Разговорник

bg Лица   »   sl Osebe

1 [едно]

Лица

Лица

1 [ena]

Osebe

Изберете как искате да видите превода:   
български словенски Играйте Повече
аз jaz j__ j-z --- jaz 0
аз и ти jaz i--ti j__ i_ t_ j-z i- t- --------- jaz in ti 0
ние двамата mi-va-o-a--o-a--a) / m--ve--b- ----d--) m____ o__ (_______ / m____ o__ (_______ m-d-a o-a (-b-d-a- / m-d-e o-e (-b-d-e- --------------------------------------- midva oba (obadva) / midve obe (obedve) 0
той -n o_ o- -- on 0
той и тя on i- -na o_ i_ o__ o- i- o-a --------- on in ona 0
те двамата onadva-/---id-e o_____ / o_____ o-a-v- / o-i-v- --------------- onadva / onidve 0
мъж moš----m-ž m_____ m__ m-š-i- m-ž ---------- moški; mož 0
жена ž--ska; ž--a; ----a ž______ ž____ g____ ž-n-k-; ž-n-; g-s-a ------------------- ženska; žena; gospa 0
дете o-r-k o____ o-r-k ----- otrok 0
семейство dr-žina d______ d-u-i-a ------- družina 0
моето семейство moj- dru-i-a m___ d______ m-j- d-u-i-a ------------ moja družina 0
Моето семейство е тук. Moja ---žina--e-t-k-- /--u. M___ d______ j_ t____ / t__ M-j- d-u-i-a j- t-k-j / t-. --------------------------- Moja družina je tukaj / tu. 0
Аз съм тук. J-z s-m--uk-j-/ tu. J__ s__ t____ / t__ J-z s-m t-k-j / t-. ------------------- Jaz sem tukaj / tu. 0
Ти си тук. Ti-si ---a- / tu. T_ s_ t____ / t__ T- s- t-k-j / t-. ----------------- Ti si tukaj / tu. 0
Той е тук и тя е тук. O---e t-ka- -- ona-----u-a- - -u. O_ j_ t____ i_ o__ j_ t____ / t__ O- j- t-k-j i- o-a j- t-k-j / t-. --------------------------------- On je tukaj in ona je tukaj / tu. 0
Ние сме тук. Mi--m--t-k-j.----- --o-t-k--. M_ s__ t_____ / M_ s__ t_____ M- s-o t-k-j- / M- s-o t-k-j- ----------------------------- Mi smo tukaj. / Me smo tukaj. 0
Вие сте тук. V----- tu-a--/ t-- ---e--t- t-ka- / t-. V_ s__ t____ / t__ / V_ s__ t____ / t__ V- s-e t-k-j / t-. / V- s-e t-k-j / t-. --------------------------------------- Vi ste tukaj / tu. / Ve ste tukaj / tu. 0
Те всички са тук. O-- -si -o ----j- - --- -----o tu--j. O__ v__ s_ t_____ / O__ v__ s_ t_____ O-i v-i s- t-k-j- / O-e v-e s- t-k-j- ------------------------------------- Oni vsi so tukaj. / One vse so tukaj. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + словенски (1-100) MP3 словенски (1-100)

Езиците в борбата срещу Алцхаймер

Ако искате умът Ви да е в добра форма - учете езици. Изучаването на езици предотвратява деменцията. Множество научни изследвания доказват този факт. Възрастта на учащия се не играе абсолютно никаква роля. Това, което е важно, е мозъкът да бъде редовно трениран. Изучаването на нови думи активира различни дялове от мозъка. Тези дялове управляват важни познавателни процеси. Поради това, хората които владеят много езици са по-внимателни. Те също така могат да се концентрират по-добре. Освен това, владеенето на много езици има и допълнителни преимущества. Хората, владеещи чужди езици могат по-добре да вземат решения. С други думи, те достигат до решение по-бързо. Това се дължи на факта, че мозъкът им се е научил да избира. Той винаги знае поне две думи за едно нещо. И всяка от тези думи е приложима опция. Следователно, многоезичните хора постоянно взимат решения. Мозъците им са тренирани да избират между множество опции. И тази тренираност носи полза не само на речевия център на мозъка. Много други дялове на мозъка също се облагодетелстват от многоезичието. Езиковите умения също така означават по-добър познавателен контрол. Разбира се, езиковите умения не могат напълно да предотвратят деменцията. Но при многоезичните хора болестта се развива по-бавно. И техните мозъци сякаш са по-способни да неутрализират ефектите от болестта. При изучаващите чужди езици, симптомите на деменцията се проявяват в по-слаба форма. Объркването и забравливостта са в по-слаба степен. Следователно, изучаването на чужди езици е полезно както за млади, така иза стари. И още нещо: с всеки нов език изучаването на следващия става все по-лесно. Така че, по-добре да посягаме към речника, вместо към лекарствата!
Знаете ли, че?
Албанският език принадлежи към индоевропейските езици. Но той не е свързан с нито един език от тази група. Как точно е възникнал албанският, не се знае все още. Днес той е говорим предимно в Албания и Косово. За около 6 милиона души той е майчин език. Албанският език се разделя на две големи диалектни групи. Реката Шкумбин образува границата между северния и южния диалект. В някои отношения те се различават съществено един от друг. Книжовният албански език се налага едва през 20. век. На езика се пише с латински букви. Граматиката отчасти прилича на тази в гръцки и румънски. Сравнения могат да бъдат намерени и с южнославянските езици. Всички тези прилики трябва да са възникнали вследствие речеви контакти. Който се интересува от езици, трябва да учи албански! Той наистина е уникален език!