Разговорник

bg Пазаруване   »   be Рабіць пакупкі

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [пяцьдзесят чатыры]

54 [pyats’dzesyat chatyry]

Рабіць пакупкі

Rabіts’ pakupkі

Изберете как искате да видите превода:   
български беларуски Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. Я-жад---к--і-ь -адар-н-к. Я ж____ к_____ п_________ Я ж-д-ю к-п-ц- п-д-р-н-к- ------------------------- Я жадаю купіць падарунак. 0
Ya zh--ay- k--іts----dar--a-. Y_ z______ k______ p_________ Y- z-a-a-u k-p-t-’ p-d-r-n-k- ----------------------------- Ya zhadayu kupіts’ padarunak.
Но не нещо прекалено скъпо. А---не-над-а-д----і. А__ н_ н____ д______ А-е н- н-д-а д-р-г-. -------------------- Але не надта дарагі. 0
A---n--n--ta----ag-. A__ n_ n____ d______ A-e n- n-d-a d-r-g-. -------------------- Ale ne nadta daragі.
Може би дамска чанта? М-жа --ц- с-м-ч-у? М___ б___ с_______ М-ж- б-ц- с-м-ч-у- ------------------ Можа быць сумачку? 0
Mo----by----s-m--hku? M____ b____ s________ M-z-a b-t-’ s-m-c-k-? --------------------- Mozha byts’ sumachku?
Какъв цвят желаете? Я------олеру Вы-ж----це? Я____ к_____ В_ ж_______ Я-о-а к-л-р- В- ж-д-е-е- ------------------------ Якога колеру Вы жадаеце? 0
Ya-oga -o-er---y zha---tse? Y_____ k_____ V_ z_________ Y-k-g- k-l-r- V- z-a-a-t-e- --------------------------- Yakoga koleru Vy zhadaetse?
Черен, кафяв или бял? Ч-р-а----к--ы-не---- -бо--ел-га? Ч_______ к__________ а__ б______ Ч-р-а-а- к-р-ч-е-а-а а-о б-л-г-? -------------------------------- Чорнага, карычневага або белага? 0
C--r-a-a, -ar-c-neva----bo be-a--? C________ k___________ a__ b______ C-o-n-g-, k-r-c-n-v-g- a-o b-l-g-? ---------------------------------- Chornaga, karychnevaga abo belaga?
Голяма или малка? В-лік-ю--бо -ал--ь-ую? В______ а__ м_________ В-л-к-ю а-о м-л-н-к-ю- ---------------------- Вялікую або маленькую? 0
Vy--іk-y--abo-ma-en’-uy-? V________ a__ m__________ V-a-і-u-u a-o m-l-n-k-y-? ------------------------- Vyalіkuyu abo malen’kuyu?
Може ли да видя тази? Мо--а --гля-з-ць г---ю? М____ п_________ г_____ М-ж-а п-г-я-з-ц- г-т-ю- ----------------------- Можна паглядзець гэтую? 0
Mo--na ---ly-d----- ge---u? M_____ p___________ g______ M-z-n- p-g-y-d-e-s- g-t-y-? --------------------------- Mozhna paglyadzets’ getuyu?
От кожа ли е? Я----а-----ы? Я__ с_ с_____ Я-а с- с-у-ы- ------------- Яна са скуры? 0
Y-n---a skury? Y___ s_ s_____ Y-n- s- s-u-y- -------------- Yana sa skury?
Или от изкуствена материя? Аб- -н- з-сінт-ты-і? А__ я__ з с_________ А-о я-а з с-н-э-ы-і- -------------------- Або яна з сінтэтыкі? 0
A-o-ya-a --s-n----k-? A__ y___ z s_________ A-o y-n- z s-n-e-y-і- --------------------- Abo yana z sіntetykі?
От кожа естествено. Б-зу-оўн-- ---ск---. Б_________ с_ с_____ Б-з-м-ў-а- с- с-у-ы- -------------------- Безумоўна, са скуры. 0
Be-umo---- -a-s--r-. B_________ s_ s_____ B-z-m-u-a- s- s-u-y- -------------------- Bezumouna, sa skury.
Това е особено добро качество. Гэ----са-ліва д-брая яка-ц-. Г___ а_______ д_____ я______ Г-т- а-а-л-в- д-б-а- я-а-ц-. ---------------------------- Гэта асабліва добрая якасць. 0
Geta--sab-і---d-braya y----ts-. G___ a_______ d______ y________ G-t- a-a-l-v- d-b-a-a y-k-s-s-. ------------------------------- Geta asablіva dobraya yakasts’.
Чантата действително е на много изгодна цена. Су-а-к- --пр-ўд- з-------да-----. С______ с_______ з____ н_________ С-м-ч-а с-п-а-д- з-с-м н-д-р-г-я- --------------------------------- Сумачка сапраўды зусім недарагая. 0
Sum-chk---a-ra-d----s---n-d----aya. S_______ s_______ z____ n__________ S-m-c-k- s-p-a-d- z-s-m n-d-r-g-y-. ----------------------------------- Sumachka sapraudy zusіm nedaragaya.
Харесва ми. Я-- мн-----а-аецц-. Я__ м__ п__________ Я-а м-е п-д-б-е-ц-. ------------------- Яна мне падабаецца. 0
Y-na-m-------b--t-ts-. Y___ m__ p____________ Y-n- m-e p-d-b-e-s-s-. ---------------------- Yana mne padabaetstsa.
Ще я взема. Я-в-з-му-яе. Я в_____ я__ Я в-з-м- я-. ------------ Я вазьму яе. 0
Ya-va-’-- -a-e. Y_ v_____ y____ Y- v-z-m- y-y-. --------------- Ya vaz’mu yaye.
Може ли евентуално да я подменя? К-л--шт-- ---з-агу-я-я---бм--яц-? К___ ш___ ц_ з____ я я_ а________ К-л- ш-о- ц- з-а-у я я- а-м-н-ц-? --------------------------------- Калі што, ці змагу я яе абмяняць? 0
Kal---hto, -s--------ya--aye-a---an---s’? K___ s____ t__ z____ y_ y___ a___________ K-l- s-t-, t-і z-a-u y- y-y- a-m-a-y-t-’- ----------------------------------------- Kalі shto, tsі zmagu ya yaye abmyanyats’?
Разбира се. С----с-б-- ---------. С___ с____ з_________ С-м- с-б-й з-а-у-е-а- --------------------- Само сабой зразумела. 0
Sam-----oy-zr-z-m-la. S___ s____ z_________ S-m- s-b-y z-a-u-e-a- --------------------- Samo saboy zrazumela.
Ние ще я опаковаме като подарък. Мы ўп--у-м ---як-п-д------. М_ ў______ я_ я_ п_________ М- ў-а-у-м я- я- п-д-р-н-к- --------------------------- Мы ўпакуем яе як падарунак. 0
M-----k-e--ya-e -a---ad-r-n-k. M_ u______ y___ y__ p_________ M- u-a-u-m y-y- y-k p-d-r-n-k- ------------------------------ My upakuem yaye yak padarunak.
Касата е там отсреща. Т-- ---х-дзі--------. Т__ з__________ к____ Т-м з-а-о-з-ц-а к-с-. --------------------- Там знаходзіцца каса. 0
T-m--n----dz-------kasa. T__ z_____________ k____ T-m z-a-h-d-і-s-s- k-s-. ------------------------ Tam znakhodzіtstsa kasa.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + беларуски (1-100) MP3 беларуски (1-100)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...