Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   sr нешто желети

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [седамдесет]

70 [sedamdeset]

нешто желети

[nešto želeti]

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
Искате ли да пушите? Жел----ли--у--т-? Ж_____ л_ п______ Ж-л-т- л- п-ш-т-? ----------------- Желите ли пушити? 0
Ž--i-e--- p-ši--? Ž_____ l_ p______ Ž-l-t- l- p-š-t-? ----------------- Želite li pušiti?
Искате ли да танцувате? Жел-те----иг-а--? Ж_____ л_ и______ Ж-л-т- л- и-р-т-? ----------------- Желите ли играти? 0
Ž---te -i--gr-t-? Ž_____ l_ i______ Ž-l-t- l- i-r-t-? ----------------- Želite li igrati?
Искате ли да се разходите? Ж----- л- шета-и? Ж_____ л_ ш______ Ж-л-т- л- ш-т-т-? ----------------- Желите ли шетати? 0
Želi-e--i-še----? Ž_____ l_ š______ Ž-l-t- l- š-t-t-? ----------------- Želite li šetati?
Искам да пуша. Ја---ли--п-шити. Ј_ ж____ п______ Ј- ж-л-м п-ш-т-. ---------------- Ја желим пушити. 0
J--že--- --š--i. J_ ž____ p______ J- ž-l-m p-š-t-. ---------------- Ja želim pušiti.
Искате ли цигара? Ж-л-- -и ц-га---у? Ж____ л_ ц________ Ж-л-ш л- ц-г-р-т-? ------------------ Желиш ли цигарету? 0
Žel-š-li-c-gare--? Ž____ l_ c________ Ž-l-š l- c-g-r-t-? ------------------ Želiš li cigaretu?
Той иска огънче. О----ли ват--. О_ ж___ в_____ О- ж-л- в-т-у- -------------- Он жели ватру. 0
O- -----vatr-. O_ ž___ v_____ O- ž-l- v-t-u- -------------- On želi vatru.
Искам да пия нещо. Ја--е-им -еш-о-пи--. Ј_ ж____ н____ п____ Ј- ж-л-м н-ш-о п-т-. -------------------- Ја желим нешто пити. 0
Ja-ž---m-n-što-pi--. J_ ž____ n____ p____ J- ž-l-m n-š-o p-t-. -------------------- Ja želim nešto piti.
Искам да ям нещо. Ја-ж-ли- -е----ј-сти. Ј_ ж____ н____ ј_____ Ј- ж-л-м н-ш-о ј-с-и- --------------------- Ја желим нешто јести. 0
Ja---l---n-što-jes--. J_ ž____ n____ j_____ J- ž-l-m n-š-o j-s-i- --------------------- Ja želim nešto jesti.
Искам да си отдъхна малко. Ј--с--же--- м--о--------и. Ј_ с_ ж____ м___ о________ Ј- с- ж-л-м м-л- о-м-р-т-. -------------------------- Ја се желим мало одморити. 0
Ja--e ž-li- ma-- --m---t-. J_ s_ ž____ m___ o________ J- s- ž-l-m m-l- o-m-r-t-. -------------------------- Ja se želim malo odmoriti.
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. Ј- --с -е--м-н--то-пита-и. Ј_ В__ ж____ н____ п______ Ј- В-с ж-л-м н-ш-о п-т-т-. -------------------------- Ја Вас желим нешто питати. 0
J- -----e-----eš-o pi-a-i. J_ V__ ž____ n____ p______ J- V-s ž-l-m n-š-o p-t-t-. -------------------------- Ja Vas želim nešto pitati.
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. Ја -а---ели--за-н--т- з--о-и--. Ј_ В__ ж____ з_ н____ з________ Ј- В-с ж-л-м з- н-ш-о з-м-л-т-. ------------------------------- Ја Вас желим за нешто замолити. 0
Ja-V-- ---im-z- --š-o-z-m-l---. J_ V__ ž____ z_ n____ z________ J- V-s ž-l-m z- n-š-o z-m-l-t-. ------------------------------- Ja Vas želim za nešto zamoliti.
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. Ја---с-ж-лим н- не--- -о---т-. Ј_ В__ ж____ н_ н____ п_______ Ј- В-с ж-л-м н- н-ш-о п-з-а-и- ------------------------------ Ја Вас желим на нешто позвати. 0
Ja--a- --l-m -- ne--o-p--va--. J_ V__ ž____ n_ n____ p_______ J- V-s ž-l-m n- n-š-o p-z-a-i- ------------------------------ Ja Vas želim na nešto pozvati.
Какво обичате / желаете, моля? Шта-жели-е- моли-? Ш__ ж______ м_____ Ш-а ж-л-т-, м-л-м- ------------------ Шта желите, молим? 0
Št- -e-i--, --l--? Š__ ž______ m_____ Š-a ž-l-t-, m-l-m- ------------------ Šta želite, molim?
Желаете ли кафе? Же---е--и кафу? Ж_____ л_ к____ Ж-л-т- л- к-ф-? --------------- Желите ли кафу? 0
Ž-l-----------? Ž_____ l_ k____ Ž-l-t- l- k-f-? --------------- Želite li kafu?
Или предпочитате чай? И-- -адиј-----ит- чај? И__ р_____ ж_____ ч___ И-и р-д-ј- ж-л-т- ч-ј- ---------------------- Или радије желите чај? 0
I-i-ra--j----l-te č-j? I__ r_____ ž_____ č___ I-i r-d-j- ž-l-t- č-j- ---------------------- Ili radije želite čaj?
Ние искаме да се приберем вкъщи. Ми-с- же--------ит- --ћ-. М_ с_ ж_____ в_____ к____ М- с- ж-л-м- в-з-т- к-ћ-. ------------------------- Ми се желимо возити кући. 0
M--s--že-i-o --zit- k----. M_ s_ ž_____ v_____ k____ M- s- ž-l-m- v-z-t- k-c-i- -------------------------- Mi se želimo voziti kući.
Желаете ли такси? Ж--и---ли -- -а---? Ж_____ л_ в_ т_____ Ж-л-т- л- в- т-к-и- ------------------- Желите ли ви такси? 0
Žel--e-li--------i? Ž_____ l_ v_ t_____ Ž-l-t- l- v- t-k-i- ------------------- Želite li vi taksi?
Те искат да се обадят по телефона. Они -е-е-т-ле-о-и-ати. О__ ж___ т____________ О-и ж-л- т-л-ф-н-р-т-. ---------------------- Они желе телефонирати. 0
Oni-ž-l- t--e-on-r---. O__ ž___ t____________ O-i ž-l- t-l-f-n-r-t-. ---------------------- Oni žele telefonirati.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + сръбски (1-100) MP3 сръбски (1-100)

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.