Разговорник

bg Пазаруване   »   he ‫לעשות קניות‬

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

‫54 [חמישים וארבע]‬

54 [xamishim w\'arba]

‫לעשות קניות‬

[la'assot qniot]

Изберете как искате да видите превода:   
български иврит Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. ‫אנ---ו-- ל-נ-ת -תנה-‬ ‫___ ר___ ל____ מ_____ ‫-נ- ר-צ- ל-נ-ת מ-נ-.- ---------------------- ‫אני רוצה לקנות מתנה.‬ 0
ani---tseh/r---a--li--o--------h. a__ r____________ l_____ m_______ a-i r-t-e-/-o-s-h l-q-o- m-t-n-h- --------------------------------- ani rotseh/rotsah liqnot matanah.
Но не нещо прекалено скъпо. ‫--ל--- -ש-ו -ק--מדי.‬ ‫___ ל_ מ___ י__ מ____ ‫-ב- ל- מ-ה- י-ר מ-י-‬ ---------------------- ‫אבל לא משהו יקר מדי.‬ 0
a-a- -----she---y-qar-mi-ay. a___ l_ m______ y____ m_____ a-a- l- m-s-e-u y-q-r m-d-y- ---------------------------- aval lo mashehu yaqar miday.
Може би дамска чанта? ‫-ו-- ת------‬ ‫____ ת__ י___ ‫-ו-י ת-ק י-?- -------------- ‫אולי תיק יד?‬ 0
u-ay-t-q --d? u___ t__ y___ u-a- t-q y-d- ------------- ulay tiq yad?
Какъв цвят желаете? ‫ב--ז--צ-ע?‬ ‫_____ צ____ ‫-א-ז- צ-ע-‬ ------------ ‫באיזה צבע?‬ 0
b-eyz---ts-va? b______ t_____ b-e-z-h t-e-a- -------------- b'eyzeh tseva?
Черен, кафяв или бял? ‫שח-ר--חו- ---ל-ן?‬ ‫_____ ח__ א_ ל____ ‫-ח-ר- ח-ם א- ל-ן-‬ ------------------- ‫שחור, חום או לבן?‬ 0
s----r,--u--------n? s______ x__ o l_____ s-a-o-, x-m o l-v-n- -------------------- shaxor, xum o lavan?
Голяма или малка? ‫גדול א- קט-?‬ ‫____ א_ ק____ ‫-ד-ל א- ק-ן-‬ -------------- ‫גדול או קטן?‬ 0
gad-- o-qat-n? g____ o q_____ g-d-l o q-t-n- -------------- gadol o qatan?
Може ли да видя тази? ‫-פש- ל-או--אות--‬ ‫____ ל____ א_____ ‫-פ-ר ל-א-ת א-ת-?- ------------------ ‫אפשר לראות אותו?‬ 0
ef---r --r----oto? e_____ l_____ o___ e-s-a- l-r-o- o-o- ------------------ efshar lir'ot oto?
От кожа ли е? ‫-אם --א ע-וי------‬ ‫___ ה__ ע___ מ_____ ‫-א- ה-א ע-ו- מ-ו-?- -------------------- ‫האם הוא עשוי מעור?‬ 0
ha-im -----suy m--o-? h____ h_ a____ m_____ h-'-m h- a-s-y m-'-r- --------------------- ha'im hu assuy me'or?
Или от изкуствена материя? ‫-ו מחו-ר----ינ-ט-ם-‬ ‫__ מ______ ס________ ‫-ו מ-ו-ר-ם ס-נ-ט-ם-‬ --------------------- ‫או מחומרים סינטטים?‬ 0
o-mix-mar-m----t----? o m________ s________ o m-x-m-r-m s-n-e-i-? --------------------- o mixomarim sintetim?
От кожа естествено. ‫-דאי שמע-ר-‬ ‫____ ש______ ‫-ד-י ש-ע-ר-‬ ------------- ‫ודאי שמעור.‬ 0
w-d-'------e'-r. w_____ s________ w-d-'- s-e-e-o-. ---------------- wada'i sheme'or.
Това е особено добро качество. ‫ה--כ-ת---ב--במיו-ד-‬ ‫______ ט___ ב_______ ‫-א-כ-ת ט-ב- ב-י-ח-.- --------------------- ‫האיכות טובה במיוחד.‬ 0
h------ut to--- ---yux--. h________ t____ b________ h-'-y-h-t t-v-h b-m-u-a-. ------------------------- ha'eykhut tovah bimyuxad.
Чантата действително е на много изгодна цена. ‫-המ--- ---ת-מציאה.‬ ‫______ ב___ מ______ ‫-ה-ח-ר ב-מ- מ-י-ה-‬ -------------------- ‫והמחיר באמת מציאה.‬ 0
w'--me--- ---m-- me---'-h. w________ v_____ m________ w-h-m-x-r v-e-e- m-t-i-a-. -------------------------- w'hamexir v'emet metsi'ah.
Харесва ми. ‫זה--וצא-חן-בע-נ--‬ ‫__ מ___ ח_ ב______ ‫-ה מ-צ- ח- ב-י-י-‬ ------------------- ‫זה מוצא חן בעיני.‬ 0
z-- mot-- x-n be-e-n--. z__ m____ x__ b________ z-h m-t-e x-n b-'-y-a-. ----------------------- zeh motse xen be'eynay.
Ще я взема. ‫א-י אק---או--.‬ ‫___ א___ א_____ ‫-נ- א-נ- א-ת-.- ---------------- ‫אני אקנה אותו.‬ 0
a-i --n-----o. a__ e____ o___ a-i e-n-h o-o- -------------- ani eqneh oto.
Може ли евентуално да я подменя? ‫---ר יה-ה-להח---?‬ ‫____ י___ ל_______ ‫-פ-ר י-י- ל-ח-י-?- ------------------- ‫אפשר יהיה להחליף?‬ 0
e--ha- --ye- -'-axlif? e_____ i____ l________ e-s-a- i-y-h l-h-x-i-? ---------------------- efshar ihyeh l'haxlif?
Разбира се. ‫בו--י.‬ ‫_______ ‫-ו-א-.- -------- ‫בודאי.‬ 0
be-----y. b________ b-w-d-'-. --------- bewada'y.
Ние ще я опаковаме като подарък. ‫א--נ- נ-ר---בא---- ---ה-‬ ‫_____ נ____ ב_____ מ_____ ‫-נ-נ- נ-ר-ז ב-ר-ז- מ-נ-.- -------------------------- ‫אנחנו נארוז באריזת מתנה.‬ 0
an--nu n--e-oz be'a---at -a-----. a_____ n______ b________ m_______ a-a-n- n-'-r-z b-'-r-z-t m-t-n-h- --------------------------------- anaxnu ne'eroz be'arizat matanah.
Касата е там отсреща. ‫הק--- -מ-א---ם-‬ ‫_____ נ____ ש___ ‫-ק-פ- נ-צ-ת ש-.- ----------------- ‫הקופה נמצאת שם.‬ 0
h-----h--i-tse-t sham. h______ n_______ s____ h-q-p-h n-m-s-'- s-a-. ---------------------- haqupah nimtse't sham.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + иврит (1-100) MP3 иврит (1-100)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...