Разговорник

bg Пазаруване   »   uk Покупки

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [п’ятдесят чотири]

54 [pʺyatdesyat chotyry]

Покупки

Pokupky

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. Я------ б--/ --т--а---купити--ода----к. Я х____ б_ / х_____ б к_____ п_________ Я х-т-в б- / х-т-л- б к-п-т- п-д-р-н-к- --------------------------------------- Я хотів би / хотіла б купити подарунок. 0
Y-------- b- /--h-ti-- ---up--y -o-a--n--. Y_ k_____ b_ / k______ b k_____ p_________ Y- k-o-i- b- / k-o-i-a b k-p-t- p-d-r-n-k- ------------------------------------------ YA khotiv by / khotila b kupyty podarunok.
Но не нещо прекалено скъпо. А-е-не -уж--д-ро-ий. А__ н_ д___ д_______ А-е н- д-ж- д-р-г-й- -------------------- Але не дуже дорогий. 0
Ale-n---uz-e -o--h---. A__ n_ d____ d_______ A-e n- d-z-e d-r-h-y-. ---------------------- Ale ne duzhe dorohyy̆.
Може би дамска чанта? М-жли---сумку? М______ с_____ М-ж-и-о с-м-у- -------------- Можливо сумку? 0
Mo--lyv----m-u? M_______ s_____ M-z-l-v- s-m-u- --------------- Mozhlyvo sumku?
Какъв цвят желаете? Яког- -оль--у--и----о-іли? Я____ к______ В_ б х______ Я-о-о к-л-о-у В- б х-т-л-? -------------------------- Якого кольору Ви б хотіли? 0
Ya--h--kol-or---- - ---t---? Y_____ k______ V_ b k_______ Y-k-h- k-l-o-u V- b k-o-i-y- ---------------------------- Yakoho kolʹoru Vy b khotily?
Черен, кафяв или бял? Ч-р----- --рич--в-г- ч----л-го? Ч_______ к__________ ч_ б______ Ч-р-о-о- к-р-ч-е-о-о ч- б-л-г-? ------------------------------- Чорного, коричневого чи білого? 0
Cho---h---k--ych--vo-----y-----ho? C________ k___________ c__ b______ C-o-n-h-, k-r-c-n-v-h- c-y b-l-h-? ---------------------------------- Chornoho, korychnevoho chy biloho?
Голяма или малка? Ве--к- ч--мале---у? В_____ ч_ м________ В-л-к- ч- м-л-н-к-? ------------------- Велику чи маленьку? 0
V-ly-u-ch- ma--nʹ-u? V_____ c__ m________ V-l-k- c-y m-l-n-k-? -------------------- Velyku chy malenʹku?
Може ли да видя тази? Ч- можу я-н-----г---ут-? Ч_ м___ я н_ ц_ г_______ Ч- м-ж- я н- ц- г-я-у-и- ------------------------ Чи можу я на цю глянути? 0
C---moz-u-------tsy- --yanut-? C__ m____ y_ n_ t___ h________ C-y m-z-u y- n- t-y- h-y-n-t-? ------------------------------ Chy mozhu ya na tsyu hlyanuty?
От кожа ли е? В--а шкір-н-? В___ ш_______ В-н- ш-і-я-а- ------------- Вона шкіряна? 0
V-na s-ki-y-na? V___ s_________ V-n- s-k-r-a-a- --------------- Vona shkiryana?
Или от изкуствена материя? Чи-в--- ----т-ч-о-- -ат------? Ч_ в___ з_ ш_______ м_________ Ч- в-н- з- ш-у-н-г- м-т-р-а-у- ------------------------------ Чи вона зі штучного матеріалу? 0
Ch- v--a -i-s--u-hno---------a-u? C__ v___ z_ s_________ m_________ C-y v-n- z- s-t-c-n-h- m-t-r-a-u- --------------------------------- Chy vona zi shtuchnoho materialu?
От кожа естествено. З--шкі-и- зв-ча-н-. З_ ш_____ з________ З- ш-і-и- з-и-а-н-. ------------------- Зі шкіри, звичайно. 0
Zi-s----y, --yc--y̆n-. Z_ s______ z_________ Z- s-k-r-, z-y-h-y-n-. ---------------------- Zi shkiry, zvychay̆no.
Това е особено добро качество. Це д----хо---а--кість. Ц_ д___ х_____ я______ Ц- д-ж- х-р-ш- я-і-т-. ---------------------- Це дуже хороша якість. 0
T----u-he kh--o-h--y-k-stʹ. T__ d____ k_______ y_______ T-e d-z-e k-o-o-h- y-k-s-ʹ- --------------------------- Tse duzhe khorosha yakistʹ.
Чантата действително е на много изгодна цена. І ---к---ій-н--зо--ім -- -о-о-а. І с____ д_____ з_____ н_ д______ І с-м-а д-й-н- з-в-і- н- д-р-г-. -------------------------------- І сумка дійсно зовсім не дорога. 0
I---m-- --y̆sn---ov----ne do-oha. I s____ d_____ z_____ n_ d______ I s-m-a d-y-s-o z-v-i- n- d-r-h-. --------------------------------- I sumka diy̆sno zovsim ne doroha.
Харесва ми. Ця--е-і-по-об------. Ц_ м___ п___________ Ц- м-н- п-д-б-є-ь-я- -------------------- Ця мені подобається. 0
Ts-a ---i-p-d-b--etʹ-ya. T___ m___ p_____________ T-y- m-n- p-d-b-y-t-s-a- ------------------------ Tsya meni podobayetʹsya.
Ще я взема. Я--ю-----м-. Я ц_ в______ Я ц- в-з-м-. ------------ Я цю візьму. 0
Y---s-u -i-ʹ--. Y_ t___ v______ Y- t-y- v-z-m-. --------------- YA tsyu vizʹmu.
Може ли евентуално да я подменя? Ч- --ж--я--- об-----и? Ч_ м___ я ц_ о________ Ч- м-ж- я ц- о-м-н-т-? ---------------------- Чи можу я цю обміняти? 0
Ch- m-zh--ya-ts-u--b-in--ty? C__ m____ y_ t___ o_________ C-y m-z-u y- t-y- o-m-n-a-y- ---------------------------- Chy mozhu ya tsyu obminyaty?
Разбира се. З--чай--. З________ З-и-а-н-. --------- Звичайно. 0
Z--c---̆-o. Z_________ Z-y-h-y-n-. ----------- Zvychay̆no.
Ние ще я опаковаме като подарък. Ми ---акує-о----як--о-арун-к. М_ з________ ї_ я_ п_________ М- з-п-к-є-о ї- я- п-д-р-н-к- ----------------------------- Ми запакуємо її як подарунок. 0
M- zap---ye-o -̈-- --- ---a--no-. M_ z_________ ï_ y__ p_________ M- z-p-k-y-m- i-i- y-k p-d-r-n-k- --------------------------------- My zapakuyemo ïï yak podarunok.
Касата е там отсреща. К--а ---. К___ т___ К-с- т-м- --------- Каса там. 0
Ka-a --m. K___ t___ K-s- t-m- --------- Kasa tam.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + украински (1-100) MP3 украински (1-100)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...