Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   sl nekaj imeti rad

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [sedemdeset]

nekaj imeti rad

Изберете как искате да видите превода:   
български словенски Играйте Повече
Искате ли да пушите? Ž----e-kadi-i? Ž_____ k______ Ž-l-t- k-d-t-? -------------- Želite kaditi? 0
Искате ли да танцувате? Že--te -le---i? Ž_____ p_______ Ž-l-t- p-e-a-i- --------------- Želite plesati? 0
Искате ли да се разходите? Bi š-i----i ---s--eh-d? B_ š__ r___ n_ s_______ B- š-i r-d- n- s-r-h-d- ----------------------- Bi šli radi na sprehod? 0
Искам да пуша. R-d--i k-dil. R__ b_ k_____ R-d b- k-d-l- ------------- Rad bi kadil. 0
Искате ли цигара? B---a---------r-t-? B_ r_____ c________ B- r-d-a- c-g-r-t-? ------------------- Bi rad(a) cigareto? 0
Той иска огънче. On--- r-- -g--j. O_ b_ r__ o_____ O- b- r-d o-e-j- ---------------- On bi rad ogenj. 0
Искам да пия нещо. R-d(-)--- nek---p-p-l(--. R_____ b_ n____ p________ R-d-a- b- n-k-j p-p-l-a-. ------------------------- Rad(a) bi nekaj popil(a). 0
Искам да ям нещо. R---a--bi n--aj pojede- (poj--l-). R_____ b_ n____ p______ (_________ R-d-a- b- n-k-j p-j-d-l (-o-e-l-)- ---------------------------------- Rad(a) bi nekaj pojedel (pojedla). 0
Искам да си отдъхна малко. R-----------------s--č----). R_____ b_ s_ m___ s_________ R-d-a- b- s- m-l- s-o-i-(-)- ---------------------------- Rad(a) bi si malo spočil(a). 0
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. R-d-a--b- va- --kaj-vpraša---). R_____ b_ v__ n____ v__________ R-d-a- b- v-s n-k-j v-r-š-l-a-. ------------------------------- Rad(a) bi vas nekaj vprašal(a). 0
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. R----- bi v-s nek---p--s--(a-. R_____ b_ v__ n____ p_________ R-d-a- b- v-s n-k-j p-o-i-(-)- ------------------------------ Rad(a) bi vas nekaj prosil(a). 0
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. R---a---i--as n--n-kaj-p-vabil(a). R_____ b_ v__ n_ n____ p__________ R-d-a- b- v-s n- n-k-j p-v-b-l-a-. ---------------------------------- Rad(a) bi vas na nekaj povabil(a). 0
Какво обичате / желаете, моля? Ka--že----, prosim? K__ ž______ p______ K-j ž-l-t-, p-o-i-? ------------------- Kaj želite, prosim? 0
Желаете ли кафе? Žel-te--av-? Ž_____ k____ Ž-l-t- k-v-? ------------ Želite kavo? 0
Или предпочитате чай? A------raje č--? A__ b_ r___ č___ A-i b- r-j- č-j- ---------------- Ali bi raje čaj? 0
Ние искаме да се приберем вкъщи. R-d- -i --- --m-v. R___ b_ š__ d_____ R-d- b- š-i d-m-v- ------------------ Radi bi šli domov. 0
Желаете ли такси? Želi-e---ks-? Ž_____ t_____ Ž-l-t- t-k-i- ------------- Želite taksi? 0
Те искат да се обадят по телефона. O-i-b- ra-- ---ef---ra-i- (--e-b- rad---e---------e.) O__ b_ r___ t____________ (___ b_ r___ t_____________ O-i b- r-d- t-l-f-n-r-l-. (-n- b- r-d- t-l-f-n-r-l-.- ----------------------------------------------------- Oni bi radi telefonirali. (One bi rade telefonirale.) 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + словенски (1-100) MP3 словенски (1-100)

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.