Разговорник

bg Кратък разговор 3   »   ps لنډ خبرې اترې

22 [двайсет и две]

Кратък разговор 3

Кратък разговор 3

22 [ دوه ویشت ]

22 [ دوه ویشت ]

لنډ خبرې اترې

[lnḏ ǩbrê ātrê]

Изберете как искате да видите превода:   
български пущу Играйте Повече
Пушите ли? ا-ا----و ---ټ ---ئ؟ ا__ ت___ س___ څ____ ا-ا ت-س- س-ر- څ-و-؟ ------------------- ایا تاسو سګرټ څکوئ؟ 0
ایا-تا-و-س----څ-و-؟ ا__ ت___ س___ څ____ ا-ا ت-س- س-ر- څ-و-؟ ------------------- ایا تاسو سګرټ څکوئ؟
По-рано да. م--- به می -کل م___ ب_ م_ څ__ م-ک- ب- م- څ-ل -------------- مخکې به می څکل 0
mǩ---b-----t--l m___ b_ m_ t___ m-k- b- m- t-k- --------------- mǩkê ba my tskl
Но сега вече не пуша. خ--ا---ز- سګ-ټ -ه ---. خ_ ا__ ز_ س___ ن_ څ___ خ- ا-س ز- س-ر- ن- څ-م- ---------------------- خو اوس زه سګرټ نه څښم. 0
ǩo ā-s -- s--- n- ---m ǩ_ ā__ z_ s___ n_ t___ ǩ- ā-s z- s-r- n- t-ǩ- ---------------------- ǩo āos za sgrṯ na tsǩm
Пречи ли Ви, ако аз пуша? ا-- دا-به--اس- ------ی--- ز----رټ--ښم؟ ا__ د_ ب_ ت___ خ__ ک__ ک_ ز_ س___ څ___ ا-ا د- ب- ت-س- خ-ه ک-ی ک- ز- س-ر- څ-م- -------------------------------------- ایا دا به تاسو خپه کړی که زه سګرټ څښم؟ 0
ā-ā -ā ----ā---ǩpa--ṟ--k---a-sgrṯ -sǩm ā__ d_ b_ t___ ǩ__ k__ k_ z_ s___ t___ ā-ā d- b- t-s- ǩ-a k-y k- z- s-r- t-ǩ- -------------------------------------- āyā dā ba tāso ǩpa kṟy ka za sgrṯ tsǩm
Не, въобще не. نه-----ک- ن-. ن__ ب____ ن__ ن-، ب-ل-ل ن-. ------------- نه، بالکل نه. 0
نه--بالک- -ه. ن__ ب____ ن__ ن-، ب-ل-ل ن-. ------------- نه، بالکل نه.
Това не ми пречи. ز- -- خ----یږ-. ز_ ن_ خ__ ک____ ز- ن- خ-ه ک-ږ-. --------------- زه نه خفه کیږم. 0
زه-ن- -فه-کیږم. ز_ ن_ خ__ ک____ ز- ن- خ-ه ک-ږ-. --------------- زه نه خفه کیږم.
Ще пиете ли нещо? ---و به--- --ئ؟ ت___ ب_ څ_ څ___ ت-س- ب- څ- څ-ئ- ---------------- تاسو به څه څښئ؟ 0
---- -- t-a---ǩ t___ b_ t__ t__ t-s- b- t-a t-ǩ ---------------- tāso ba tsa tsǩ
Един коняк? یو--ا-ګا-؟ ی_ ک______ ی- ک-ن-ا-؟ ---------- یو کانګاک؟ 0
یو -انګاک؟ ی_ ک______ ی- ک-ن-ا-؟ ---------- یو کانګاک؟
Не, предпочитам бира. ن-- ز- -و-ړ- ی---یر و-خلم. ن__ ز_ غ____ ی_ ب__ و_____ ن-، ز- غ-ا-م ی- ب-ر و-خ-م- -------------------------- نه، زه غواړم یو بیر واخلم. 0
نه، زه غ--ړ---و -یر--ا---. ن__ ز_ غ____ ی_ ب__ و_____ ن-، ز- غ-ا-م ی- ب-ر و-خ-م- -------------------------- نه، زه غواړم یو بیر واخلم.
Пътувате ли много? ای--تا-و ----سف- ک-ئ؟ ا__ ت___ ډ__ س__ ک___ ا-ا ت-س- ډ-ر س-ر ک-ئ- --------------------- ایا تاسو ډیر سفر کوئ؟ 0
ای---ا-- ډ---سف---و-؟ ا__ ت___ ډ__ س__ ک___ ا-ا ت-س- ډ-ر س-ر ک-ئ- --------------------- ایا تاسو ډیر سفر کوئ؟
Да, обикновено в командировка. هو،-ډی-ی ---و-ه-س-د----ز سفر--ه. ه__ ډ___ و_____ س_______ س______ ه-، ډ-ر- و-ت-ن- س-د-ګ-ی- س-ر-ن-. -------------------------------- هو، ډیری وختونه سوداګریز سفرونه. 0
ه-،-ډی-ی-و-ت-نه--و-اګر-ز س-رون-. ه__ ډ___ و_____ س_______ س______ ه-، ډ-ر- و-ت-ن- س-د-ګ-ی- س-ر-ن-. -------------------------------- هو، ډیری وختونه سوداګریز سفرونه.
Но сега сме тук на почивка. مګر--وس-موږ د-ته -- رخصت--کې-ی-. م__ ا__ م__ د___ پ_ ر____ ک_ ی__ م-ر ا-س م-ږ د-ت- پ- ر-ص-ۍ ک- ی-. -------------------------------- مګر اوس موږ دلته په رخصتۍ کې یو. 0
م-- او- موږ -لته-په-ر---ۍ--ې یو. م__ ا__ م__ د___ پ_ ر____ ک_ ی__ م-ر ا-س م-ږ د-ت- پ- ر-ص-ۍ ک- ی-. -------------------------------- مګر اوس موږ دلته په رخصتۍ کې یو.
Каква жега! څومره ګر-- د-! څ____ ګ___ د__ څ-م-ه ګ-م- د-! -------------- څومره ګرمي ده! 0
t---r- ---ê- -a t_____ g____ d_ t-o-r- g-m-y d- --------------- tsomra grmêy da
Да, днес наистина е горещо. ه-- ن--ورځ -ا-ع-ا -رم- ده. ه__ ن_ و__ و_____ ګ___ د__ ه-، ن- و-ځ و-ق-ی- ګ-م- د-. -------------------------- هو، نن ورځ واقعیا ګرمه ده. 0
ه---نن و---وا-عیا ګ----ده. ه__ ن_ و__ و_____ ګ___ د__ ه-، ن- و-ځ و-ق-ی- ګ-م- د-. -------------------------- هو، نن ورځ واقعیا ګرمه ده.
Да излезем на балкона. راځه-چې--الکون---- -ا- --. ر___ چ_ ب______ ت_ ل__ ش__ ر-ځ- چ- ب-ل-و-ي ت- ل-ړ ش-. -------------------------- راځه چې بالکوني ته لاړ شو. 0
ر-ځ------ا---ن---ه-ل-- --. ر___ چ_ ب______ ت_ ل__ ش__ ر-ځ- چ- ب-ل-و-ي ت- ل-ړ ش-. -------------------------- راځه چې بالکوني ته لاړ شو.
Утре тук ще има парти. سبا دلت---و-م--ل د-. س__ د___ ی_ م___ د__ س-ا د-ت- ی- م-ف- د-. -------------------- سبا دلته یو محفل دی. 0
سبا دل-ه یو---ف- -ی. س__ د___ ی_ م___ د__ س-ا د-ت- ی- م-ف- د-. -------------------- سبا دلته یو محفل دی.
Ще дойдете ли и Вие? ته-هم راځي؟ ت_ ه_ ر____ ت- ه- ر-ځ-؟ ----------- ته هم راځي؟ 0
ته هم ر-ځ-؟ ت_ ه_ ر____ ت- ه- ر-ځ-؟ ----------- ته هم راځي؟
Да, ние също сме поканени. ه- ----- ---ب--ه ور--- -وې. ه_ ، م__ ت_ ب___ و____ ش___ ه- ، م-ږ ت- ب-ن- و-ک-ل ش-ې- --------------------------- هو ، موږ ته بلنه ورکړل شوې. 0
a------ta---n- --kṟl šoê a_ m__ t_ b___ o____ š__ a- m-g t- b-n- o-k-l š-ê ------------------------ ao mog ta blna orkṟl šoê

Езикът и писмеността

Всеки език се използва за общуване между хората. Когато говорим, изразяваме това, което мислим и чувстваме. И в този процес не винаги спазваме правилата на езика. Вместо това използваме свой собствен език, своя простонароден език. Но при писмения език нещата стоят другояче. Тук се проявяват всички правила на нашия език. Писмеността дава възможност на езика да се превърне в пълноценен език. Тя прави езика видим. Благодарение на писмеността се предават знания, култивирани с хилядолетия. Поради това, писмеността е основата на всяка изтънчена култура. Първата форма на писменост е била изобретена преди повече от 5000 години. Това било клинописното писмо на шумерите. То било изсичано върху глинени плочи. Този клинопис е бил в употреба цели триста години. Египетските йероглифи също датират почти от времето на клинописа. Безброй учени са посветили своите изследвания на тях. Йероглифите представляват една сравнително сложна писмена система. Която, обаче, веряотно е била изобретена с едничка проста цел. По онова време Египет е бил огромно царство с много жители. Ежедневието и най-вече икономическата система са се нуждаели от организация. Данъците и счетоводството трябвало да бъдат управлявани добре. Именно заради това древните египтяни развили своите графични знаци. А от друга страна, азбучните писмени системи водят своя произход от Шумер. Всяка писменост разкрива богата информация за хората, които я използват. Нещо повече, всяка държава разкрива своите особености чрез писмеността. За съжаление, днес изкуството на ръкописа изчезва. Съвременните технологии го правят почти излишен. Така че, недейте само да говорите, продължавайте и да пишете!
Знаете ли, че?
Каннада принадлежи към семейството на дравидските езици. Те се говорят основно в Южна Индия. Каннада не е сроден с индоарийските езици на Северна Индия. Около 40 милиона души говорят каннада като майчин език. Той е признат за един от 22-те официални езика в Индия. Каннада е аглутиниращ език. Това означава, че граматични функции се изразяват чрез афикси. Езикът се разделя на четири местни диалектни групи. Чрез речта си говорещите разкриват не само откъде идват. По езика им може се разбере към коя социална класа принадлежат. Говоримият и писменият език каннада се различават съществено. И подобно на много други индийски езици, каннада също има собствена писменост. Тя представлява смесена форма от азбука и сричково писмо. Състои се от много кръгли знаци, което е типично за южноиндийските писмености. А да се учат тези красиви букви, наистина е забавно ...