Разговорник

bg Лица   »   th คน

1 [едно]

Лица

Лица

1 [หนึ่ง]

nèung

คน

kon

Изберете как искате да видите превода:   
български тайландски Играйте Повече
аз ผม♂ - ดิ-ัน♀ ผ__ / ดิ___ ผ-♂ / ด-ฉ-น- ------------ ผม♂ / ดิฉัน♀ 0
po-m-d-̀-c-a-n p__________ p-̌---i---h-̌- -------------- pǒm-dì-chǎn
аз и ти ผมแล- -ุณ- - -ิฉ--แ-ะ คุ-♀ ผ____ คุ__ / ดิ_____ คุ__ ผ-แ-ะ ค-ณ- / ด-ฉ-น-ล- ค-ณ- -------------------------- ผมและ คุณ♂ / ดิฉันและ คุณ♀ 0
pǒ--læ---oo------cha----ǽ----n p__________________________ p-̌---æ---o-n-d-̀-c-a-n-l-́-k-o- -------------------------------- pǒm-lǽ-koon-dì-chǎn-lǽ-koon
ние двамата เร--ั้-สอง เ_______ เ-า-ั-ง-อ- ---------- เราทั้งสอง 0
rao--á---sa---g r_____________ r-o-t-́-g-s-̌-n- ---------------- rao-táng-sǎwng
той เ-า เ__ เ-า --- เขา 0
k--o k__ k-̌- ---- kǎo
той и тя เข--และ เ-อ เ__ แ__ เ__ เ-า แ-ะ เ-อ ----------- เขา และ เธอ 0
ka-o-lǽ----̶ k_________ k-̌---æ---u-̶ ------------- kǎo-lǽ-tur̶
те двамата เขา-ั้ง-อง เ_______ เ-า-ั-ง-อ- ---------- เขาทั้งสอง 0
k--o--a------̌wng k_____________ k-̌---a-n---a-w-g ----------------- kǎo-táng-sǎwng
мъж ผู้--ย ผู้___ ผ-้-า- ------ ผู้ชาย 0
po------i p_______ p-̂---h-i --------- pôo-chai
жена ผู้---ง ผู้___ ผ-้-ญ-ง ------- ผู้หญิง 0
pô--yǐng p_______ p-̂---i-n- ---------- pôo-yǐng
дете เ-็ก เ__ เ-็- ---- เด็ก 0
d--k d__ d-̀- ---- dèk
семейство คร---รัว ค______ ค-อ-ค-ั- -------- ครอบครัว 0
krâw-----a k_________ k-a-w---r-a ----------- krâwp-krua
моето семейство ครอ-ครั- -อง-ม♂-- ข--ด-ฉ--♀ ค______ ข_____ / ข______ ค-อ-ค-ั- ข-ง-ม- / ข-ง-ิ-ั-♀ --------------------------- ครอบครัว ของผม♂ / ของดิฉัน♀ 0
k---w--kr---ka---g-p-̌--ka--ng-d-̀--h-̌n k_________________________________ k-a-w---r-a-k-̌-n---o-m-k-̌-n---i---h-̌- ---------------------------------------- krâwp-krua-kǎwng-pǒm-kǎwng-dì-chǎn
Моето семейство е тук. คร--ค-ัว--ง-มอยู-ที-น--♂ / --อบค--ว-อ--ิ-ั-อย------ี-♀ ค________________ / ค_________________ ค-อ-ค-ั-ข-ง-ม-ย-่-ี-น-่- / ค-อ-ค-ั-ข-ง-ิ-ั-อ-ู-ท-่-ี-♀ ------------------------------------------------------ ครอบครัวของผมอยู่ที่นี่♂ / ครอบครัวของดิฉันอยู่ที่นี่♀ 0
k----p-krua-ka--ng-p-̌--à---̂o-têe-ne---krâ------a----wng-dì-ch-̌n-----ôo-t-̂--n--e k________________________________________________________________________ k-a-w---r-a-k-̌-n---o-m-a---o-o-t-̂---e-e-k-a-w---r-a-k-̌-n---i---h-̌---̀-y-̂---e-e-n-̂- ---------------------------------------------------------------------------------------- krâwp-krua-kǎwng-pǒm-à-yôo-têe-nêe-krâwp-krua-kǎwng-dì-chǎn-à-yôo-têe-nêe
Аз съм тук. ผม--ู-ที่-ี่♂ --ดิฉั--ย-่-ี--ี-♀ ผ______ / ดิ_______ ผ-อ-ู-ท-่-ี-♂ / ด-ฉ-น-ย-่-ี-น-่- -------------------------------- ผมอยู่ที่นี่♂ / ดิฉันอยู่ที่นี่♀ 0
p--m-à-y--o--e---n--e-d-̀-c--̌n--̀-y-----e----e-e p______________________________________ p-̌---̀-y-̂---e-e-n-̂---i---h-̌---̀-y-̂---e-e-n-̂- -------------------------------------------------- pǒm-à-yôo-têe-nêe-dì-chǎn-à-yôo-têe-nêe
Ти си тук. คุ-อ--่ท-่นี่ คุ_____ ค-ณ-ย-่-ี-น-่ ------------- คุณอยู่ที่นี่ 0
k-------yo---te-e-n-̂e k_________________ k-o---̀-y-̂---e-e-n-̂- ---------------------- koon-à-yôo-têe-nêe
Той е тук и тя е тук. เข--ยู่ท--นี่ ♂--ละ เธ---ู่ที่--- ♀ เ______ ♂ แ__ เ______ ♀ เ-า-ย-่-ี-น-่ ♂ แ-ะ เ-อ-ย-่-ี-น-่ ♀ ----------------------------------- เขาอยู่ที่นี่ ♂ และ เธออยู่ที่นี่ ♀ 0
ka-o-----ô--tê--n-̂e--ǽ--u-̶-----o---t-̂e-nêe k_____________________________________ k-̌---̀-y-̂---e-e-n-̂---æ---u-̶-a---o-o-t-̂---e-e ------------------------------------------------- kǎo-à-yôo-têe-nêe-lǽ-tur̶-à-yôo-têe-nêe
Ние сме тук. เ---ยู--ี-นี่ เ______ เ-า-ย-่-ี-น-่ ------------- เราอยู่ที่นี่ 0
r---a----̂--t-------e r________________ r-o-a---o-o-t-̂---e-e --------------------- rao-à-yôo-têe-nêe
Вие сте тук. ค-ณอ-ู-ที่-ี่ คุ_____ ค-ณ-ย-่-ี-น-่ ------------- คุณอยู่ที่นี่ 0
koon-a--yô--te-e---̂e k_________________ k-o---̀-y-̂---e-e-n-̂- ---------------------- koon-à-yôo-têe-nêe
Те всички са тук. พ-ก-ขา-ุ----ยู-----ี่ พ_____________ พ-ก-ข-ท-ก-น-ย-่-ี-น-่ --------------------- พวกเขาทุกคนอยู่ที่นี่ 0
pu--k-kǎo--ó-k-k-n-à--ô--t--e-nêe p______________________________ p-̂-k-k-̌---o-o---o---̀-y-̂---e-e-n-̂- -------------------------------------- pûak-kǎo-tóok-kon-à-yôo-têe-nêe

Езиците в борбата срещу Алцхаймер

Ако искате умът Ви да е в добра форма - учете езици. Изучаването на езици предотвратява деменцията. Множество научни изследвания доказват този факт. Възрастта на учащия се не играе абсолютно никаква роля. Това, което е важно, е мозъкът да бъде редовно трениран. Изучаването на нови думи активира различни дялове от мозъка. Тези дялове управляват важни познавателни процеси. Поради това, хората които владеят много езици са по-внимателни. Те също така могат да се концентрират по-добре. Освен това, владеенето на много езици има и допълнителни преимущества. Хората, владеещи чужди езици могат по-добре да вземат решения. С други думи, те достигат до решение по-бързо. Това се дължи на факта, че мозъкът им се е научил да избира. Той винаги знае поне две думи за едно нещо. И всяка от тези думи е приложима опция. Следователно, многоезичните хора постоянно взимат решения. Мозъците им са тренирани да избират между множество опции. И тази тренираност носи полза не само на речевия център на мозъка. Много други дялове на мозъка също се облагодетелстват от многоезичието. Езиковите умения също така означават по-добър познавателен контрол. Разбира се, езиковите умения не могат напълно да предотвратят деменцията. Но при многоезичните хора болестта се развива по-бавно. И техните мозъци сякаш са по-способни да неутрализират ефектите от болестта. При изучаващите чужди езици, симптомите на деменцията се проявяват в по-слаба форма. Объркването и забравливостта са в по-слаба степен. Следователно, изучаването на чужди езици е полезно както за млади, така иза стари. И още нещо: с всеки нов език изучаването на следващия става все по-лесно. Така че, по-добре да посягаме към речника, вместо към лекарствата!
Знаете ли, че?
Албанският език принадлежи към индоевропейските езици. Но той не е свързан с нито един език от тази група. Как точно е възникнал албанският, не се знае все още. Днес той е говорим предимно в Албания и Косово. За около 6 милиона души той е майчин език. Албанският език се разделя на две големи диалектни групи. Реката Шкумбин образува границата между северния и южния диалект. В някои отношения те се различават съществено един от друг. Книжовният албански език се налага едва през 20. век. На езика се пише с латински букви. Граматиката отчасти прилича на тази в гръцки и румънски. Сравнения могат да бъдат намерени и с южнославянските езици. Всички тези прилики трябва да са възникнали вследствие речеви контакти. Който се интересува от езици, трябва да учи албански! Той наистина е уникален език!