Разговорник

bg Кратък разговор 3   »   he ‫שיחת חולין 3‬

22 [двайсет и две]

Кратък разговор 3

Кратък разговор 3

‫22 [עשרים ושתיים]‬

22 [essrim ushtaim]

‫שיחת חולין 3‬

ssixat xulin 3

Изберете как искате да видите превода:   
български иврит Играйте Повече
Пушите ли? ‫-ת --ה -עשן-- -?‬ ‫__ / ה מ___ / ת__ ‫-ת / ה מ-ש- / ת-‬ ------------------ ‫את / ה מעשן / ת?‬ 0
atah/-- m-'ashe--me-a---net? a______ m___________________ a-a-/-t m-'-s-e-/-e-a-h-n-t- ---------------------------- atah/at me'ashen/me'ashenet?
По-рано да. ‫--ב-----נת--‬ ‫____ ע_______ ‫-ע-ר ע-ש-ת-.- -------------- ‫בעבר עישנתי.‬ 0
b'---r ------i. b_____ i_______ b-a-a- i-h-n-i- --------------- b'avar ishanti.
Но сега вече не пуша. ‫-ב----ש-- --- -ב- -א-מ-שן - --‬ ‫___ ע____ א__ כ__ ל_ מ___ / ת__ ‫-ב- ע-ש-ו א-י כ-ר ל- מ-ש- / ת-‬ -------------------------------- ‫אבל עכשיו אני כבר לא מעשן / ת.‬ 0
a--- a-hs-ay- ---------lo -e'as-e--me-ashene-. a___ a_______ a__ k___ l_ m___________________ a-a- a-h-h-y- a-i k-a- l- m-'-s-e-/-e-a-h-n-t- ---------------------------------------------- aval akhshayw ani kvar lo me'ashen/me'ashenet.
Пречи ли Ви, ако аз пуша? ‫יפריע------ --שן-‬ ‫_____ ל_ א_ א_____ ‫-פ-י- ל- א- א-ש-?- ------------------- ‫יפריע לך אם אעשן?‬ 0
y-fr-'--l-k---l-k- -m a'ashen? y______ l_________ i_ a_______ y-f-i-a l-k-a-l-k- i- a-a-h-n- ------------------------------ yafri'a lekha/lakh im a'ashen?
Не, въобще не. ‫--, -ל--ל-.‬ ‫___ כ__ ל___ ‫-א- כ-ל ל-.- ------------- ‫לא, כלל לא.‬ 0
l---kl----o. l__ k___ l__ l-, k-a- l-. ------------ lo, klal lo.
Това не ми пречи. ‫ז- -א--פ--ע-ל-.‬ ‫__ ל_ י____ ל___ ‫-ה ל- י-ר-ע ל-.- ----------------- ‫זה לא יפריע לי.‬ 0
zeh--o yaf-i-a li. z__ l_ y______ l__ z-h l- y-f-i-a l-. ------------------ zeh lo yafri'a li.
Ще пиете ли нещо? ‫------ י לשת-ת מש-ו?‬ ‫____ / י ל____ מ_____ ‫-ר-ה / י ל-ת-ת מ-ה-?- ---------------------- ‫תרצה / י לשתות משהו?‬ 0
t-r--eh---------is-t-t---s-e--? t_____________ l______ m_______ t-r-s-h-t-r-s- l-s-t-t m-s-e-u- ------------------------------- tirtseh/tirtsi lishtot mashehu?
Един коняк? ‫כוס-ת-קוניאק?‬ ‫_____ ק_______ ‫-ו-י- ק-נ-א-?- --------------- ‫כוסית קוניאק?‬ 0
ko--- qo-ya--? k____ q_______ k-s-t q-n-a-q- -------------- kosit qonya'q?
Не, предпочитам бира. ‫------י--ע-יף / פה---ר-.‬ ‫___ א__ מ____ / פ_ ב_____ ‫-א- א-י מ-ד-ף / פ- ב-ר-.- -------------------------- ‫לא, אני מעדיף / פה בירה.‬ 0
l-- a-i---'-d-f/ma--d-f-- b--ah. l__ a__ m________________ b_____ l-, a-i m-'-d-f-m-'-d-f-h b-r-h- -------------------------------- lo, ani ma'adif/ma'adifah birah.
Пътувате ли много? ‫את---ה -וסע - ת-ה--ה?‬ ‫__ / ה נ___ / ת ה_____ ‫-ת / ה נ-ס- / ת ה-ב-?- ----------------------- ‫את / ה נוסע / ת הרבה?‬ 0
atah/-- ---e'-/--s-t--aru-e-? a______ n___________ h_______ a-a-/-t n-s-'-/-o-a- h-r-b-h- ----------------------------- atah/at nose'a/nosat harubeh?
Да, обикновено в командировка. ‫כן,----ב---ה נ-יע-- -----.‬ ‫___ ל___ א__ נ_____ ע______ ‫-ן- ל-ו- א-ה נ-י-ו- ע-ק-ם-‬ ---------------------------- ‫כן, לרוב אלה נסיעות עסקים.‬ 0
k-n, lar-v --eh-ne--'-t--s-qim. k___ l____ e___ n______ a______ k-n- l-r-v e-e- n-s-'-t a-a-i-. ------------------------------- ken, larov eleh nesi'ot asaqim.
Но сега сме тук на почивка. ‫א-ל --ת----נ--נמ-אי--כא- ב-ו-שה.‬ ‫___ כ__ א____ נ_____ כ__ ב_______ ‫-ב- כ-ת א-ח-ו נ-צ-י- כ-ן ב-ו-ש-.- ---------------------------------- ‫אבל כעת אנחנו נמצאים כאן בחופשה.‬ 0
aval-k--e--a-ax-u-n--ts---m-k--- ----fs-ah. a___ k____ a_____ n________ k___ b_________ a-a- k-'-t a-a-n- n-m-s-'-m k-'- b-x-f-h-h- ------------------------------------------- aval ka'et anaxnu nimtse'im ka'n b'xufshah.
Каква жега! ‫א--ה--ום-‬ ‫____ ח____ ‫-י-ה ח-ם-‬ ----------- ‫איזה חום!‬ 0
e-z-----m! e____ x___ e-z-h x-m- ---------- eyzeh xom!
Да, днес наистина е горещо. ‫כ-, ה--- -א-- -ם-‬ ‫___ ה___ ב___ ח___ ‫-ן- ה-ו- ב-מ- ח-.- ------------------- ‫כן, היום באמת חם.‬ 0
k--, hayo- -'-me---a-. k___ h____ b_____ x___ k-n- h-y-m b-e-e- x-m- ---------------------- ken, hayom b'emet xam.
Да излезем на балкона. ‫-צ--ל--פ-ת-‬ ‫___ ל_______ ‫-צ- ל-ר-ס-.- ------------- ‫נצא למרפסת.‬ 0
ne-se -a-i-p-set. n____ l__________ n-t-e l-m-r-e-e-. ----------------- netse lamirpeset.
Утре тук ще има парти. ‫מחר תה--ה כאן ---ב-.‬ ‫___ ת____ כ__ מ______ ‫-ח- ת-י-ה כ-ן מ-י-ה-‬ ---------------------- ‫מחר תהייה כאן מסיבה.‬ 0
maxa- --h--h-k-'n-m-si---. m____ t_____ k___ m_______ m-x-r t-h-e- k-'- m-s-b-h- -------------------------- maxar tihieh ka'n mesibah.
Ще дойдете ли и Вие? ‫תרצ--- י--ה--רף?‬ ‫____ / י ל_______ ‫-ר-ה / י ל-צ-ר-?- ------------------ ‫תרצה / י להצטרף?‬ 0
ti--s--/-----i --h--s--ref? t_____________ l___________ t-r-s-h-t-r-s- l-h-t-t-r-f- --------------------------- tirtseh/tirtsi l'hitstaref?
Да, ние също сме поканени. ‫-ן, גם אנ-נו מ--מ--ם-‬ ‫___ ג_ א____ מ________ ‫-ן- ג- א-ח-ו מ-ז-נ-ם-‬ ----------------------- ‫כן, גם אנחנו מוזמנים.‬ 0
ken- gam-a-axn- -uzman--. k___ g__ a_____ m________ k-n- g-m a-a-n- m-z-a-i-. ------------------------- ken, gam anaxnu muzmanim.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + иврит (1-100) MP3 иврит (1-100)

Езикът и писмеността

Всеки език се използва за общуване между хората. Когато говорим, изразяваме това, което мислим и чувстваме. И в този процес не винаги спазваме правилата на езика. Вместо това използваме свой собствен език, своя простонароден език. Но при писмения език нещата стоят другояче. Тук се проявяват всички правила на нашия език. Писмеността дава възможност на езика да се превърне в пълноценен език. Тя прави езика видим. Благодарение на писмеността се предават знания, култивирани с хилядолетия. Поради това, писмеността е основата на всяка изтънчена култура. Първата форма на писменост е била изобретена преди повече от 5000 години. Това било клинописното писмо на шумерите. То било изсичано върху глинени плочи. Този клинопис е бил в употреба цели триста години. Египетските йероглифи също датират почти от времето на клинописа. Безброй учени са посветили своите изследвания на тях. Йероглифите представляват една сравнително сложна писмена система. Която, обаче, веряотно е била изобретена с едничка проста цел. По онова време Египет е бил огромно царство с много жители. Ежедневието и най-вече икономическата система са се нуждаели от организация. Данъците и счетоводството трябвало да бъдат управлявани добре. Именно заради това древните египтяни развили своите графични знаци. А от друга страна, азбучните писмени системи водят своя произход от Шумер. Всяка писменост разкрива богата информация за хората, които я използват. Нещо повече, всяка държава разкрива своите особености чрез писмеността. За съжаление, днес изкуството на ръкописа изчезва. Съвременните технологии го правят почти излишен. Така че, недейте само да говорите, продължавайте и да пишете!
Знаете ли, че?
Каннада принадлежи към семейството на дравидските езици. Те се говорят основно в Южна Индия. Каннада не е сроден с индоарийските езици на Северна Индия. Около 40 милиона души говорят каннада като майчин език. Той е признат за един от 22-те официални езика в Индия. Каннада е аглутиниращ език. Това означава, че граматични функции се изразяват чрез афикси. Езикът се разделя на четири местни диалектни групи. Чрез речта си говорещите разкриват не само откъде идват. По езика им може се разбере към коя социална класа принадлежат. Говоримият и писменият език каннада се различават съществено. И подобно на много други индийски езици, каннада също има собствена писменост. Тя представлява смесена форма от азбука и сричково писмо. Състои се от много кръгли знаци, което е типично за южноиндийските писмености. А да се учат тези красиви букви, наистина е забавно ...