Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   nl iets leuk vinden

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [zeventig]

iets leuk vinden

Изберете как искате да видите превода:   
български нидерландски Играйте Повече
Искате ли да пушите? W-lt-----ke-? W___ u r_____ W-l- u r-k-n- ------------- Wilt u roken? 0
Искате ли да танцувате? Wi-- u dans-n? W___ u d______ W-l- u d-n-e-? -------------- Wilt u dansen? 0
Искате ли да се разходите? Wi-- u wand-l-n? W___ u w________ W-l- u w-n-e-e-? ---------------- Wilt u wandelen? 0
Искам да пуша. Ik w---gr-a----k--. I_ w__ g____ r_____ I- w-l g-a-g r-k-n- ------------------- Ik wil graag roken. 0
Искате ли цигара? Wil----e------a-e-? W__ j_ e__ s_______ W-l j- e-n s-g-r-t- ------------------- Wil je een sigaret? 0
Той иска огънче. H-- --- ee- -uu---e. H__ w__ e__ v_______ H-j w-l e-n v-u-t-e- -------------------- Hij wil een vuurtje. 0
Искам да пия нещо. I- wi--g-aag-ie-s---i-k--. I_ w__ g____ i___ d_______ I- w-l g-a-g i-t- d-i-k-n- -------------------------- Ik wil graag iets drinken. 0
Искам да ям нещо. Ik w-l g-a-- ---s e--n. I_ w__ g____ i___ e____ I- w-l g-a-g i-t- e-e-. ----------------------- Ik wil graag iets eten. 0
Искам да си отдъхна малко. I- -i- --a-g e-n-b----- --tr----n. I_ w__ g____ e__ b_____ u_________ I- w-l g-a-g e-n b-e-j- u-t-u-t-n- ---------------------------------- Ik wil graag een beetje uitrusten. 0
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. Ik w---- gr-a--ie----r---n. I_ w__ u g____ i___ v______ I- w-l u g-a-g i-t- v-a-e-. --------------------------- Ik wil u graag iets vragen. 0
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. Ik w-l ----aag o---e-s-vragen. I_ w__ u g____ o_ i___ v______ I- w-l u g-a-g o- i-t- v-a-e-. ------------------------------ Ik wil u graag om iets vragen. 0
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. I---il---graag --g--s-vo-r --t---ig--. I_ w__ u g____ e_____ v___ u__________ I- w-l u g-a-g e-g-n- v-o- u-t-o-i-e-. -------------------------------------- Ik wil u graag ergens voor uitnodigen. 0
Какво обичате / желаете, моля? Wa- -il----graag? W__ w___ u g_____ W-t w-l- u g-a-g- ----------------- Wat wilt u graag? 0
Желаете ли кафе? Wil--- k-f-ie? W___ u k______ W-l- u k-f-i-? -------------- Wilt u koffie? 0
Или предпочитате чай? O- -i-t u -ie-er t-e-? O_ w___ u l_____ t____ O- w-l- u l-e-e- t-e-? ---------------------- Of wilt u liever thee? 0
Ние искаме да се приберем вкъщи. Wij-w---en----ag n-a- -u-- -ijde-. W__ w_____ g____ n___ h___ r______ W-j w-l-e- g-a-g n-a- h-i- r-j-e-. ---------------------------------- Wij willen graag naar huis rijden. 0
Желаете ли такси? Wi-l-- jul----ee--taxi? W_____ j_____ e__ t____ W-l-e- j-l-i- e-n t-x-? ----------------------- Willen jullie een taxi? 0
Те искат да се обадят по телефона. Z-- --l--n ------t---fo--r-n. Z__ w_____ g____ t___________ Z-j w-l-e- g-a-g t-l-f-n-r-n- ----------------------------- Zij willen graag telefoneren. 0

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.