Разговорник

bg Кратък разговор 3   »   sk Krátky rozhovor 3

22 [двайсет и две]

Кратък разговор 3

Кратък разговор 3

22 [dvadsaťdva]

Krátky rozhovor 3

Изберете как искате да видите превода:   
български словашки Играйте Повече
Пушите ли? F--čí--? F_______ F-j-í-e- -------- Fajčíte? 0
По-рано да. Niekedy---m ---č--. N______ s__ f______ N-e-e-y s-m f-j-i-. ------------------- Niekedy som fajčil. 0
Но сега вече не пуша. Al---era- -ž-nefa----. A__ t____ u_ n________ A-e t-r-z u- n-f-j-í-. ---------------------- Ale teraz už nefajčím. 0
Пречи ли Ви, ако аз пуша? Bu-e -ám va-i---a-----------č-ť? B___ v__ v_____ a_ b____ f______ B-d- v-m v-d-ť- a- b-d-m f-j-i-? -------------------------------- Bude vám vadiť, ak budem fajčiť? 0
Не, въобще не. V---- n--. V____ n___ V-b-c n-e- ---------- Vôbec nie. 0
Това не ми пречи. N----í m--t-. N_____ m_ t__ N-v-d- m- t-. ------------- Nevadí mi to. 0
Ще пиете ли нещо? Pr---te ----ieč- -a -i-i-? P______ s_ n____ n_ p_____ P-o-í-e s- n-e-o n- p-t-e- -------------------------- Prosíte si niečo na pitie? 0
Един коняк? Ko-ak? K_____ K-ň-k- ------ Koňak? 0
Не, предпочитам бира. Nie, r-------iv-. N___ r_____ p____ N-e- r-d-e- p-v-. ----------------- Nie, radšej pivo. 0
Пътувате ли много? Cestuj--e-v-ľa? C________ v____ C-s-u-e-e v-ľ-? --------------- Cestujete veľa? 0
Да, обикновено в командировка. Áno, väč-i--u s--t- -lu-o-n- ces--. Á___ v_______ s_ t_ s_______ c_____ Á-o- v-č-i-o- s- t- s-u-o-n- c-s-y- ----------------------------------- Áno, väčšinou sú to služobné cesty. 0
Но сега сме тук на почивка. Ale-t--a- --e--u-----o---enke. A__ t____ s__ t_ n_ d_________ A-e t-r-z s-e t- n- d-v-l-n-e- ------------------------------ Ale teraz sme tu na dovolenke. 0
Каква жега! To -- a-e--o-úč-v-! T_ j_ a__ h________ T- j- a-e h-r-č-v-! ------------------- To je ale horúčava! 0
Да, днес наистина е горещо. Áno- d-e---e s--t-čn----ľ-i h-rúc-. Á___ d___ j_ s_______ v____ h______ Á-o- d-e- j- s-u-o-n- v-ľ-i h-r-c-. ----------------------------------- Áno, dnes je skutočne veľmi horúco. 0
Да излезем на балкона. Poď---na---lkón. P____ n_ b______ P-ď-e n- b-l-ó-. ---------------- Poďme na balkón. 0
Утре тук ще има парти. Z---ra -----de pár-y. Z_____ t_ b___ p_____ Z-j-r- t- b-d- p-r-y- --------------------- Zajtra tu bude párty. 0
Ще дойдете ли и Вие? Prí--te t-ež? P______ t____ P-í-e-e t-e-? ------------- Prídete tiež? 0
Да, ние също сме поканени. Á-o,-ti-ž --e-p----n-. Á___ t___ s__ p_______ Á-o- t-e- s-e p-z-a-í- ---------------------- Áno, tiež sme pozvaní. 0

Езикът и писмеността

Всеки език се използва за общуване между хората. Когато говорим, изразяваме това, което мислим и чувстваме. И в този процес не винаги спазваме правилата на езика. Вместо това използваме свой собствен език, своя простонароден език. Но при писмения език нещата стоят другояче. Тук се проявяват всички правила на нашия език. Писмеността дава възможност на езика да се превърне в пълноценен език. Тя прави езика видим. Благодарение на писмеността се предават знания, култивирани с хилядолетия. Поради това, писмеността е основата на всяка изтънчена култура. Първата форма на писменост е била изобретена преди повече от 5000 години. Това било клинописното писмо на шумерите. То било изсичано върху глинени плочи. Този клинопис е бил в употреба цели триста години. Египетските йероглифи също датират почти от времето на клинописа. Безброй учени са посветили своите изследвания на тях. Йероглифите представляват една сравнително сложна писмена система. Която, обаче, веряотно е била изобретена с едничка проста цел. По онова време Египет е бил огромно царство с много жители. Ежедневието и най-вече икономическата система са се нуждаели от организация. Данъците и счетоводството трябвало да бъдат управлявани добре. Именно заради това древните египтяни развили своите графични знаци. А от друга страна, азбучните писмени системи водят своя произход от Шумер. Всяка писменост разкрива богата информация за хората, които я използват. Нещо повече, всяка държава разкрива своите особености чрез писмеността. За съжаление, днес изкуството на ръкописа изчезва. Съвременните технологии го правят почти излишен. Така че, недейте само да говорите, продължавайте и да пишете!
Знаете ли, че?
Каннада принадлежи към семейството на дравидските езици. Те се говорят основно в Южна Индия. Каннада не е сроден с индоарийските езици на Северна Индия. Около 40 милиона души говорят каннада като майчин език. Той е признат за един от 22-те официални езика в Индия. Каннада е аглутиниращ език. Това означава, че граматични функции се изразяват чрез афикси. Езикът се разделя на четири местни диалектни групи. Чрез речта си говорещите разкриват не само откъде идват. По езика им може се разбере към коя социална класа принадлежат. Говоримият и писменият език каннада се различават съществено. И подобно на много други индийски езици, каннада също има собствена писменост. Тя представлява смесена форма от азбука и сричково писмо. Състои се от много кръгли знаци, което е типично за южноиндийските писмености. А да се учат тези красиви букви, наистина е забавно ...