Разговорник

bg Кратък разговор 3   »   uk Коротка розмова 3

22 [двайсет и две]

Кратък разговор 3

Кратък разговор 3

22 [двадцять два]

22 [dvadtsyatʹ dva]

Коротка розмова 3

Korotka rozmova 3

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
Пушите ли? Ви-пал-те? В_ п______ В- п-л-т-? ---------- Ви палите? 0
V- p-lyte? V_ p______ V- p-l-t-? ---------- Vy palyte?
По-рано да. Ра-і-- т-к. Р_____ т___ Р-н-ш- т-к- ----------- Раніше так. 0
R-nish---a-. R______ t___ R-n-s-e t-k- ------------ Ranishe tak.
Но сега вече не пуша. А---т-п-р я б-л-ш- не-пал-. А__ т____ я б_____ н_ п____ А-е т-п-р я б-л-ш- н- п-л-. --------------------------- Але тепер я більше не палю. 0
Al- tepe-----b--ʹshe-ne-p-l-u. A__ t____ y_ b______ n_ p_____ A-e t-p-r y- b-l-s-e n- p-l-u- ------------------------------ Ale teper ya bilʹshe ne palyu.
Пречи ли Ви, ако аз пуша? Чи--а-а-ає В-м- -о-и-- ---ю? Ч_ з______ В___ к___ я п____ Ч- з-в-ж-є В-м- к-л- я п-л-? ---------------------------- Чи заважає Вам, коли я палю? 0
C----a--zh----Va---koly ----a---? C__ z________ V___ k___ y_ p_____ C-y z-v-z-a-e V-m- k-l- y- p-l-u- --------------------------------- Chy zavazhaye Vam, koly ya palyu?
Не, въобще не. Н-- -----м---. Н__ з_____ н__ Н-, з-в-і- н-. -------------- Ні, зовсім ні. 0
N-,-z-vs-m---. N__ z_____ n__ N-, z-v-i- n-. -------------- Ni, zovsim ni.
Това не ми пречи. Це -е---не-заваж--. Ц_ м___ н_ з_______ Ц- м-н- н- з-в-ж-є- ------------------- Це мені не заважає. 0
T-- -eni-n- z-v-zha-e. T__ m___ n_ z_________ T-e m-n- n- z-v-z-a-e- ---------------------- Tse meni ne zavazhaye.
Ще пиете ли нещо? В----с--п---е? В_ щ___ п_____ В- щ-с- п-є-е- -------------- Ви щось п’єте? 0
Vy -hchos- -ʺy---? V_ s______ p______ V- s-c-o-ʹ p-y-t-? ------------------ Vy shchosʹ pʺyete?
Един коняк? Ко-ь--? К______ К-н-я-? ------- Коньяк? 0
K-nʹy-k? K_______ K-n-y-k- -------- Konʹyak?
Не, предпочитам бира. Ні---р--е-п-в-. Н__ к____ п____ Н-, к-а-е п-в-. --------------- Ні, краще пиво. 0
Ni--------h--p--o. N__ k_______ p____ N-, k-a-h-h- p-v-. ------------------ Ni, krashche pyvo.
Пътувате ли много? В- ба-----п-до--жу--е? В_ б_____ п___________ В- б-г-т- п-д-р-ж-є-е- ---------------------- Ви багато подорожуєте? 0
V- --h-----od-r----yete? V_ b_____ p_____________ V- b-h-t- p-d-r-z-u-e-e- ------------------------ Vy bahato podorozhuyete?
Да, обикновено в командировка. Т--, --р-ва--о-ц--діл----п-ї---и. Т___ п________ ц_ д_____ п_______ Т-к- п-р-в-ж-о ц- д-л-в- п-ї-д-и- --------------------------------- Так, переважно це ділові поїздки. 0
Ta-, p-re-az----tse--i------oïz---. T___ p_________ t__ d_____ p_______ T-k- p-r-v-z-n- t-e d-l-v- p-i-z-k-. ------------------------------------ Tak, perevazhno tse dilovi poïzdky.
Но сега сме тук на почивка. Але--е--р--и-т-т у --дпу--ці А__ т____ м_ т__ у в________ А-е т-п-р м- т-т у в-д-у-т-і ---------------------------- Але тепер ми тут у відпустці 0
Ale-te---------t-u---d-u-t--i A__ t____ m_ t__ u v_________ A-e t-p-r m- t-t u v-d-u-t-s- ----------------------------- Ale teper my tut u vidpusttsi
Каква жега! Яка------! Я__ с_____ Я-а с-е-а- ---------- Яка спека! 0
Yak------a! Y___ s_____ Y-k- s-e-a- ----------- Yaka speka!
Да, днес наистина е горещо. Т--,-с-----ні -ійс-о --еко-но. Т___ с_______ д_____ с________ Т-к- с-о-о-н- д-й-н- с-е-о-н-. ------------------------------ Так, сьогодні дійсно спекотно. 0
T-k--sʹ---d-i--i---no ---k--no. T___ s_______ d_____ s________ T-k- s-o-o-n- d-y-s-o s-e-o-n-. ------------------------------- Tak, sʹohodni diy̆sno spekotno.
Да излезем на балкона. Х-ді-о -а -ал-он. Х_____ н_ б______ Х-д-м- н- б-л-о-. ----------------- Ходімо на балкон. 0
Kho---o n--b-l---. K______ n_ b______ K-o-i-o n- b-l-o-. ------------------ Khodimo na balkon.
Утре тук ще има парти. З----------б--е веч--ка. З_____ т__ б___ в_______ З-в-р- т-т б-д- в-ч-р-а- ------------------------ Завтра тут буде вечірка. 0
Za---a -ut-bud- -echi--a. Z_____ t__ b___ v________ Z-v-r- t-t b-d- v-c-i-k-. ------------------------- Zavtra tut bude vechirka.
Ще дойдете ли и Вие? В- -а--- прийд-те? В_ т____ п________ В- т-к-ж п-и-д-т-? ------------------ Ви також прийдете? 0
Vy-t-kozh pr-y̆--te? V_ t_____ p________ V- t-k-z- p-y-̆-e-e- -------------------- Vy takozh pryy̆dete?
Да, ние също сме поканени. Т--, м- т--о- з-п---е-і. Т___ м_ т____ з_________ Т-к- м- т-к-ж з-п-о-е-і- ------------------------ Так, ми також запрошені. 0
Ta-, my ta---h ------he-i. T___ m_ t_____ z__________ T-k- m- t-k-z- z-p-o-h-n-. -------------------------- Tak, my takozh zaprosheni.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + украински (1-100) MP3 украински (1-100)

Езикът и писмеността

Всеки език се използва за общуване между хората. Когато говорим, изразяваме това, което мислим и чувстваме. И в този процес не винаги спазваме правилата на езика. Вместо това използваме свой собствен език, своя простонароден език. Но при писмения език нещата стоят другояче. Тук се проявяват всички правила на нашия език. Писмеността дава възможност на езика да се превърне в пълноценен език. Тя прави езика видим. Благодарение на писмеността се предават знания, култивирани с хилядолетия. Поради това, писмеността е основата на всяка изтънчена култура. Първата форма на писменост е била изобретена преди повече от 5000 години. Това било клинописното писмо на шумерите. То било изсичано върху глинени плочи. Този клинопис е бил в употреба цели триста години. Египетските йероглифи също датират почти от времето на клинописа. Безброй учени са посветили своите изследвания на тях. Йероглифите представляват една сравнително сложна писмена система. Която, обаче, веряотно е била изобретена с едничка проста цел. По онова време Египет е бил огромно царство с много жители. Ежедневието и най-вече икономическата система са се нуждаели от организация. Данъците и счетоводството трябвало да бъдат управлявани добре. Именно заради това древните египтяни развили своите графични знаци. А от друга страна, азбучните писмени системи водят своя произход от Шумер. Всяка писменост разкрива богата информация за хората, които я използват. Нещо повече, всяка държава разкрива своите особености чрез писмеността. За съжаление, днес изкуството на ръкописа изчезва. Съвременните технологии го правят почти излишен. Така че, недейте само да говорите, продължавайте и да пишете!
Знаете ли, че?
Каннада принадлежи към семейството на дравидските езици. Те се говорят основно в Южна Индия. Каннада не е сроден с индоарийските езици на Северна Индия. Около 40 милиона души говорят каннада като майчин език. Той е признат за един от 22-те официални езика в Индия. Каннада е аглутиниращ език. Това означава, че граматични функции се изразяват чрез афикси. Езикът се разделя на четири местни диалектни групи. Чрез речта си говорещите разкриват не само откъде идват. По езика им може се разбере към коя социална класа принадлежат. Говоримият и писменият език каннада се различават съществено. И подобно на много други индийски езици, каннада също има собствена писменост. Тя представлява смесена форма от азбука и сричково писмо. Състои се от много кръгли знаци, което е типично за южноиндийските писмености. А да се учат тези красиви букви, наистина е забавно ...