Разговорник

bg Минало време 3   »   ta இறந்த காலம் 3

83 [осемдесет и три]

Минало време 3

Минало време 3

83 [எண்பத்து மூண்று]

83 [Eṇpattu mūṇṟu]

இறந்த காலம் 3

iṟanta kālam 3

Изберете как искате да видите превода:   
български тамилски Играйте Повече
звъня / обаждам се по телефона ட-----ோ-் ச-ய--ல் டெ____ செ___ ட-ல-ஃ-ோ-் ச-ய-த-் ----------------- டெலிஃபோன் செய்தல் 0
ṭ-l-ḥp-- -eyt-l ṭ_______ c_____ ṭ-l-ḥ-ō- c-y-a- --------------- ṭeliḥpōṉ ceytal
Аз звънях по телефона. ந-ன் -ர- ---ிஃ-ோன்-செய்தே-். நா_ ஒ_ டெ____ செ____ ந-ன- ஒ-ு ட-ல-ஃ-ோ-் ச-ய-த-ன-. ---------------------------- நான் ஒரு டெலிஃபோன் செய்தேன். 0
n-ṉ o-- -eli--ōṉ c--tē-. n__ o__ ṭ_______ c______ n-ṉ o-u ṭ-l-ḥ-ō- c-y-ē-. ------------------------ nāṉ oru ṭeliḥpōṉ ceytēṉ.
Говорих по телефона през цялото време. ந-ன- -ெல--போனி-் -ே---------- இருந--ே-். நா_ டெ_____ பே_____ இ_____ ந-ன- ட-ல-ஃ-ோ-ி-் ப-ச-க-க-ண-ட- இ-ு-்-ே-்- ---------------------------------------- நான் டெலிஃபோனில் பேசிக்கொண்டே இருந்தேன். 0
N-ṉ-----ḥp---- p-ci-k-ṇ-- -runtē-. N__ ṭ_________ p_________ i_______ N-ṉ ṭ-l-ḥ-ō-i- p-c-k-o-ṭ- i-u-t-ṉ- ---------------------------------- Nāṉ ṭeliḥpōṉil pēcikkoṇṭē iruntēṉ.
Питам கே--ப-ு கே___ க-ட-ப-ு ------- கேட்பது 0
K--p-tu K______ K-ṭ-a-u ------- Kēṭpatu
Аз питах. ந--்---ட்--ன். நா_ கே____ ந-ன- க-ட-ட-ன-. -------------- நான் கேட்டேன். 0
n-ṉ -ēṭ---. n__ k______ n-ṉ k-ṭ-ē-. ----------- nāṉ kēṭṭēṉ.
Аз постоянно питах. ந-ன்--ப-ப-ழ-த--் --ட்டேன-. நா_ எ_____ கே____ ந-ன- எ-்-ொ-ு-ு-் க-ட-ட-ன-. -------------------------- நான் எப்பொழுதும் கேட்டேன். 0
N-ṉ--pp---t----ēṭṭ--. N__ e________ k______ N-ṉ e-p-ḻ-t-m k-ṭ-ē-. --------------------- Nāṉ eppoḻutum kēṭṭēṉ.
Разказвам க-ை-----ல-தல் க_ சொ____ க-ை ச-ல-ல-த-் ------------- கதை சொல்லுதல் 0
Kat---c-llu-al K____ c_______ K-t-i c-l-u-a- -------------- Katai collutal
Аз разказвах. நா-் -ொன்--ன். நா_ சொ____ ந-ன- ச-ன-ன-ன-. -------------- நான் சொன்னேன். 0
nā--c--ṉ-ṉ. n__ c______ n-ṉ c-ṉ-ē-. ----------- nāṉ coṉṉēṉ.
Аз разказах цялата история. ந--- ம---க--க-ைய--்---ன்ன-ன். நா_ மு__ க___ சொ____ ந-ன- ம-ழ-க- க-ை-ை-் ச-ன-ன-ன-. ----------------------------- நான் முழுக் கதையைச் சொன்னேன். 0
N-- m-ḻ-k-----i-ai- -----ṉ. N__ m____ k________ c______ N-ṉ m-ḻ-k k-t-i-a-c c-ṉ-ē-. --------------------------- Nāṉ muḻuk kataiyaic coṉṉēṉ.
Уча பட-த--ல் ப____ ப-ி-்-ல- -------- படித்தல் 0
Pa--t--l P_______ P-ṭ-t-a- -------- Paṭittal
Аз учих. ந------ி--தேன். நா_ ப_____ ந-ன- ப-ி-்-ே-்- --------------- நான் படித்தேன். 0
nāṉ ---i-tē-. n__ p________ n-ṉ p-ṭ-t-ē-. ------------- nāṉ paṭittēṉ.
Аз учих цяла вечер. நான- -ால- முழு---ம்---ித்---். நா_ மா_ மு____ ப_____ ந-ன- ம-ல- ம-ழ-வ-ு-் ப-ி-்-ே-்- ------------------------------ நான் மாலை முழுவதும் படித்தேன். 0
N-- --l-i -u---a-u--pa-i---ṉ. N__ m____ m________ p________ N-ṉ m-l-i m-ḻ-v-t-m p-ṭ-t-ē-. ----------------------------- Nāṉ mālai muḻuvatum paṭittēṉ.
Работя வேல- செய-தல் வே_ செ___ வ-ல- ச-ய-த-் ------------ வேலை செய்தல் 0
Vē-------t-l V____ c_____ V-l-i c-y-a- ------------ Vēlai ceytal
Аз работих. நா-்-வே----ெய-----. நா_ வே_ செ____ ந-ன- வ-ல- ச-ய-த-ன-. ------------------- நான் வேலை செய்தேன். 0
nāṉ--ē--i-c-yt--. n__ v____ c______ n-ṉ v-l-i c-y-ē-. ----------------- nāṉ vēlai ceytēṉ.
Аз работих цял ден. ந-ன--ந--- --ழ-வ-----வேலை-செ--த--். நா_ நா_ மு____ வே_ செ____ ந-ன- ந-ள- ம-ழ-வ-ு-் வ-ல- ச-ய-த-ன-. ---------------------------------- நான் நாள் முழுவதும் வேலை செய்தேன். 0
Nā--nāḷ-muḻ-v--u------- -e--ēṉ. N__ n__ m________ v____ c______ N-ṉ n-ḷ m-ḻ-v-t-m v-l-i c-y-ē-. ------------------------------- Nāṉ nāḷ muḻuvatum vēlai ceytēṉ.
Ям ச-ப--ிட-் சா____ ச-ப-ப-ட-் --------- சாப்பிடல் 0
Cāp-i--l C_______ C-p-i-a- -------- Cāppiṭal
Аз ядох. ந-ன- -ாப்ப-ட----். நா_ சா______ ந-ன- ச-ப-ப-ட-ட-ன-. ------------------ நான் சாப்பிட்டேன். 0
n----ā--iṭṭ-ṉ. n__ c_________ n-ṉ c-p-i-ṭ-ṉ- -------------- nāṉ cāppiṭṭēṉ.
Аз изядох всичката храна. நான- ---த்-- -ணவை-ு-்-சா-்---்-ேன். நா_ அ___ உ____ சா______ ந-ன- அ-ை-்-ு உ-வ-ய-ம- ச-ப-ப-ட-ட-ன-. ----------------------------------- நான் அனைத்து உணவையும் சாப்பிட்டேன். 0
N-- ------u uṇava-y-- c-pp--ṭ--. N__ a______ u________ c_________ N-ṉ a-a-t-u u-a-a-y-m c-p-i-ṭ-ṉ- -------------------------------- Nāṉ aṉaittu uṇavaiyum cāppiṭṭēṉ.

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!