Разговорник

bg Пазаруване   »   ru Покупки

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [пятьдесят четыре]

54 [pyatʹdesyat chetyre]

Покупки

[Pokupki]

Изберете как искате да видите превода:   
български руски Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. Я -о-ел ---- х--ел- б---у-и-ь -----ок. Я х____ б_ / х_____ б_ к_____ п_______ Я х-т-л б- / х-т-л- б- к-п-т- п-д-р-к- -------------------------------------- Я хотел бы / хотела бы купить подарок. 0
Ya --o-----y---k-otela-b--k-p--- p-dar-k. Y_ k_____ b_ / k______ b_ k_____ p_______ Y- k-o-e- b- / k-o-e-a b- k-p-t- p-d-r-k- ----------------------------------------- Ya khotel by / khotela by kupitʹ podarok.
Но не нещо прекалено скъпо. Н- -и-е-- оч--ь -орогого. Н_ н_____ о____ д________ Н- н-ч-г- о-е-ь д-р-г-г-. ------------------------- Но ничего очень дорогого. 0
No -i--e-- oc-----dor-g-go. N_ n______ o_____ d________ N- n-c-e-o o-h-n- d-r-g-g-. --------------------------- No nichego ochenʹ dorogogo.
Може би дамска чанта? Може- --т----м-чку? М____ б___ с_______ М-ж-т б-т- с-м-ч-у- ------------------- Может быть сумочку? 0
Mozh-- b--ʹ ---o---u? M_____ b___ s________ M-z-e- b-t- s-m-c-k-? --------------------- Mozhet bytʹ sumochku?
Какъв цвят желаете? Ка--й-ц-ет-Вы--оте-- --? К____ ц___ В_ х_____ б__ К-к-й ц-е- В- х-т-л- б-? ------------------------ Какой цвет Вы хотели бы? 0
Ka-o- ---e---y-k--t-l- --? K____ t____ V_ k______ b__ K-k-y t-v-t V- k-o-e-i b-? -------------------------- Kakoy tsvet Vy khoteli by?
Черен, кафяв или бял? Чё--ый,-к-р-ч--вый --и ----й? Ч______ к_________ и__ б_____ Ч-р-ы-, к-р-ч-е-ы- и-и б-л-й- ----------------------------- Чёрный, коричневый или белый? 0
Chërnyy----ric-n--y----i bel--? C_______ k__________ i__ b_____ C-ë-n-y- k-r-c-n-v-y i-i b-l-y- ------------------------------- Chërnyy, korichnevyy ili belyy?
Голяма или малка? Б-льшу- -л---а--ньку-? Б______ и__ м_________ Б-л-ш-ю и-и м-л-н-к-ю- ---------------------- Большую или маленькую? 0
Bolʹ-hu-u-i-i -a--n-k--u? B________ i__ m__________ B-l-s-u-u i-i m-l-n-k-y-? ------------------------- Bolʹshuyu ili malenʹkuyu?
Може ли да видя тази? Мо--о -осмо---ть ---? М____ п_________ э___ М-ж-о п-с-о-р-т- э-у- --------------------- Можно посмотреть эту? 0
Mo---o----mot--t- --u? M_____ p_________ e___ M-z-n- p-s-o-r-t- e-u- ---------------------- Mozhno posmotretʹ etu?
От кожа ли е? О---кож--а-? О__ к_______ О-а к-ж-н-я- ------------ Она кожаная? 0
On- ----an-y-? O__ k_________ O-a k-z-a-a-a- -------------- Ona kozhanaya?
Или от изкуствена материя? Или -на-и- -----т--ны--мат-----о-? И__ о__ и_ и__________ м__________ И-и о-а и- и-к-с-в-н-х м-т-р-а-о-? ---------------------------------- Или она из искуственых материалов? 0
I-i--n--i--i-k-----nyk- mat-----o-? I__ o__ i_ i___________ m__________ I-i o-a i- i-k-s-v-n-k- m-t-r-a-o-? ----------------------------------- Ili ona iz iskustvenykh materialov?
От кожа естествено. Кон-ч-о----а-а-. К______ к_______ К-н-ч-о к-ж-н-я- ---------------- Конечно кожаная. 0
Kone-h-o--o-h-nay-. K_______ k_________ K-n-c-n- k-z-a-a-a- ------------------- Konechno kozhanaya.
Това е особено добро качество. Эт- -------о -о-ошее-ка----в-. Э__ о_______ х______ к________ Э-о о-о-е-н- х-р-ш-е к-ч-с-в-. ------------------------------ Это особенно хорошее качество. 0
Et- oso----o khoros--ye--ac-estvo. E__ o_______ k_________ k_________ E-o o-o-e-n- k-o-o-h-y- k-c-e-t-o- ---------------------------------- Eto osobenno khorosheye kachestvo.
Чантата действително е на много изгодна цена. И су--а ---с-в---льно---ень -е--в--. И с____ д____________ о____ д_______ И с-м-а д-й-т-и-е-ь-о о-е-ь д-ш-в-я- ------------------------------------ И сумка действительно очень дешёвая. 0
I -um-- --y--v-tel--o--che-ʹ ----ë----. I s____ d____________ o_____ d_________ I s-m-a d-y-t-i-e-ʹ-o o-h-n- d-s-ë-a-a- --------------------------------------- I sumka deystvitelʹno ochenʹ deshëvaya.
Харесва ми. О-- мне----в-т--. О__ м__ н________ О-а м-е н-а-и-с-. ----------------- Она мне нравится. 0
Ona-m----r-v-tsy-. O__ m__ n_________ O-a m-e n-a-i-s-a- ------------------ Ona mne nravitsya.
Ще я взема. Я-е--воз-му. Я е_ в______ Я е- в-з-м-. ------------ Я её возьму. 0
Ya-ye-ë v-zʹmu. Y_ y___ v______ Y- y-y- v-z-m-. --------------- Ya yeyë vozʹmu.
Може ли евентуално да я подменя? См--- я -ё,----и-ну-но, -оменя-ь? С____ я е__ е___ н_____ п________ С-о-у я е-, е-л- н-ж-о- п-м-н-т-? --------------------------------- Смогу я её, если нужно, поменять? 0
Sm-g--y---ey-,-yesl---u--no--po-e--a--? S____ y_ y____ y____ n______ p_________ S-o-u y- y-y-, y-s-i n-z-n-, p-m-n-a-ʹ- --------------------------------------- Smogu ya yeyë, yesli nuzhno, pomenyatʹ?
Разбира се. С-м- с-бо- --зу-е--с-. С___ с____ р__________ С-м- с-б-й р-з-м-е-с-. ---------------------- Само собой разумеется. 0
S-mo s---y----um-yet--a. S___ s____ r____________ S-m- s-b-y r-z-m-y-t-y-. ------------------------ Samo soboy razumeyetsya.
Ние ще я опаковаме като подарък. Мы-упак-ем -- к-к п---рок. М_ у______ е_ к__ п_______ М- у-а-у-м е- к-к п-д-р-к- -------------------------- Мы упакуем её как подарок. 0
M- -pa--yem--e-ë --k p-da-o-. M_ u_______ y___ k__ p_______ M- u-a-u-e- y-y- k-k p-d-r-k- ----------------------------- My upakuyem yeyë kak podarok.
Касата е там отсреща. К--са---н-т-м. К____ в__ т___ К-с-а в-н т-м- -------------- Касса вон там. 0
K---a -on-t-m. K____ v__ t___ K-s-a v-n t-m- -------------- Kassa von tam.

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...