Разговорник

bg Минало време 3   »   it Passato 3

83 [осемдесет и три]

Минало време 3

Минало време 3

83 [ottantatré]

Passato 3

Изберете как искате да видите превода:   
български италиански Играйте Повече
звъня / обаждам се по телефона t-l-f-nare t_________ t-l-f-n-r- ---------- telefonare 0
Аз звънях по телефона. Ho-----f-n-to. H_ t__________ H- t-l-f-n-t-. -------------- Ho telefonato. 0
Говорих по телефона през цялото време. Ho-t--e-o-at--pe- -u-to il-tem-o. H_ t_________ p__ t____ i_ t_____ H- t-l-f-n-t- p-r t-t-o i- t-m-o- --------------------------------- Ho telefonato per tutto il tempo. 0
Питам chiede-e c_______ c-i-d-r- -------- chiedere 0
Аз питах. H- c--e---. H_ c_______ H- c-i-s-o- ----------- Ho chiesto. 0
Аз постоянно питах. H--sempre-c-----o. H_ s_____ c_______ H- s-m-r- c-i-s-o- ------------------ Ho sempre chiesto. 0
Разказвам r---o-t--e r_________ r-c-o-t-r- ---------- raccontare 0
Аз разказвах. H- r-cc-nta--. H_ r__________ H- r-c-o-t-t-. -------------- Ho raccontato. 0
Аз разказах цялата история. Ho ra-----a---t-----l- -t----. H_ r_________ t____ l_ s______ H- r-c-o-t-t- t-t-a l- s-o-i-. ------------------------------ Ho raccontato tutta la storia. 0
Уча s--d--re s_______ s-u-i-r- -------- studiare 0
Аз учих. H---tudi--o. H_ s________ H- s-u-i-t-. ------------ Ho studiato. 0
Аз учих цяла вечер. H- s--diat- tu----------a. H_ s_______ t____ l_ s____ H- s-u-i-t- t-t-a l- s-r-. -------------------------- Ho studiato tutta la sera. 0
Работя lavor-re l_______ l-v-r-r- -------- lavorare 0
Аз работих. Ho-l-------. H_ l________ H- l-v-r-t-. ------------ Ho lavorato. 0
Аз работих цял ден. Ho-l--o--to tu--o-i--gio-n-. H_ l_______ t____ i_ g______ H- l-v-r-t- t-t-o i- g-o-n-. ---------------------------- Ho lavorato tutto il giorno. 0
Ям man--a-e m_______ m-n-i-r- -------- mangiare 0
Аз ядох. H- ---giato. H_ m________ H- m-n-i-t-. ------------ Ho mangiato. 0
Аз изядох всичката храна. H- -a--ia-o -u-to. H_ m_______ t_____ H- m-n-i-t- t-t-o- ------------------ Ho mangiato tutto. 0

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!