Разговорник

bg Пазаруване   »   sr Куповина

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [педесет и четири]

54 [pedeset i četiri]

Куповина

Kupovina

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. Ја-же--- к--ити -ок-он. Ј_ ж____ к_____ п______ Ј- ж-л-м к-п-т- п-к-о-. ----------------------- Ја желим купити поклон. 0
J- --lim --pi-----k--n. J_ ž____ k_____ p______ J- ž-l-m k-p-t- p-k-o-. ----------------------- Ja želim kupiti poklon.
Но не нещо прекалено скъпо. Али---шт- п-евиш- -купо. А__ н____ п______ с_____ А-и н-ш-а п-е-и-е с-у-о- ------------------------ Али ништа превише скупо. 0
Ali ništa --evi-e s--po. A__ n____ p______ s_____ A-i n-š-a p-e-i-e s-u-o- ------------------------ Ali ništa previše skupo.
Може би дамска чанта? Им--- -и---ж-а т-ш--? И____ л_ м____ т_____ И-а-е л- м-ж-а т-ш-у- --------------------- Имате ли можда ташну? 0
I---- l----ž---taš-u? I____ l_ m____ t_____ I-a-e l- m-ž-a t-š-u- --------------------- Imate li možda tašnu?
Какъв цвят желаете? Кој- -----ж-----? К___ б___ ж______ К-ј- б-ј- ж-л-т-? ----------------- Коју боју желите? 0
K-ju-bo-- --l--e? K___ b___ ž______ K-j- b-j- ž-l-t-? ----------------- Koju boju želite?
Черен, кафяв или бял? Цр-у, б-а-н ил- белу? Ц____ б____ и__ б____ Ц-н-, б-а-н и-и б-л-? --------------------- Црну, браон или белу? 0
C-nu- ---o--il---el-? C____ b____ i__ b____ C-n-, b-a-n i-i b-l-? --------------------- Crnu, braon ili belu?
Голяма или малка? Вели-- и-и--алу? В_____ и__ м____ В-л-к- и-и м-л-? ---------------- Велику или малу? 0
V--i-u i----al-? V_____ i__ m____ V-l-k- i-i m-l-? ---------------- Veliku ili malu?
Може ли да видя тази? Мо-у-ли---дети----? М___ л_ в_____ о___ М-г- л- в-д-т- о-у- ------------------- Могу ли видети ову? 0
Mogu-li-v-d-t- o--? M___ l_ v_____ o___ M-g- l- v-d-t- o-u- ------------------- Mogu li videti ovu?
От кожа ли е? Ј---и--д---же? Ј_ л_ о_ к____ Ј- л- о- к-ж-? -------------- Је ли од коже? 0
Je l---- -ož-? J_ l_ o_ k____ J- l- o- k-ž-? -------------- Je li od kože?
Или от изкуствена материя? И-и-је-----ештачк-г м---ри--ла? И__ ј_ о_ в________ м__________ И-и ј- о- в-ш-а-к-г м-т-р-ј-л-? ------------------------------- Или је од вештачког материјала? 0
Il--j--od -eš-a-kog ma--r-----? I__ j_ o_ v________ m__________ I-i j- o- v-š-a-k-g m-t-r-j-l-? ------------------------------- Ili je od veštačkog materijala?
От кожа естествено. Н---вно, -д-----. Н_______ о_ к____ Н-р-в-о- о- к-ж-. ----------------- Наравно, од коже. 0
N---v----od-k-že. N_______ o_ k____ N-r-v-o- o- k-ž-. ----------------- Naravno, od kože.
Това е особено добро качество. То -е н-р--ит-----ар -вали---. Т_ ј_ н_______ д____ к________ Т- ј- н-р-ч-т- д-б-р к-а-и-е-. ------------------------------ То је нарочито добар квалитет. 0
T- -e naro-i-o--ob-r -va-itet. T_ j_ n_______ d____ k________ T- j- n-r-č-t- d-b-r k-a-i-e-. ------------------------------ To je naročito dobar kvalitet.
Чантата действително е на много изгодна цена. А--а-на је---иста-повољ--. А т____ ј_ з_____ п_______ А т-ш-а ј- з-и-т- п-в-љ-а- -------------------------- А ташна је заиста повољна. 0
A--aš-a-je-za--t- pov-l---. A t____ j_ z_____ p________ A t-š-a j- z-i-t- p-v-l-n-. --------------------------- A tašna je zaista povoljna.
Харесва ми. О-- ---с- до-ад-. О__ м_ с_ д______ О-а м- с- д-п-д-. ----------------- Ова ми се допада. 0
O-a -i ---do-a-a. O__ m_ s_ d______ O-a m- s- d-p-d-. ----------------- Ova mi se dopada.
Ще я взема. Ов- -у -зе-и. О__ ћ_ у_____ О-у ћ- у-е-и- ------------- Ову ћу узети. 0
O-----u --et-. O__ ć_ u_____ O-u c-u u-e-i- -------------- Ovu ću uzeti.
Може ли евентуално да я подменя? М-гу-л---е---е-ту-лн--з-мен-ти? М___ л_ ј_ е_________ з________ М-г- л- ј- е-е-т-а-н- з-м-н-т-? ------------------------------- Могу ли је евентуално заменити? 0
M--u-------e--n---l-- zam-n--i? M___ l_ j_ e_________ z________ M-g- l- j- e-e-t-a-n- z-m-n-t-? ------------------------------- Mogu li je eventualno zameniti?
Разбира се. П--разу-ев---е. П__________ с__ П-д-а-у-е-а с-. --------------- Подразумева се. 0
P-d-azum--- --. P__________ s__ P-d-a-u-e-a s-. --------------- Podrazumeva se.
Ние ще я опаковаме като подарък. З---ков-ћ-м- -- -ао ---ло-. З___________ ј_ к__ п______ З-п-к-в-ћ-м- ј- к-о п-к-о-. --------------------------- Запаковаћемо је као поклон. 0
Z------a-́e--------- -o--on. Z___________ j_ k__ p______ Z-p-k-v-c-e-o j- k-o p-k-o-. ---------------------------- Zapakovaćemo je kao poklon.
Касата е там отсреща. Т----п-е-о-је-бл-г----. Т___ п____ ј_ б________ Т-м- п-е-о ј- б-а-а-н-. ----------------------- Тамо преко је благајна. 0
Tam- p-e---j--bla--jna. T___ p____ j_ b________ T-m- p-e-o j- b-a-a-n-. ----------------------- Tamo preko je blagajna.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + сръбски (1-100) MP3 сръбски (1-100)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...