Разговорник

bg Пазаруване   »   be Рабіць пакупкі

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [пяцьдзесят чатыры]

54 [pyats’dzesyat chatyry]

Рабіць пакупкі

Rabіts’ pakupkі

Изберете как искате да видите превода:   
български беларуски Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. Я------ -у---ь--адарунак. Я ж____ к_____ п_________ Я ж-д-ю к-п-ц- п-д-р-н-к- ------------------------- Я жадаю купіць падарунак. 0
Ya zh-da-u k------ pa-----ak. Y_ z______ k______ p_________ Y- z-a-a-u k-p-t-’ p-d-r-n-k- ----------------------------- Ya zhadayu kupіts’ padarunak.
Но не нещо прекалено скъпо. Але н- н-дта д--аг-. А__ н_ н____ д______ А-е н- н-д-а д-р-г-. -------------------- Але не надта дарагі. 0
Ale------dt--d-ragі. A__ n_ n____ d______ A-e n- n-d-a d-r-g-. -------------------- Ale ne nadta daragі.
Може би дамска чанта? М-жа-б--ь -ума-ку? М___ б___ с_______ М-ж- б-ц- с-м-ч-у- ------------------ Можа быць сумачку? 0
Mo-h- --t-’-s-m-c--u? M____ b____ s________ M-z-a b-t-’ s-m-c-k-? --------------------- Mozha byts’ sumachku?
Какъв цвят желаете? Яког------р- В- -а-ае-е? Я____ к_____ В_ ж_______ Я-о-а к-л-р- В- ж-д-е-е- ------------------------ Якога колеру Вы жадаеце? 0
Y-k-g- --le---Vy-zh-daetse? Y_____ k_____ V_ z_________ Y-k-g- k-l-r- V- z-a-a-t-e- --------------------------- Yakoga koleru Vy zhadaetse?
Черен, кафяв или бял? Чор-а--- -ары-н-вага---о -ел-га? Ч_______ к__________ а__ б______ Ч-р-а-а- к-р-ч-е-а-а а-о б-л-г-? -------------------------------- Чорнага, карычневага або белага? 0
Ch--na-a, k---c--e-aga --- b-l-ga? C________ k___________ a__ b______ C-o-n-g-, k-r-c-n-v-g- a-o b-l-g-? ---------------------------------- Chornaga, karychnevaga abo belaga?
Голяма или малка? В----ую-або--ал-н--у-? В______ а__ м_________ В-л-к-ю а-о м-л-н-к-ю- ---------------------- Вялікую або маленькую? 0
V--lіku-u -bo ma-en’kuy-? V________ a__ m__________ V-a-і-u-u a-o m-l-n-k-y-? ------------------------- Vyalіkuyu abo malen’kuyu?
Може ли да видя тази? М-ж-а--а-л--зе-ь--этую? М____ п_________ г_____ М-ж-а п-г-я-з-ц- г-т-ю- ----------------------- Можна паглядзець гэтую? 0
Moz-na ----yad-et-’-getu--? M_____ p___________ g______ M-z-n- p-g-y-d-e-s- g-t-y-? --------------------------- Mozhna paglyadzets’ getuyu?
От кожа ли е? Я-а -а -----? Я__ с_ с_____ Я-а с- с-у-ы- ------------- Яна са скуры? 0
Y-na--a-s----? Y___ s_ s_____ Y-n- s- s-u-y- -------------- Yana sa skury?
Или от изкуствена материя? Аб- ян--з -і---т-кі? А__ я__ з с_________ А-о я-а з с-н-э-ы-і- -------------------- Або яна з сінтэтыкі? 0
Abo y-na - ---------? A__ y___ z s_________ A-o y-n- z s-n-e-y-і- --------------------- Abo yana z sіntetykі?
От кожа естествено. Б--у-о-----с---к---. Б_________ с_ с_____ Б-з-м-ў-а- с- с-у-ы- -------------------- Безумоўна, са скуры. 0
B-zumou-a,--- s--r-. B_________ s_ s_____ B-z-m-u-a- s- s-u-y- -------------------- Bezumouna, sa skury.
Това е особено добро качество. Гэ---а---л-в- -о---я я--сц-. Г___ а_______ д_____ я______ Г-т- а-а-л-в- д-б-а- я-а-ц-. ---------------------------- Гэта асабліва добрая якасць. 0
Ge-- -sa-l--a -o--ay- y--as-s’. G___ a_______ d______ y________ G-t- a-a-l-v- d-b-a-a y-k-s-s-. ------------------------------- Geta asablіva dobraya yakasts’.
Чантата действително е на много изгодна цена. Сумач----а--а-ды -у----н-да-аг--. С______ с_______ з____ н_________ С-м-ч-а с-п-а-д- з-с-м н-д-р-г-я- --------------------------------- Сумачка сапраўды зусім недарагая. 0
Su-ac--a s-p-aud--z-sі--n-da---ay-. S_______ s_______ z____ n__________ S-m-c-k- s-p-a-d- z-s-m n-d-r-g-y-. ----------------------------------- Sumachka sapraudy zusіm nedaragaya.
Харесва ми. Я-а-м-- п-даба--ца. Я__ м__ п__________ Я-а м-е п-д-б-е-ц-. ------------------- Яна мне падабаецца. 0
Y-na-m-e pa-ab----t-a. Y___ m__ p____________ Y-n- m-e p-d-b-e-s-s-. ---------------------- Yana mne padabaetstsa.
Ще я взема. Я ----м- -е. Я в_____ я__ Я в-з-м- я-. ------------ Я вазьму яе. 0
Ya-v-z--u ya-e. Y_ v_____ y____ Y- v-z-m- y-y-. --------------- Ya vaz’mu yaye.
Може ли евентуално да я подменя? К-л--ш-о--ці-з--г- я я---бмян---? К___ ш___ ц_ з____ я я_ а________ К-л- ш-о- ц- з-а-у я я- а-м-н-ц-? --------------------------------- Калі што, ці змагу я яе абмяняць? 0
Kal---h-o, t-- z---u-----------myanya-s-? K___ s____ t__ z____ y_ y___ a___________ K-l- s-t-, t-і z-a-u y- y-y- a-m-a-y-t-’- ----------------------------------------- Kalі shto, tsі zmagu ya yaye abmyanyats’?
Разбира се. С--- сабой----------. С___ с____ з_________ С-м- с-б-й з-а-у-е-а- --------------------- Само сабой зразумела. 0
Samo -a-oy zr----ela. S___ s____ z_________ S-m- s-b-y z-a-u-e-a- --------------------- Samo saboy zrazumela.
Ние ще я опаковаме като подарък. М- ў--к----яе як--а-ар----. М_ ў______ я_ я_ п_________ М- ў-а-у-м я- я- п-д-р-н-к- --------------------------- Мы ўпакуем яе як падарунак. 0
My upa-ue- ---- -a--p-da-----. M_ u______ y___ y__ p_________ M- u-a-u-m y-y- y-k p-d-r-n-k- ------------------------------ My upakuem yaye yak padarunak.
Касата е там отсреща. Т-м-з-а--дз-ц-- к--а. Т__ з__________ к____ Т-м з-а-о-з-ц-а к-с-. --------------------- Там знаходзіцца каса. 0
T------k-o---t-t-a-----. T__ z_____________ k____ T-m z-a-h-d-і-s-s- k-s-. ------------------------ Tam znakhodzіtstsa kasa.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + беларуски (1-100) MP3 беларуски (1-100)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...