О-а--- се допа-а.
О__ м_ с_ д______
О-а м- с- д-п-д-.
-----------------
Ова ми се допада. 0 O-a-m- -e-dop-d-.O__ m_ s_ d______O-a m- s- d-p-d-.-----------------Ova mi se dopada.
Има около 7 милиарда души в света.
Всички те говорят на даден език.
Но за съжаление, той не винаги е един и същ.
Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици.
Това често е много трудоемко.
Но има езици, които са много сходни.
Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език.
Това явление се нарича взаимна разбираемост.
В която се различават два варианта.
Първият вариант е устната взаимна разбираемост.
При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят.
Те не разбират писмената форма на другия език, обаче.
Това е така, защото езиците имат различни писмени форми.
Примери за това са езиците хинди и урду.
Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант.
В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма.
Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг.
Причината за това е, че те имат много различно произношение.
Немският и холандският са примери за това.
Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта.
Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма.
Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски.
Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост.
Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг.
Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците.
Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното.
В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка.
Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...