Разговорник

bg Пазаруване   »   es Ir de compras

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [cincuenta y cuatro]

Ir de compras

Изберете как искате да видите превода:   
български испански Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. Q-e-r-- --mp-ar u- r--a--. Q______ c______ u_ r______ Q-e-r-a c-m-r-r u- r-g-l-. -------------------------- Querría comprar un regalo.
Но не нещо прекалено скъпо. Pero n-d----m---ado car-. P___ n___ d________ c____ P-r- n-d- d-m-s-a-o c-r-. ------------------------- Pero nada demasiado caro.
Може би дамска чанта? ¿Un------,-tal-v--? ¿__ b_____ t__ v___ ¿-n b-l-o- t-l v-z- ------------------- ¿Un bolso, tal vez?
Какъв цвят желаете? ¿De --é -ol-r -o-q----e? ¿__ q__ c____ l_ q______ ¿-e q-é c-l-r l- q-i-r-? ------------------------ ¿De qué color lo quiere?
Черен, кафяв или бял? ¿--gr-,---rró--- b-a--o? ¿______ m_____ o b______ ¿-e-r-, m-r-ó- o b-a-c-? ------------------------ ¿Negro, marrón o blanco?
Голяма или малка? ¿Gra-d- o--eq----? ¿______ o p_______ ¿-r-n-e o p-q-e-o- ------------------ ¿Grande o pequeño?
Може ли да видя тази? ¿Pue-- v-r-ést--? ¿_____ v__ é_____ ¿-u-d- v-r é-t-s- ----------------- ¿Puedo ver éstos?
От кожа ли е? ¿Es--e--ie-? ¿__ d_ p____ ¿-s d- p-e-? ------------ ¿Es de piel?
Или от изкуствена материя? ¿--d- --á-ti-o? ¿_ d_ p________ ¿- d- p-á-t-c-? --------------- ¿O de plástico?
От кожа естествено. D---ie---n--u---m-nt-. D_ p____ n____________ D- p-e-, n-t-r-l-e-t-. ---------------------- De piel, naturalmente.
Това е особено добро качество. E- -e -uy-buen----l--ad. E_ d_ m__ b____ c_______ E- d- m-y b-e-a c-l-d-d- ------------------------ Es de muy buena calidad.
Чантата действително е на много изгодна цена. Y-el bol-- --t- r-al---te-muy--i-n de-p-ecio. Y e_ b____ e___ r________ m__ b___ d_ p______ Y e- b-l-o e-t- r-a-m-n-e m-y b-e- d- p-e-i-. --------------------------------------------- Y el bolso está realmente muy bien de precio.
Харесва ми. M--g---a. M_ g_____ M- g-s-a- --------- Me gusta.
Ще я взема. Me l--quedo. M_ l_ q_____ M- l- q-e-o- ------------ Me lo quedo.
Може ли евентуално да я подменя? ¿L--p-ed--c-m---r--d--o-el--a-o? ¿__ p____ c_______ d___ e_ c____ ¿-o p-e-o c-m-i-r- d-d- e- c-s-? -------------------------------- ¿Lo puedo cambiar, dado el caso?
Разбира се. Natur-lm----. N____________ N-t-r-l-e-t-. ------------- Naturalmente.
Ние ще я опаковаме като подарък. S- -- --v---e-os --m--r-g---. S_ l_ e_________ c___ r______ S- l- e-v-l-e-o- c-m- r-g-l-. ----------------------------- Se lo envolvemos como regalo.
Касата е там отсреща. La------e--á a-í. L_ c___ e___ a___ L- c-j- e-t- a-í- ----------------- La caja está ahí.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + испански (1-100) MP3 испански (1-100)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...