Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   ps یو څه خوښول

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [ اویا ]

70 [ اویا ]

یو څه خوښول

یو څه خوښول

Изберете как искате да видите превода:   
български пущу Играйте Повече
Искате ли да пушите? ا---تاسو س--ټ ---ل----ړئ؟ ا__ ت___ س___ څ___ غ_____ ا-ا ت-س- س-ر- څ-و- غ-ا-ئ- ------------------------- ایا تاسو سګرټ څکول غواړئ؟ 0
ā----āso s-----s------āṟ ā__ t___ s___ t____ ǧ___ ā-ā t-s- s-r- t-k-l ǧ-ā- ------------------------ āyā tāso sgrṯ tskol ǧoāṟ
Искате ли да танцувате? ایا ت- غوا-ې--ې-و-ډ--ې؟ ا__ ت_ غ____ ج_ و______ ا-ا ت- غ-ا-ې ج- و-ډ-ږ-؟ ----------------------- ایا ته غواړې جې وګډېږې؟ 0
ای--ته --ا-- ---وګ-ې-ې؟ ا__ ت_ غ____ ج_ و______ ا-ا ت- غ-ا-ې ج- و-ډ-ږ-؟ ----------------------- ایا ته غواړې جې وګډېږې؟
Искате ли да се разходите? ای--ست- خ-خ-ږ- چې-پ--مزل روا--شی؟ ا__ س__ خ_____ چ_ پ_ م__ ر___ ش__ ا-ا س-ا خ-خ-ږ- چ- پ- م-ل ر-ا- ش-؟ --------------------------------- ایا ستا خوخیږي چې په مزل روان شی؟ 0
ā-- s------y--y--ê-pa -zl roān--y ā__ s__ ǩ______ ç_ p_ m__ r___ š_ ā-ā s-ā ǩ-ǩ-g-y ç- p- m-l r-ā- š- --------------------------------- āyā stā ǩoǩygêy çê pa mzl roān šy
Искам да пуша. زه س--ټ -کو- غ---م ز_ س___ څ___ غ____ ز- س-ر- څ-و- غ-ا-م ------------------ زه سګرټ څکول غواړم 0
za-sg-ṯ -skol ǧ-ā-m z_ s___ t____ ǧ____ z- s-r- t-k-l ǧ-ā-m ------------------- za sgrṯ tskol ǧoāṟm
Искате ли цигара? سیګر--غو-ړی؟ س____ غ_____ س-ګ-ټ غ-ا-ی- ------------ سیګرټ غواړی؟ 0
s--r----ā-y s____ ǧ____ s-g-ṯ ǧ-ā-y ----------- sygrṯ ǧoāṟy
Той иска огънче. هغ--ا-- غوا--. ه__ ا__ غ_____ ه-ه ا-ر غ-ا-ي- -------------- هغه اور غواړي. 0
ه---او- غو-ړي. ه__ ا__ غ_____ ه-ه ا-ر غ-ا-ي- -------------- هغه اور غواړي.
Искам да пия нещо. ز--غ---م چی--څښ-. ز_ غ____ چ_ و____ ز- غ-ا-م چ- و-ښ-. ----------------- زه غواړم چی وڅښم. 0
زه-غوا---چی -څ-م. ز_ غ____ چ_ و____ ز- غ-ا-م چ- و-ښ-. ----------------- زه غواړم چی وڅښم.
Искам да ям нещо. زه--وا-- ی- څ--وخور-. ز_ غ____ ی_ څ_ و_____ ز- غ-ا-م ی- څ- و-و-م- --------------------- زه غواړم یو څه وخورم. 0
زه-غو-ړم یو-څه وخورم. ز_ غ____ ی_ څ_ و_____ ز- غ-ا-م ی- څ- و-و-م- --------------------- زه غواړم یو څه وخورم.
Искам да си отдъхна малко. زه غواړم ی---- آرام-وکړ-. ز_ غ____ ی_ څ_ آ___ و____ ز- غ-ا-م ی- څ- آ-ا- و-ړ-. ------------------------- زه غواړم یو څه آرام وکړم. 0
زه-------ی- څه-آر----کړم. ز_ غ____ ی_ څ_ آ___ و____ ز- غ-ا-م ی- څ- آ-ا- و-ړ-. ------------------------- زه غواړم یو څه آرام وکړم.
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. ز- --ا-- -- ت-سو-څ-ه پو-ت-ه و---. ز_ غ____ ل_ ت___ څ__ پ_____ و____ ز- غ-ا-م ل- ت-س- څ-ه پ-ښ-ن- و-ړ-. --------------------------------- زه غواړم له تاسو څخه پوښتنه وکړم. 0
z--ǧ-----l----s- -sǩa --ǩ-n- okṟm z_ ǧ____ l_ t___ t___ p_____ o___ z- ǧ-ā-m l- t-s- t-ǩ- p-ǩ-n- o-ṟ- --------------------------------- za ǧoāṟm la tāso tsǩa poǩtna okṟm
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. ز--غو-ړم--- ت-س--څخه--ر-و--ت--ک--. ز_ غ____ ل_ ت___ څ__ د______ و____ ز- غ-ا-م ل- ت-س- څ-ه د-خ-ا-ت و-ړ-. ---------------------------------- زه غواړم له تاسو څخه درخواست وکړم. 0
za ǧ-āṟm la ---o-t--- d-ǩ-ā-t-o--m z_ ǧ____ l_ t___ t___ d______ o___ z- ǧ-ā-m l- t-s- t-ǩ- d-ǩ-ā-t o-ṟ- ---------------------------------- za ǧoāṟm la tāso tsǩa drǩoāst okṟm
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. زه غ-----ت--و-ته -و -ه--ل-- د-ک--. ز_ غ____ ت___ ت_ ی_ څ_ ب___ د_____ ز- غ-ا-م ت-س- ت- ی- څ- ب-ن- د-ک-م- ---------------------------------- زه غواړم تاسو ته یو څه بلنه درکړم. 0
ز- -وا------- ته ی- څه---ن--د-کړم. ز_ غ____ ت___ ت_ ی_ څ_ ب___ د_____ ز- غ-ا-م ت-س- ت- ی- څ- ب-ن- د-ک-م- ---------------------------------- زه غواړم تاسو ته یو څه بلنه درکړم.
Какво обичате / желаете, моля? تا-وڅه--وا-ئ ت_____ غ____ ت-س-څ- غ-ا-ئ ------------ تاسوڅه غواړئ 0
t-s---a --āṟ t______ ǧ___ t-s-t-a ǧ-ā- ------------ tāsotsa ǧoāṟ
Желаете ли кафе? ته غ--ړ--چ- ک----وڅ--؟ ت_ غ____ چ_ ک___ و____ ت- غ-ا-ې چ- ک-ف- و-ښ-؟ ---------------------- ته غواړې چې کافی وڅښئ؟ 0
t--ǧoāṟ- -- k--- otsǩ t_ ǧ____ ç_ k___ o___ t- ǧ-ā-ê ç- k-f- o-s- --------------------- ta ǧoāṟê çê kāfy otsǩ
Или предпочитате чай? یا -----به ی- ---له-چا--وڅښئ؟ ی_ ت___ ب_ ی_ پ____ چ__ و____ ی- ت-س- ب- ی- پ-ا-ه چ-ی و-ښ-؟ ----------------------------- یا تاسو به یو پیاله چای وڅښئ؟ 0
ی- -ا-و -ه ----یا-ه-چا----ښئ؟ ی_ ت___ ب_ ی_ پ____ چ__ و____ ی- ت-س- ب- ی- پ-ا-ه چ-ی و-ښ-؟ ----------------------------- یا تاسو به یو پیاله چای وڅښئ؟
Ние искаме да се приберем вкъщи. م-ږ-غ---و-کو- ت------ش-. م__ غ____ ک__ ت_ ل__ ش__ م-ږ غ-ا-و ک-ر ت- ل-ړ ش-. ------------------------ موږ غواړو کور ته لاړ شو. 0
مو- -واړو ک--------ړ--و. م__ غ____ ک__ ت_ ل__ ش__ م-ږ غ-ا-و ک-ر ت- ل-ړ ش-. ------------------------ موږ غواړو کور ته لاړ شو.
Желаете ли такси? ا-ا-تا-و --سي---ا-ئ؟ ا__ ت___ ټ___ غ_____ ا-ا ت-س- ټ-س- غ-ا-ئ- -------------------- ایا تاسو ټکسي غواړئ؟ 0
ای- ت----ټ-سي -وا--؟ ا__ ت___ ټ___ غ_____ ا-ا ت-س- ټ-س- غ-ا-ئ- -------------------- ایا تاسو ټکسي غواړئ؟
Те искат да се обадят по телефона. ته -و--ې--- ز----وه-. ت_ غ____ چ_ ز__ و____ ت- غ-ا-ې چ- ز-ګ و-ه-. --------------------- ته غواړې چې زنګ ووهي. 0
ت--غ-اړ- چ---ن---وه-. ت_ غ____ چ_ ز__ و____ ت- غ-ا-ې چ- ز-ګ و-ه-. --------------------- ته غواړې چې زنګ ووهي.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 пущу (1-100)
Няма намерено видео!

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.