Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   ca agradar alguna cosa

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [setanta]

agradar alguna cosa

Изберете как искате да видите превода:   
български каталонски Играйте Повече
Искате ли да пушите? Q-e-li---------a--u-a--a --s-è? Q__ l_ a________ f____ a v_____ Q-e l- a-r-d-r-a f-m-r a v-s-è- ------------------------------- Que li agradaria fumar a vostè? 0
Искате ли да танцувате? Q-e-l------da--a --lla--- ---tè? Q__ l_ a________ b_____ a v_____ Q-e l- a-r-d-r-a b-l-a- a v-s-è- -------------------------------- Que li agradaria ballar a vostè? 0
Искате ли да се разходите? Que--i a-----r-a--as-e-a--a--os-è? Q__ l_ a________ p_______ a v_____ Q-e l- a-r-d-r-a p-s-e-a- a v-s-è- ---------------------------------- Que li agradaria passejar a vostè? 0
Искам да пуша. M-a-ra--ria fu-a-. M__________ f_____ M-a-r-d-r-a f-m-r- ------------------ M’agradaria fumar. 0
Искате ли цигара? V--d-ie- u- --garr-t? V_______ u_ c________ V-l-r-e- u- c-g-r-e-? --------------------- Voldries un cigarret? 0
Той иска огънче. (---) v-ld--a-foc. (____ v______ f___ (-l-) v-l-r-a f-c- ------------------ (Ell) voldria foc. 0
Искам да пия нещо. M’a--a---ia -eu---a----a --sa. M__________ b____ a_____ c____ M-a-r-d-r-a b-u-e a-g-n- c-s-. ------------------------------ M’agradaria beure alguna cosa. 0
Искам да ям нещо. M’----da-ia--e--a- -l--na---s-. M__________ m_____ a_____ c____ M-a-r-d-r-a m-n-a- a-g-n- c-s-. ------------------------------- M’agradaria menjar alguna cosa. 0
Искам да си отдъхна малко. M-a---d-----d-s-a--ar -n- --ca. M__________ d________ u__ m____ M-a-r-d-r-a d-s-a-s-r u-a m-c-. ------------------------------- M’agradaria descansar una mica. 0
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. M’agr--ar----------ar--i una--os-. M__________ p___________ u__ c____ M-a-r-d-r-a p-e-u-t-r-l- u-a c-s-. ---------------------------------- M’agradaria preguntar-li una cosa. 0
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. M’--ra-ar-a-d-m---r--------c---. M__________ d_________ u__ c____ M-a-r-d-r-a d-m-n-r-l- u-a c-s-. -------------------------------- M’agradaria demanar-li una cosa. 0
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. M---ra----a c-nvida---i-- u-a-c---. M__________ c__________ a u__ c____ M-a-r-d-r-a c-n-i-a---i a u-a c-s-. ----------------------------------- M’agradaria convidar-li a una cosa. 0
Какво обичате / желаете, моля? Q---li-a-r---r-- -r--dr-- -i ----l--? Q__ l_ a________ p_______ s_ u_ p____ Q-è l- a-r-d-r-a p-e-d-e- s- u- p-a-? ------------------------------------- Què li agradaria prendre, si us plau? 0
Желаете ли кафе? V---ri-----c-f-? V______ u_ c____ V-l-r-a u- c-f-? ---------------- Voldria un cafè? 0
Или предпочитате чай? O-prefe-ir-- -n-te? O p_________ u_ t__ O p-e-e-i-i- u- t-? ------------------- O preferiria un te? 0
Ние искаме да се приберем вкъщи. Ens--g-a-ar---a-a-----a--. E__ a________ a___ a c____ E-s a-r-d-r-a a-a- a c-s-. -------------------------- Ens agradaria anar a casa. 0
Желаете ли такси? Vol------t-x-? V____ u_ t____ V-l-u u- t-x-? -------------- Voleu un taxi? 0
Те искат да се обадят по телефона. V-ld-ie---rucar---r----è-on. V_______ t_____ p__ t_______ V-l-r-e- t-u-a- p-r t-l-f-n- ---------------------------- Voldrien trucar per telèfon. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + каталонски (1-100) MP3 каталонски (1-100)

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.