul balcone. 0
Утре тук ще има парти. Do---i---è -na--e-t-. D_____ c__ u__ f_____ D-m-n- c-è u-a f-s-a- --------------------- Domani c’è una festa. 0
Ще дойдете ли и Вие? C--vie-----che-Le-? C_ v____ a____ L___ C- v-e-e a-c-e L-i- ------------------- Ci viene anche Lei? 0
Да, ние също сме поканени. S-,----h--no- sia-- -n---ati. S__ a____ n__ s____ i________ S-, a-c-e n-i s-a-o i-v-t-t-. ----------------------------- Sì, anche noi siamo invitati. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + италиански (1-100) MP3 италиански (1-100)

Езикът и писмеността

Всеки език се използва за общуване между хората. Когато говорим, изразяваме това, което мислим и чувстваме. И в този процес не винаги спазваме правилата на езика. Вместо това използваме свой собствен език, своя простонароден език. Но при писмения език нещата стоят другояче. Тук се проявяват всички правила на нашия език. Писмеността дава възможност на езика да се превърне в пълноценен език. Тя прави езика видим. Благодарение на писмеността се предават знания, култивирани с хилядолетия. Поради това, писмеността е основата на всяка изтънчена култура. Първата форма на писменост е била изобретена преди повече от 5000 години. Това било клинописното писмо на шумерите. То било изсичано върху глинени плочи. Този клинопис е бил в употреба цели триста години. Египетските йероглифи също датират почти от времето на клинописа. Безброй учени са посветили своите изследвания на тях. Йероглифите представляват една сравнително сложна писмена система. Която, обаче, веряотно е била изобретена с едничка проста цел. По онова време Египет е бил огромно царство с много жители. Ежедневието и най-вече икономическата система са се нуждаели от организация. Данъците и счетоводството трябвало да бъдат управлявани добре. Именно заради това древните египтяни развили своите графични знаци. А от друга страна, азбучните писмени системи водят своя произход от Шумер. Всяка писменост разкрива богата информация за хората, които я използват. Нещо повече, всяка държава разкрива своите особености чрез писмеността. За съжаление, днес изкуството на ръкописа изчезва. Съвременните технологии го правят почти излишен. Така че, недейте само да говорите, продължавайте и да пишете!
Знаете ли, че?
Каннада принадлежи към семейството на дравидските езици. Те се говорят основно в Южна Индия. Каннада не е сроден с индоарийските езици на Северна Индия. Около 40 милиона души говорят каннада като майчин език. Той е признат за един от 22-те официални езика в Индия. Каннада е аглутиниращ език. Това означава, че граматични функции се изразяват чрез афикси. Езикът се разделя на четири местни диалектни групи. Чрез речта си говорещите разкриват не само откъде идват. По езика им може се разбере към коя социална класа принадлежат. Говоримият и писменият език каннада се различават съществено. И подобно на много други индийски езици, каннада също има собствена писменост. Тя представлява смесена форма от азбука и сричково писмо. Състои се от много кръгли знаци, което е типично за южноиндийските писмености. А да се учат тези красиви букви, наистина е забавно ...