Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   he ‫לרצות משהו‬

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

‫70 [שבעים]‬

70 [shiv\'im]

‫לרצות משהו‬

[lirtsot mashehu]

Изберете как искате да видите превода:   
български иврит Играйте Повече
Искате ли да пушите? ‫א--- ה רוצה ל-שן-‬ ‫__ / ה ר___ ל_____ ‫-ת / ה ר-צ- ל-ש-?- ------------------- ‫את / ה רוצה לעשן?‬ 0
at----- r-t--h/rots-h--e'as--n? a______ r____________ l________ a-a-/-t r-t-e-/-o-s-h l-'-s-e-? ------------------------------- atah/at rotseh/rotsah le'ashen?
Искате ли да танцувате? ‫את -----ו---ל-ק-ד-‬ ‫__ / ה ר___ ל______ ‫-ת / ה ר-צ- ל-ק-ד-‬ -------------------- ‫את / ה רוצה לרקוד?‬ 0
at-h/at-r-ts----o-sah-l-r-o-? a______ r____________ l______ a-a-/-t r-t-e-/-o-s-h l-r-o-? ----------------------------- atah/at rotseh/rotsah lirqod?
Искате ли да се разходите? ‫א- / ה -ו----ט--ל-‬ ‫__ / ה ר___ ל______ ‫-ת / ה ר-צ- ל-י-ל-‬ -------------------- ‫את / ה רוצה לטייל?‬ 0
a---/-t----se----t--- --t-ye-? a______ r____________ l_______ a-a-/-t r-t-e-/-o-s-h l-t-y-l- ------------------------------ atah/at rotseh/rotsah letayel?
Искам да пуша. ‫----ר-צה-לעשן.‬ ‫___ ר___ ל_____ ‫-נ- ר-צ- ל-ש-.- ---------------- ‫אני רוצה לעשן.‬ 0
an- --t-----o-s---l-'--he-. a__ r____________ l________ a-i r-t-e-/-o-s-h l-'-s-e-. --------------------------- ani rotseh/rotsah le'ashen.
Искате ли цигара? ‫---/ ה רו-- -י---ה.‬ ‫__ / ה ר___ ס_______ ‫-ת / ה ר-צ- ס-ג-י-.- --------------------- ‫את / ה רוצה סיגריה.‬ 0
a-a------o-seh-r--sah-s----iah. a______ r____________ s________ a-a-/-t r-t-e-/-o-s-h s-g-r-a-. ------------------------------- atah/at rotseh/rotsah sigariah.
Той иска огънче. ‫--א--וצה --.‬ ‫___ ר___ א___ ‫-ו- ר-צ- א-.- -------------- ‫הוא רוצה אש.‬ 0
h- -o-s-h-esh. h_ r_____ e___ h- r-t-e- e-h- -------------- hu rotseh esh.
Искам да пия нещо. ‫א------ה -שת-- מ-הו.‬ ‫___ ר___ ל____ מ_____ ‫-נ- ר-צ- ל-ת-ת מ-ה-.- ---------------------- ‫אני רוצה לשתות משהו.‬ 0
a-- -ot-eh-rot----li-h-o- ma--e--. a__ r____________ l______ m_______ a-i r-t-e-/-o-s-h l-s-t-t m-s-e-u- ---------------------------------- ani rotseh/rotsah lishtot mashehu.
Искам да ям нещо. ‫--י---צ--ל-כ-ל--ש---‬ ‫___ ר___ ל____ מ_____ ‫-נ- ר-צ- ל-כ-ל מ-ה-.- ---------------------- ‫אני רוצה לאכול משהו.‬ 0
a-i-ro----/-ot--- --'ek-ol-mas-e--. a__ r____________ l_______ m_______ a-i r-t-e-/-o-s-h l-'-k-o- m-s-e-u- ----------------------------------- ani rotseh/rotsah le'ekhol mashehu.
Искам да си отдъхна малко. ‫--י----ה--נ---ק-ת-‬ ‫___ ר___ ל___ ק____ ‫-נ- ר-צ- ל-ו- ק-ת-‬ -------------------- ‫אני רוצה לנוח קצת.‬ 0
a-i---t---/-ot-----a-u-- qts--. a__ r____________ l_____ q_____ a-i r-t-e-/-o-s-h l-n-a- q-s-t- ------------------------------- ani rotseh/rotsah lanuax qtsat.
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. ‫אני -ו-----א-- ---- משהו.‬ ‫___ ר___ ל____ א___ מ_____ ‫-נ- ר-צ- ל-א-ל א-ת- מ-ה-.- --------------------------- ‫אני רוצה לשאול אותך משהו.‬ 0
a-- r----h-r-tsa--l-s-'o--ot--- ---h-h-. a__ r____________ l______ o____ m_______ a-i r-t-e-/-o-s-h l-s-'-l o-k-a m-s-e-u- ---------------------------------------- ani rotseh/rotsah lish'ol otkha mashehu.
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. ‫--- רו-- לב-ש ----מ----‬ ‫___ ר___ ל___ מ__ מ_____ ‫-נ- ר-צ- ל-ק- מ-ך מ-ה-.- ------------------------- ‫אני רוצה לבקש ממך משהו.‬ 0
a-i--ot-e--r--sah--e-a---h-m-m-ha-----ehu. a__ r____________ l_______ m_____ m_______ a-i r-t-e-/-o-s-h l-v-q-s- m-m-h- m-s-e-u- ------------------------------------------ ani rotseh/rotsah levaqesh mimkha mashehu.
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. ‫א---רו-ה--הזמ-- --ת--‬ ‫___ ר___ ל_____ א_____ ‫-נ- ר-צ- ל-ז-י- א-ת-.- ----------------------- ‫אני רוצה להזמין אותך.‬ 0
a-- rots-h-ro--ah l-h-z--n -----. a__ r____________ l_______ o_____ a-i r-t-e-/-o-s-h l-h-z-i- o-k-a- --------------------------------- ani rotseh/rotsah lehazmin otkha.
Какво обичате / желаете, моля? ‫מ--ת--ה-/ --‬ ‫__ ת___ / י__ ‫-ה ת-צ- / י-‬ -------------- ‫מה תרצה / י?‬ 0
mah----tse-----t-i? m__ t______________ m-h t-r-s-h-t-r-s-? ------------------- mah tirtseh/tirtsi?
Желаете ли кафе? ‫--צ- / י -שת---ק--?‬ ‫____ / י ל____ ק____ ‫-ר-ה / י ל-ת-ת ק-ה-‬ --------------------- ‫תרצה / י לשתות קפה?‬ 0
t-rt-eh--i-tsi l-sht-t-----h? t_____________ l______ q_____ t-r-s-h-t-r-s- l-s-t-t q-f-h- ----------------------------- tirtseh/tirtsi lishtot qafeh?
Или предпочитате чай? ‫או אול--תעדיף /----תה?‬ ‫__ א___ ת____ / פ_ ת___ ‫-ו א-ל- ת-ד-ף / פ- ת-?- ------------------------ ‫או אולי תעדיף / פי תה?‬ 0
o---a---a--dif-t-'--if- te-? o u___ t_______________ t___ o u-a- t-'-d-f-t-'-d-f- t-h- ---------------------------- o ulay ta'adif/ta'adifi teh?
Ние искаме да се приберем вкъщи. ‫א--נ- רו-י- לנסו--ה-יתה.‬ ‫_____ ר____ ל____ ה______ ‫-נ-נ- ר-צ-ם ל-ס-ע ה-י-ה-‬ -------------------------- ‫אנחנו רוצים לנסוע הביתה.‬ 0
aana-n- ro--i- li-so-a--ab--t-h. a______ r_____ l______ h________ a-n-x-u r-t-i- l-n-o-a h-b-y-a-. -------------------------------- aanaxnu rotsim linso'a habaytah.
Желаете ли такси? ‫תרצ- --נית?‬ ‫____ מ______ ‫-ר-ו מ-נ-ת-‬ ------------- ‫תרצו מונית?‬ 0
t-rts---onit? t_____ m_____ t-r-s- m-n-t- ------------- tirtsu monit?
Те искат да се обадят по телефона. ‫ה--------צ-ם /-ו---טל-ן.‬ ‫__ / ן ר____ / ו_ ל______ ‫-ם / ן ר-צ-ם / ו- ל-ל-ן-‬ -------------------------- ‫הם / ן רוצים / ות לטלפן.‬ 0
hem-h----ot--m-----o--leta-pen. h______ r____________ l________ h-m-h-n r-t-i-/-o-s-t l-t-l-e-. ------------------------------- hem/hen rotsim/rotsot letalpen.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + иврит (1-100) MP3 иврит (1-100)

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.