Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   ar يحب/ يريد/ يود شيئاً‬

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

‫70 [سبعون]

70[sabeuna]

يحب/ يريد/ يود شيئاً‬

yuḥibb / yurīd / yawadd

Изберете как искате да видите превода:   
български арабски Играйте Повече
Искате ли да пушите? هل--ريد-----خي-؟ ه_ ت___ ا_______ ه- ت-ي- ا-ت-خ-ن- ---------------- هل تريد التدخين؟ 0
hal ------a---a-k---? h__ t____ a__________ h-l t-r-d a---a-k-ī-? --------------------- hal turīd al-tadkhīn?
Искате ли да танцувате? ه----غ--ف----رق-؟ ه_ ت___ ف_ ا_____ ه- ت-غ- ف- ا-ر-ص- ----------------- هل ترغب في الرقص؟ 0
h-----rg-ab f---l-raqṣ? h__ t______ f_ a_______ h-l t-r-h-b f- a---a-ṣ- ----------------------- hal targhab fī al-raqṣ?
Искате ли да се разходите? هل-ت-------- على-ال-ق---؟ ه_ ت__ ا____ ع__ ا_______ ه- ت-ب ا-س-ر ع-ى ا-أ-د-م- ------------------------- هل تحب السير على الأقدام؟ 0
h-l t-ḥ-bb ---s--r-‘alā-a-------? h__ t_____ a______ ‘___ a________ h-l t-ḥ-b- a---a-r ‘-l- a---q-ā-? --------------------------------- hal tuḥibb al-sayr ‘alā al-aqdām?
Искам да пуша. ‫-ري- ------ن. ‫____ أ_ أ____ ‫-ر-د أ- أ-خ-. -------------- ‫أريد أن أدخن. 0
u-ī-u an-u--khin. u____ a_ u_______ u-ī-u a- u-a-h-n- ----------------- urīdu an udakhin.
Искате ли цигара? ه- --يد س--ا-ة؟ ه_ ت___ س______ ه- ت-ي- س-ج-ر-؟ --------------- هل تريد سيجارة؟ 0
hal-t-r----i--ra-? h__ t____ s_______ h-l t-r-d s-g-r-h- ------------------ hal turīd sigārah?
Той иска огънче. ه--ي-يد-و-ا--. ه_ ي___ و_____ ه- ي-ي- و-ا-ة- -------------- هو يريد ولاعة. 0
h-wa-y-rīd-w--ā‘a-. h___ y____ w_______ h-w- y-r-d w-l-‘-h- ------------------- huwa yurīd walā‘ah.
Искам да пия нещо. ‫-ري--أ----ر--ش--ا-. ‫____ أ_ أ___ ش____ ‫-ر-د أ- أ-ر- ش-ئ-ً- -------------------- ‫أريد أن أشرب شيئاً. 0
u--d---n -shr-b sha-’--. u____ a_ a_____ s_______ u-ī-u a- a-h-a- s-a-’-n- ------------------------ urīdu an ashrab shay’an.
Искам да ям нещо. ‫أر----- -ك- شي---. ‫____ أ_ آ__ ش____ ‫-ر-د أ- آ-ل ش-ئ-ً- ------------------- ‫أريد أن آكل شيئاً. 0
u---u -- -kul--h----n. u____ a_ ā___ s_______ u-ī-u a- ā-u- s-a-’-n- ---------------------- urīdu an ākul shay’an.
Искам да си отдъхна малко. ‫---د -ن -ر--ح قليلاً. ‫____ أ_ أ____ ق_____ ‫-ر-د أ- أ-ت-ح ق-ي-ا-. ---------------------- ‫أريد أن أرتاح قليلاً. 0
u-----an---t-- -a---a-. u____ a_ a____ q_______ u-ī-u a- a-t-ḥ q-l-l-n- ----------------------- urīdu an artaḥ qalīlan.
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. ‫أر------أسأل-------. ‫____ أ_ أ____ ش____ ‫-ر-د أ- أ-أ-ك ش-ئ-ً- --------------------- ‫أريد أن أسألك شيئاً. 0
ur--u-an a-a-ak s-----n. u____ a_ a_____ s_______ u-ī-u a- a-a-a- s-a-’-n- ------------------------ urīdu an asalak shay’an.
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. ‫أر-- أ- أ-ل- من- -ي-ا-. ‫____ أ_ أ___ م__ ش____ ‫-ر-د أ- أ-ل- م-ك ش-ئ-ً- ------------------------ ‫أريد أن أطلب منك شيئاً. 0
urī-u----aṭ-ub ---k--s-ay’an. u____ a_ a____ m____ s_______ u-ī-u a- a-l-b m-n-a s-a-’-n- ----------------------------- urīdu an aṭlub minka shay’an.
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. أ------ أ--و- لش-ء --. أ___ أ_ أ____ ل___ م__ أ-ي- أ- أ-ع-ك ل-ي- م-. ---------------------- أريد أن أدعوك لشيء ما. 0
ur--u -n---‘ūk-li ----’ mā. u____ a_ a____ l_ s____ m__ u-ī-u a- a-‘-k l- s-a-’ m-. --------------------------- urīdu an ad‘ūk li shay’ mā.
Какво обичате / желаете, моля? م-----ري---- --ل-؟ م___ ت___ م_ ف____ م-ذ- ت-ي- م- ف-ل-؟ ------------------ ماذا تريد من فضلك؟ 0
m-d-ā turīd m-n faḍ---? m____ t____ m__ f______ m-d-ā t-r-d m-n f-ḍ-i-? ----------------------- mādhā turīd min faḍlik?
Желаете ли кафе? ه-------في --قهو-؟ ه_ ت___ ف_ ا______ ه- ت-غ- ف- ا-ق-و-؟ ------------------ هل ترغب في القهوة؟ 0
hal-targha- f---l-q-hwah? h__ t______ f_ a_________ h-l t-r-h-b f- a---a-w-h- ------------------------- hal targhab fī al-qahwah?
Или предпочитате чай? أ--ت--ل أ--ت--ب ا-شاي؟ أ_ ت___ أ_ ت___ ا_____ أ- ت-ض- أ- ت-ر- ا-ش-ي- ---------------------- أم تفضل أن تشرب الشاي؟ 0
a- -u-a--il--n--a-h-ab al-s-ā-? a_ t_______ a_ t______ a_______ a- t-f-d-i- a- t-s-r-b a---h-y- ------------------------------- am tufaddil an tashrab al-shāy?
Ние искаме да се приберем вкъщи. ن--د--ن -عو- إ-- -ل--زل. ن___ أ_ ن___ إ__ ا______ ن-ي- أ- ن-و- إ-ى ا-م-ز-. ------------------------ نريد أن نعود إلى المنزل. 0
nur-d--n -a-----l------an--l. n____ a_ n____ i__ a_________ n-r-d a- n-‘-d i-ā a---a-z-l- ----------------------------- nurīd an na‘ūd ilā al-manzil.
Желаете ли такси? ه- ---- في س-ارة-----؟ ه_ ت___ ف_ س____ أ____ ه- ت-غ- ف- س-ا-ة أ-ر-؟ ---------------------- هل ترغب في سيارة أجرة؟ 0
hal--a--h---fī-s-yy---- -----? h__ t______ f_ s_______ u_____ h-l t-r-h-b f- s-y-ā-a- u-r-h- ------------------------------ hal targhab fī sayyārat ujrah?
Те искат да се обадят по телефона. ‫إ-هم----د-ن ال-تص-ل ب-ل-ا-ف. ‫____ ي_____ ا______ ب_______ ‫-ن-م ي-ي-و- ا-ا-ص-ل ب-ل-ا-ف- ----------------------------- ‫إنهم يريدون الاتصال بالهاتف. 0
in--h---yur-d-- ---it--ṣāl--il--ā---. i______ y______ a_________ b_________ i-n-h-m y-r-d-n a---t-i-ā- b-l-h-t-f- ------------------------------------- innahum yurīdūn al-ittiṣāl bil-hātif.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + арабски (1-100) MP3 арабски (1-100)

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.