Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   es querer algo

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [setenta]

querer algo

Изберете как искате да видите превода:   
български испански Играйте Повече
Искате ли да пушите? ¿Q-----a --s-ed--f--a-? ¿_______ (______ f_____ ¿-u-r-í- (-s-e-) f-m-r- ----------------------- ¿Querría (usted) fumar?
Искате ли да танцувате? ¿Qu-rría-(-st-d- ba-l-r? ¿_______ (______ b______ ¿-u-r-í- (-s-e-) b-i-a-? ------------------------ ¿Querría (usted) bailar?
Искате ли да се разходите? ¿Qu-r-ía---s-ed) -a--ar? ¿_______ (______ p______ ¿-u-r-í- (-s-e-) p-s-a-? ------------------------ ¿Querría (usted) pasear?
Искам да пуша. (-o) q--rrí--f-m-r. (___ q______ f_____ (-o- q-e-r-a f-m-r- ------------------- (Yo) querría fumar.
Искате ли цигара? ¿--er-í-s--- ci-ar-i---? ¿________ u_ c__________ ¿-u-r-í-s u- c-g-r-i-l-? ------------------------ ¿Querrías un cigarrillo?
Той иска огънче. (É-) -u-r--- -- e--------r. (___ q______ u_ e__________ (-l- q-e-r-a u- e-c-n-e-o-. --------------------------- (Él) querría un encendedor.
Искам да пия нещо. (--)-----rí----b---a-g-. (___ q______ b____ a____ (-o- q-e-r-a b-b-r a-g-. ------------------------ (Yo) querría beber algo.
Искам да ям нещо. Q---rí- --me- a--o. Q______ c____ a____ Q-e-r-a c-m-r a-g-. ------------------- Querría comer algo.
Искам да си отдъхна малко. Qu-r-ía-d--c----r -- --c-. Q______ d________ u_ p____ Q-e-r-a d-s-a-s-r u- p-c-. -------------------------- Querría descansar un poco.
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. Q--rrí------------e ---o. Q______ p__________ a____ Q-e-r-a p-e-u-t-r-e a-g-. ------------------------- Querría preguntarle algo.
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. Querr-- p-d--le--l--. Q______ p______ a____ Q-e-r-a p-d-r-e a-g-. --------------------- Querría pedirle algo.
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. Q-err-a -n-it-rl--/--l- - a-go. Q______ i________ / -__ a a____ Q-e-r-a i-v-t-r-e / --a a a-g-. ------------------------------- Querría invitarle / -la a algo.
Какво обичате / желаете, моля? ¿Q-é qu--rí- / des-a? ¿___ q______ / d_____ ¿-u- q-e-r-a / d-s-a- --------------------- ¿Qué querría / desea?
Желаете ли кафе? ¿--err-a--u---d) -n-c-fé? ¿_______ (______ u_ c____ ¿-u-r-í- (-s-e-) u- c-f-? ------------------------- ¿Querría (usted) un café?
Или предпочитате чай? ¿O--r-fi------ --? ¿_ p_______ u_ t__ ¿- p-e-i-r- u- t-? ------------------ ¿O prefiere un té?
Ние искаме да се приберем вкъщи. Q----í-mo- i--os-- --sa. Q_________ i____ a c____ Q-e-r-a-o- i-n-s a c-s-. ------------------------ Querríamos irnos a casa.
Желаете ли такси? ¿---rr-a----n-t-xi? ¿_________ u_ t____ ¿-u-r-í-i- u- t-x-? ------------------- ¿Querríais un taxi?
Те искат да се обадят по телефона. (El--s / -lla-- --e-r--- -lamar -o- t-lé-o-o. (_____ / e_____ q_______ l_____ p__ t________ (-l-o- / e-l-s- q-e-r-a- l-a-a- p-r t-l-f-n-. --------------------------------------------- (Ellos / ellas) querrían llamar por teléfono.

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.