Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   lt ką mėgti / ko norėti

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [septyniasdešimt]

ką mėgti / ko norėti

Изберете как искате да видите превода:   
български литовски Играйте Повече
Искате ли да пушите? Ar -orėt--ė------yt-? A_ n_________ r______ A- n-r-t-m-t- r-k-t-? --------------------- Ar norėtumėte rūkyti? 0
Искате ли да танцувате? A----rėtumėt--šokt-? A_ n_________ š_____ A- n-r-t-m-t- š-k-i- -------------------- Ar norėtumėte šokti? 0
Искате ли да се разходите? Ar nor-t-------asi-a---či-t-? A_ n_________ p______________ A- n-r-t-m-t- p-s-v-i-š-i-t-? ----------------------------- Ar norėtumėte pasivaikščioti? 0
Искам да пуша. (-š- --r-č--u --ky-i. (___ n_______ r______ (-š- n-r-č-a- r-k-t-. --------------------- (Aš) norėčiau rūkyti. 0
Искате ли цигара? A--no--t-m--------ė-? A_ n______ c_________ A- n-r-t-m c-g-r-t-s- --------------------- Ar norėtum cigaretės? 0
Той иска огънче. J-s-n---tų -g-i-s. J__ n_____ u______ J-s n-r-t- u-n-e-. ------------------ Jis norėtų ugnies. 0
Искам да пия нещо. (Aš--no--č--u-ko-n--s išg--t-. (___ n_______ k_ n___ i_______ (-š- n-r-č-a- k- n-r- i-g-r-i- ------------------------------ (Aš) norėčiau ko nors išgerti. 0
Искам да ям нещо. (A-) n----i-u -o-n-rs-v-lgy--. (___ n_______ k_ n___ v_______ (-š- n-r-č-a- k- n-r- v-l-y-i- ------------------------------ (Aš) norėčiau ko nors valgyti. 0
Искам да си отдъхна малко. (--) ---ė---u --u-utį pail-ėt-. (___ n_______ t______ p________ (-š- n-r-č-a- t-u-u-į p-i-s-t-. ------------------------------- (Aš) norėčiau truputį pailsėti. 0
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. (A-) -orė-i-u-Jū-ų-k-- -- ----austi. (___ n_______ J___ k__ k_ p_________ (-š- n-r-č-a- J-s- k-i k- p-k-a-s-i- ------------------------------------ (Aš) norėčiau Jūsų kai ko paklausti. 0
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. (Aš- no---i-- ---ų ka--k--pa-r--yti. (___ n_______ J___ k__ k_ p_________ (-š- n-r-č-a- J-s- k-i k- p-p-a-y-i- ------------------------------------ (Aš) norėčiau Jūsų kai ko paprašyti. 0
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. (A-) --rė-----J-- kai kur-pakv-e--i. (___ n_______ J__ k__ k__ p_________ (-š- n-r-č-a- J-s k-i k-r p-k-i-s-i- ------------------------------------ (Aš) norėčiau Jus kai kur pakviesti. 0
Какво обичате / желаете, моля? Pr-š-u- -- -orė---ėt-? P______ k_ n__________ P-a-a-, k- n-r-t-m-t-? ---------------------- Prašau, ko norėtumėte? 0
Желаете ли кафе? Ar n-r--u--t---u-de-io--av-s? A_ n_________ p_______ k_____ A- n-r-t-m-t- p-o-e-i- k-v-s- ----------------------------- Ar norėtumėte puodelio kavos? 0
Или предпочитате чай? O---l v-r--au-(--rėt-----)-ar----s? O g__ v______ (___________ a_______ O g-l v-r-i-u (-o-ė-u-ė-e- a-b-t-s- ----------------------------------- O gal verčiau (norėtumėte) arbatos? 0
Ние искаме да се приберем вкъщи. (Mes) -----ume važi---i--amo. (____ n_______ v_______ n____ (-e-) n-r-t-m- v-ž-u-t- n-m-. ----------------------------- (Mes) norėtume važiuoti namo. 0
Желаете ли такси? Ar norėtum-te --ž-uot- ta---? A_ n_________ v_______ t_____ A- n-r-t-m-t- v-ž-u-t- t-k-i- ----------------------------- Ar norėtumėte važiuoti taksi? 0
Те искат да се обадят по телефона. Ji- -o---ų-pa-k--b----. J__ n_____ p___________ J-e n-r-t- p-s-a-b-n-i- ----------------------- Jie norėtų paskambinti. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + литовски (1-100) MP3 литовски (1-100)

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.