Али---шт- п-евиш- -купо.
А__ н____ п______ с_____
А-и н-ш-а п-е-и-е с-у-о-
------------------------
Али ништа превише скупо. 0 Ali ništa --evi-e s--po.A__ n____ p______ s_____A-i n-š-a p-e-i-e s-u-o-------------------------Ali ništa previše skupo.
Има около 7 милиарда души в света.
Всички те говорят на даден език.
Но за съжаление, той не винаги е един и същ.
Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици.
Това често е много трудоемко.
Но има езици, които са много сходни.
Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език.
Това явление се нарича взаимна разбираемост.
В която се различават два варианта.
Първият вариант е устната взаимна разбираемост.
При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят.
Те не разбират писмената форма на другия език, обаче.
Това е така, защото езиците имат различни писмени форми.
Примери за това са езиците хинди и урду.
Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант.
В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма.
Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг.
Причината за това е, че те имат много различно произношение.
Немският и холандският са примери за това.
Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта.
Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма.
Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски.
Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост.
Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг.
Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците.
Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното.
В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка.
Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...