Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   uk Хотіти що-небудь

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [сімдесят]

70 [simdesyat]

Хотіти що-небудь

Khotity shcho-nebudʹ

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
Искате ли да пушите? Х-чете -у-и--? Х_____ к______ Х-ч-т- к-р-т-? -------------- Хочете курити? 0
K-oc-----k---ty? K_______ k______ K-o-h-t- k-r-t-? ---------------- Khochete kuryty?
Искате ли да танцувате? Х-че-- --нц--ат-? Х_____ т_________ Х-ч-т- т-н-ю-а-и- ----------------- Хочете танцювати? 0
Khoc-et--t-n-----a--? K_______ t___________ K-o-h-t- t-n-s-u-a-y- --------------------- Khochete tantsyuvaty?
Искате ли да се разходите? Х--ете--ти-г-л-т-? Х_____ й__ г______ Х-ч-т- й-и г-л-т-? ------------------ Хочете йти гуляти? 0
Kh-chete y̆ty--u--a-y? K_______ y̆__ h_______ K-o-h-t- y-t- h-l-a-y- ---------------------- Khochete y̆ty hulyaty?
Искам да пуша. Я -о-у--ури-и. Я х___ к______ Я х-ч- к-р-т-. -------------- Я хочу курити. 0
Y---h-c---k-r-t-. Y_ k_____ k______ Y- k-o-h- k-r-t-. ----------------- YA khochu kuryty.
Искате ли цигара? Ти-х--ів-б- -и-арку? Т_ х____ б_ ц_______ Т- х-т-в б- ц-г-р-у- -------------------- Ти хотів би цигарку? 0
T--k--t-v by t--h-r-u? T_ k_____ b_ t________ T- k-o-i- b- t-y-a-k-? ---------------------- Ty khotiv by tsyharku?
Той иска огънче. В-- ----в--и-в-г-ю. В__ х____ б_ в_____ В-н х-т-в б- в-г-ю- ------------------- Він хотів би вогню. 0
Vi- kho-iv--- --h---. V__ k_____ b_ v______ V-n k-o-i- b- v-h-y-. --------------------- Vin khotiv by vohnyu.
Искам да пия нещо. Я х--у пи--. Я х___ п____ Я х-ч- п-т-. ------------ Я хочу пити. 0
Y--k--chu p-ty. Y_ k_____ p____ Y- k-o-h- p-t-. --------------- YA khochu pyty.
Искам да ям нещо. Я -оч- ї---. Я х___ ї____ Я х-ч- ї-т-. ------------ Я хочу їсти. 0
Y- k-o------sty. Y_ k_____ ï____ Y- k-o-h- i-s-y- ---------------- YA khochu ïsty.
Искам да си отдъхна малко. Я -оч- -і-п-ч--и. Я х___ в_________ Я х-ч- в-д-о-и-и- ----------------- Я хочу відпочити. 0
Y- -h---- -i--o-hyt-. Y_ k_____ v__________ Y- k-o-h- v-d-o-h-t-. --------------------- YA khochu vidpochyty.
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. Я--о-у В-- дещ- за-итати. Я х___ В__ д___ з________ Я х-ч- В-с д-щ- з-п-т-т-. ------------------------- Я хочу Вас дещо запитати. 0
Y--khochu-V-- de-hc-o zap-ta-y. Y_ k_____ V__ d______ z________ Y- k-o-h- V-s d-s-c-o z-p-t-t-. ------------------------------- YA khochu Vas deshcho zapytaty.
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. Я хочу В----е-- поп-о-ити. Я х___ В__ д___ п_________ Я х-ч- В-с д-щ- п-п-о-и-и- -------------------------- Я хочу Вас дещо попросити. 0
Y- k---hu-V-s ---hc-o-pop-o-yt-. Y_ k_____ V__ d______ p_________ Y- k-o-h- V-s d-s-c-o p-p-o-y-y- -------------------------------- YA khochu Vas deshcho poprosyty.
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. Я-х-чу --- --ди-- -ап---ити. Я х___ В__ к_____ з_________ Я х-ч- В-с к-д-с- з-п-о-и-и- ---------------------------- Я хочу Вас кудись запросити. 0
YA ----h- --s k---s----pro-yt-. Y_ k_____ V__ k_____ z_________ Y- k-o-h- V-s k-d-s- z-p-o-y-y- ------------------------------- YA khochu Vas kudysʹ zaprosyty.
Какво обичате / желаете, моля? Щ--Ви------е--и-и-и? Щ_ В_ х_____ в______ Щ- В- х-ч-т- в-п-т-? -------------------- Що Ви хочете випити? 0
S-c-o--- kho-h--e-v--yty? S____ V_ k_______ v______ S-c-o V- k-o-h-t- v-p-t-? ------------------------- Shcho Vy khochete vypyty?
Желаете ли кафе? Чи---тіли б----к-ви? Ч_ х_____ б В_ к____ Ч- х-т-л- б В- к-в-? -------------------- Чи хотіли б Ви кави? 0
C-- k-oti-y b Vy --v-? C__ k______ b V_ k____ C-y k-o-i-y b V- k-v-? ---------------------- Chy khotily b Vy kavy?
Или предпочитате чай? Чи хо-іл- ---и-кр-щ--ч--? Ч_ х_____ б В_ к____ ч___ Ч- х-т-л- б В- к-а-е ч-ю- ------------------------- Чи хотіли б Ви краще чаю? 0
C-y-k-o------ V-------c---c--y-? C__ k______ b V_ k_______ c_____ C-y k-o-i-y b V- k-a-h-h- c-a-u- -------------------------------- Chy khotily b Vy krashche chayu?
Ние искаме да се приберем вкъщи. Ми----і------оїхат- --дом-. М_ х_____ б п______ д______ М- х-т-л- б п-ї-а-и д-д-м-. --------------------------- Ми хотіли б поїхати додому. 0
M- kho-ily---po--kha-y d---mu. M_ k______ b p_______ d______ M- k-o-i-y b p-i-k-a-y d-d-m-. ------------------------------ My khotily b poïkhaty dodomu.
Желаете ли такси? Чи-х--іл- б--и таксі? Ч_ х_____ б в_ т_____ Ч- х-т-л- б в- т-к-і- --------------------- Чи хотіли б ви таксі? 0
Ch--khot--y----- t--s-? C__ k______ b v_ t_____ C-y k-o-i-y b v- t-k-i- ----------------------- Chy khotily b vy taksi?
Те искат да се обадят по телефона. В-н--х----ь -----еф--у-а--. В___ х_____ з______________ В-н- х-ч-т- з-т-л-ф-н-в-т-. --------------------------- Вони хочуть зателефонувати. 0
V-----ho--------t--ef----aty. V___ k_______ z______________ V-n- k-o-h-t- z-t-l-f-n-v-t-. ----------------------------- Vony khochutʹ zatelefonuvaty.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + украински (1-100) MP3 украински (1-100)

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.