Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   ru Изъявлять желание

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [семьдесят]

70 [semʹdesyat]

Изъявлять желание

Izʺyavlyatʹ zhelaniye

Изберете как искате да видите превода:   
български руски Играйте Повече
Искате ли да пушите? Х--ели-бы--ы-з--у-ить? Х_____ б_ В_ з________ Х-т-л- б- В- з-к-р-т-? ---------------------- Хотели бы Вы закурить? 0
Khot--i----Vy-za-ur-tʹ? K______ b_ V_ z________ K-o-e-i b- V- z-k-r-t-? ----------------------- Khoteli by Vy zakuritʹ?
Искате ли да танцувате? Хо-е-и-б--Вы-танцев-ть? Х_____ б_ В_ т_________ Х-т-л- б- В- т-н-е-а-ь- ----------------------- Хотели бы Вы танцевать? 0
K-ot--i-by--- ta--seva-ʹ? K______ b_ V_ t__________ K-o-e-i b- V- t-n-s-v-t-? ------------------------- Khoteli by Vy tantsevatʹ?
Искате ли да се разходите? Х---ли ---Вы --йти-гуля-ь? Х_____ б_ В_ п____ г______ Х-т-л- б- В- п-й-и г-л-т-? -------------------------- Хотели бы Вы пойти гулять? 0
Khot-li b- Vy -o--i g-l-a-ʹ? K______ b_ V_ p____ g_______ K-o-e-i b- V- p-y-i g-l-a-ʹ- ---------------------------- Khoteli by Vy poyti gulyatʹ?
Искам да пуша. Я х--е- б--- -от-ла-б--з--у-и-ь. Я х____ б_ / х_____ б_ з________ Я х-т-л б- / х-т-л- б- з-к-р-т-. -------------------------------- Я хотел бы / хотела бы закурить. 0
Ya--h--el -y-/-kh-t-la--y--ak-r--ʹ. Y_ k_____ b_ / k______ b_ z________ Y- k-o-e- b- / k-o-e-a b- z-k-r-t-. ----------------------------------- Ya khotel by / khotela by zakuritʹ.
Искате ли цигара? Н- хот-л -ы-/-хо-ел- ----- --гарету? Н_ х____ б_ / х_____ б_ т_ с________ Н- х-т-л б- / х-т-л- б- т- с-г-р-т-? ------------------------------------ Не хотел бы / хотела бы ты сигарету? 0
N---ho--- ---- khot-la--y -y---g--et-? N_ k_____ b_ / k______ b_ t_ s________ N- k-o-e- b- / k-o-e-a b- t- s-g-r-t-? -------------------------------------- Ne khotel by / khotela by ty sigaretu?
Той иска огънче. О--хо--л--- -р-кур--ь. О_ х____ б_ п_________ О- х-т-л б- п-и-у-и-ь- ---------------------- Он хотел бы прикурить. 0
On---ot-- by ---k-r--ʹ. O_ k_____ b_ p_________ O- k-o-e- b- p-i-u-i-ʹ- ----------------------- On khotel by prikuritʹ.
Искам да пия нещо. Я --т-л-б- / -оте-- -ы-что--и-у-ь п--ить. Я х____ б_ / х_____ б_ ч_________ п______ Я х-т-л б- / х-т-л- б- ч-о-н-б-д- п-п-т-. ----------------------------------------- Я хотел бы / хотела бы что-нибудь попить. 0
Y---ho--l -- / --ot-la ---ch----ib--ʹ---p-t-. Y_ k_____ b_ / k______ b_ c__________ p______ Y- k-o-e- b- / k-o-e-a b- c-t---i-u-ʹ p-p-t-. --------------------------------------------- Ya khotel by / khotela by chto-nibudʹ popitʹ.
Искам да ям нещо. Я-----л--ы ---о---- -ы-что----удь -о----. Я х____ б_ / х_____ б_ ч_________ п______ Я х-т-л б- / х-т-л- б- ч-о-н-б-д- п-е-т-. ----------------------------------------- Я хотел бы / хотела бы что-нибудь поесть. 0
Ya -ho-el-by-/---o---a by--ht--n--ud--p---s-ʹ. Y_ k_____ b_ / k______ b_ c__________ p_______ Y- k-o-e- b- / k-o-e-a b- c-t---i-u-ʹ p-y-s-ʹ- ---------------------------------------------- Ya khotel by / khotela by chto-nibudʹ poyestʹ.
Искам да си отдъхна малко. Я--о------ ---от-ла-бы-нем---о-----хну--. Я х____ б_ / х_____ б_ н______ о_________ Я х-т-л б- / х-т-л- б- н-м-о-о о-д-х-у-ь- ----------------------------------------- Я хотел бы / хотела бы немного отдохнуть. 0
Ya-k-otel b- --k-ot-la-by-nemno-o-o-----nut-. Y_ k_____ b_ / k______ b_ n______ o__________ Y- k-o-e- b- / k-o-e-a b- n-m-o-o o-d-k-n-t-. --------------------------------------------- Ya khotel by / khotela by nemnogo otdokhnutʹ.
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. Я --т-л--- /--от-ла-бы-В-с ко--ч-о с-р-с-ть. Я х____ б_ / х_____ б_ В__ к______ с________ Я х-т-л б- / х-т-л- б- В-с к-е-ч-о с-р-с-т-. -------------------------------------------- Я хотел бы / хотела бы Вас кое-что спросить. 0
Ya---ot-l--y / k--t-l---- Vas ko---c-t--sp-----ʹ. Y_ k_____ b_ / k______ b_ V__ k________ s________ Y- k-o-e- b- / k-o-e-a b- V-s k-y---h-o s-r-s-t-. ------------------------------------------------- Ya khotel by / khotela by Vas koye-chto sprositʹ.
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. Я---те- -ы --хо---а--- В-с о--------п---о----. Я х____ б_ / х_____ б_ В__ о ч_____ п_________ Я х-т-л б- / х-т-л- б- В-с о ч-м-т- п-п-о-и-ь- ---------------------------------------------- Я хотел бы / хотела бы Вас о чем-то попросить. 0
Y--k------by /-k-otel--by V-s o c----to-p--rositʹ. Y_ k_____ b_ / k______ b_ V__ o c______ p_________ Y- k-o-e- b- / k-o-e-a b- V-s o c-e---o p-p-o-i-ʹ- -------------------------------------------------- Ya khotel by / khotela by Vas o chem-to poprositʹ.
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. Я------ -ы-/-х--ел- бы Вас--уд--нибудь пр--л-си-ь. Я х____ б_ / х_____ б_ В__ к__________ п__________ Я х-т-л б- / х-т-л- б- В-с к-д---и-у-ь п-и-л-с-т-. -------------------------------------------------- Я хотел бы / хотела бы Вас куда-нибудь пригласить. 0
Ya-k-otel by---k-o-e-a b- Va- kud--n-b--ʹ--r---a-itʹ. Y_ k_____ b_ / k______ b_ V__ k__________ p__________ Y- k-o-e- b- / k-o-e-a b- V-s k-d---i-u-ʹ p-i-l-s-t-. ----------------------------------------------------- Ya khotel by / khotela by Vas kuda-nibudʹ priglasitʹ.
Какво обичате / желаете, моля? Что--ы ----о----? Ч__ б_ В_ х______ Ч-о б- В- х-т-л-? ----------------- Что бы Вы хотели? 0
C--- -y V--kh--el-? C___ b_ V_ k_______ C-t- b- V- k-o-e-i- ------------------- Chto by Vy khoteli?
Желаете ли кафе? Вы-х-т--и -ы --ф-? В_ х_____ б_ к____ В- х-т-л- б- к-ф-? ------------------ Вы хотели бы кофе? 0
Vy --otel--by--ofe? V_ k______ b_ k____ V- k-o-e-i b- k-f-? ------------------- Vy khoteli by kofe?
Или предпочитате чай? Ил- -- х-т-ли б---ай? И__ В_ х_____ б_ ч___ И-и В- х-т-л- б- ч-й- --------------------- Или Вы хотели бы чай? 0
I-i--y kh-t-li-b----a-? I__ V_ k______ b_ c____ I-i V- k-o-e-i b- c-a-? ----------------------- Ili Vy khoteli by chay?
Ние искаме да се приберем вкъщи. М--хоте-- б--пое-ат- д---й. М_ х_____ б_ п______ д_____ М- х-т-л- б- п-е-а-ь д-м-й- --------------------------- Мы хотели бы поехать домой. 0
M- -ho--li by -oye--a-ʹ-d-moy. M_ k______ b_ p________ d_____ M- k-o-e-i b- p-y-k-a-ʹ d-m-y- ------------------------------ My khoteli by poyekhatʹ domoy.
Желаете ли такси? Х-те-и ---вы та---? Х_____ б_ в_ т_____ Х-т-л- б- в- т-к-и- ------------------- Хотели бы вы такси? 0
Khot----by v- -a-si? K______ b_ v_ t_____ K-o-e-i b- v- t-k-i- -------------------- Khoteli by vy taksi?
Те искат да се обадят по телефона. Он- х-т-ли-б---о--о-и--. О__ х_____ б_ п_________ О-и х-т-л- б- п-з-о-и-ь- ------------------------ Они хотели бы позвонить. 0
Oni --o-eli b--p---on--ʹ. O__ k______ b_ p_________ O-i k-o-e-i b- p-z-o-i-ʹ- ------------------------- Oni khoteli by pozvonitʹ.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + руски (1-100) MP3 руски (1-100)

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.