Разговорник

bg Въпроси – Минало време 2   »   it Domande – Passato 2

86 [осемдесет и шест]

Въпроси – Минало време 2

Въпроси – Минало време 2

86 [ottantasei]

Domande – Passato 2

Изберете как искате да видите превода:   
български италиански Играйте Повече
Ти каква вратовръзка носеше? C-- ------t--h-i--ndossa-o? C__ c_______ h__ i_________ C-e c-a-a-t- h-i i-d-s-a-o- --------------------------- Che cravatta hai indossato? 0
Ти каква кола си купи? C-e m--c-in--hai----p-a--? C__ m_______ h__ c________ C-e m-c-h-n- h-i c-m-r-t-? -------------------------- Che macchina hai comprato? 0
Ти за какъв вестник се абонира? A ch- gi-rn------ -ei-a--o---o? A c__ g_______ t_ s__ a________ A c-e g-o-n-l- t- s-i a-b-n-t-? ------------------------------- A che giornale ti sei abbonato? 0
Кого видяхте? C-- ha -----? C__ h_ v_____ C-i h- v-s-o- ------------- Chi ha visto? 0
Кого срещнахте? Chi-h--i-c-------? C__ h_ i__________ C-i h- i-c-n-r-t-? ------------------ Chi ha incontrato? 0
Кого разпознахте? C-- ha-rico-os--u--? C__ h_ r____________ C-i h- r-c-n-s-i-t-? -------------------- Chi ha riconosciuto? 0
Кога станахте? Qu-n-o -i - ----to? Q_____ s_ è a______ Q-a-d- s- è a-z-t-? ------------------- Quando si è alzato? 0
Кога започнахте? Q----o----c----c--t-? Q_____ h_ c__________ Q-a-d- h- c-m-n-i-t-? --------------------- Quando ha cominciato? 0
Кога свършихте? Q--n-o -a f-----? Q_____ h_ f______ Q-a-d- h- f-n-t-? ----------------- Quando ha finito? 0
Защо се събудихте? P--c-é s--è sv-g-i--o? P_____ s_ è s_________ P-r-h- s- è s-e-l-a-o- ---------------------- Perché si è svegliato? 0
Защо станахте учител? Perc-é-è ---e-t--- --s-gn---e? P_____ è d________ i__________ P-r-h- è d-v-n-a-o i-s-g-a-t-? ------------------------------ Perché è diventato insegnante? 0
Защо взехте такси? P---hé--- preso un-t-s--? P_____ h_ p____ u_ t_____ P-r-h- h- p-e-o u- t-s-ì- ------------------------- Perché ha preso un tassì? 0
Откъде дойдохте? Da ----è----uto? D_ d____ v______ D- d-v-è v-n-t-? ---------------- Da dov’è venuto? 0
Къде отидохте? Dov’--a--a-o? D____ a______ D-v-è a-d-t-? ------------- Dov’è andato? 0
Къде бяхте? D-v’è-----o? D____ s_____ D-v-è s-a-o- ------------ Dov’è stato? 0
Ти на кого помогна? C-i-hai ---t-t-? C__ h__ a_______ C-i h-i a-u-a-o- ---------------- Chi hai aiutato? 0
Ти на кого писа? A ch- -ai s--itto? A c__ h__ s_______ A c-i h-i s-r-t-o- ------------------ A chi hai scritto? 0
Ти на кого отговори? A c---h-i r----s--? A c__ h__ r________ A c-i h-i r-s-o-t-? ------------------- A chi hai risposto? 0

Двуезичието подобрява слуха

Хората, които говорят два езика чуват по-добре. Те могат да разграничат звуците по-точно. Едно американско проучване е стигнало до това заключение. Изследователите направили експеримент с няколко тийнейджъра. Част от участниците израснали като двуезични. Тези тийнейджъри говорели английски и испански език. Другата част от участниците говорели само английски. Младежите трябвало да слушат определена сричка. Това била сричката "da". Тя не била свързана с нито един от езиците. Сричката била пусната на запис в слушалките на участниците. В същото време, мозъчната им активност била измервана с електроди. След този тест тийнейджърите трябвало да слушат сричката отново. Този път, обаче, те чували и множество други разсейващи звуци. Имало различни гласове казващи безсмислени изречения. Двуезичните участници реагирали много силно на сричката. Мозъкът им показвал голяма активност. Те успявали да идентифицират точно сричката с или без разсейващите звуци. Едноезичните лица, обаче не се справяли така успешно. Техният слух не бил толкова добър, колкото този на двуезичните участници. Резултатът от експеримента изненадал изследователите. Дотогава било само известно, че музикантите имат особено добър слух. Но се оказва, че двуезичието също тренира ухото. Хората , които са двуезични постоянно се сблъскват с различни звуци. Ето защо, техният мозък трябва да разработи нови способности. Той се научава как да отличава различните езикови стимули. Изследователите сега тестват как езиковите умения засягат мозъка. Може би слухът може да се облагодетелства и когато човек учи езици по-късно в живота...