Разговорник

bg Минало време 3   »   ru Прошедшая форма 3

83 [осемдесет и три]

Минало време 3

Минало време 3

83 [восемьдесят три]

83 [vosemʹdesyat tri]

Прошедшая форма 3

Proshedshaya forma 3

Изберете как искате да видите превода:   
български руски Играйте Повече
звъня / обаждам се по телефона Г----и-- -о-т---фону Г_______ п_ т_______ Г-в-р-т- п- т-л-ф-н- -------------------- Говорить по телефону 0
Go-or-t- -----le-o-u G_______ p_ t_______ G-v-r-t- p- t-l-f-n- -------------------- Govoritʹ po telefonu
Аз звънях по телефона. Я-го-о-ил - --в--и-а--о --леф-н-. Я г______ / г_______ п_ т________ Я г-в-р-л / г-в-р-л- п- т-л-ф-н-. --------------------------------- Я говорил / говорила по телефону. 0
Y- ---o-il-/ g-v--i-a-po t-------. Y_ g______ / g_______ p_ t________ Y- g-v-r-l / g-v-r-l- p- t-l-f-n-. ---------------------------------- Ya govoril / govorila po telefonu.
Говорих по телефона през цялото време. Я---- в-е---г-в-ри- /---в-р-ла по-те-ефону. Я в__ в____ г______ / г_______ п_ т________ Я в-е в-е-я г-в-р-л / г-в-р-л- п- т-л-ф-н-. ------------------------------------------- Я все время говорил / говорила по телефону. 0
Y- -s-----m-a gov--i- /-go-o-il- p----l-fo-u. Y_ v__ v_____ g______ / g_______ p_ t________ Y- v-e v-e-y- g-v-r-l / g-v-r-l- p- t-l-f-n-. --------------------------------------------- Ya vse vremya govoril / govorila po telefonu.
Питам Спра-----ь С_________ С-р-ш-в-т- ---------- Спрашивать 0
S---shi-a-ʹ S__________ S-r-s-i-a-ʹ ----------- Sprashivatʹ
Аз питах. Я с----ил-------сила. Я с______ / с________ Я с-р-с-л / с-р-с-л-. --------------------- Я спросил / спросила. 0
Y-----o-il-/ s--os---. Y_ s______ / s________ Y- s-r-s-l / s-r-s-l-. ---------------------- Ya sprosil / sprosila.
Аз постоянно питах. Я-в-егда-с---ш--а- / с--а-ива-а. Я в_____ с________ / с__________ Я в-е-д- с-р-ш-в-л / с-р-ш-в-л-. -------------------------------- Я всегда спрашивал / спрашивала. 0
Y-----gda-sp----i-a----sp-as--v--a. Y_ v_____ s_________ / s___________ Y- v-e-d- s-r-s-i-a- / s-r-s-i-a-a- ----------------------------------- Ya vsegda sprashival / sprashivala.
Разказвам Р--сказ---ть Р___________ Р-с-к-з-в-т- ------------ Рассказывать 0
R-ssk---vatʹ R___________ R-s-k-z-v-t- ------------ Rasskazyvatʹ
Аз разказвах. Я р---каза--/ --с---з---. Я р________ / р__________ Я р-с-к-з-л / р-с-к-з-л-. ------------------------- Я рассказал / рассказала. 0
Ya-rass--za--- -a----zal-. Y_ r________ / r__________ Y- r-s-k-z-l / r-s-k-z-l-. -------------------------- Ya rasskazal / rasskazala.
Аз разказах цялата история. Я-ра-с-а----/ -а-ск----а в-ю-исто-и-. Я р________ / р_________ в__ и_______ Я р-с-к-з-л / р-с-к-з-л- в-ю и-т-р-ю- ------------------------------------- Я рассказал / рассказала всю историю. 0
Y- -a---a--l---ras-k-z-------u -stor---. Y_ r________ / r_________ v___ i________ Y- r-s-k-z-l / r-s-k-z-l- v-y- i-t-r-y-. ---------------------------------------- Ya rasskazal / rasskazala vsyu istoriyu.
Уча Учить У____ У-и-ь ----- Учить 0
Uchitʹ U_____ U-h-t- ------ Uchitʹ
Аз учих. Я-у--- --у-ил-. Я у___ / у_____ Я у-и- / у-и-а- --------------- Я учил / учила. 0
Y- ---i--/ uch--a. Y_ u____ / u______ Y- u-h-l / u-h-l-. ------------------ Ya uchil / uchila.
Аз учих цяла вечер. Я ---ь--ечер-уч-л ---ч-ла. Я в___ в____ у___ / у_____ Я в-с- в-ч-р у-и- / у-и-а- -------------------------- Я весь вечер учил / учила. 0
Y----sʹ v-c-e- --h-- / uchi-a. Y_ v___ v_____ u____ / u______ Y- v-s- v-c-e- u-h-l / u-h-l-. ------------------------------ Ya vesʹ vecher uchil / uchila.
Работя Раб--ать Р_______ Р-б-т-т- -------- Работать 0
R----a-ʹ R_______ R-b-t-t- -------- Rabotatʹ
Аз работих. Я-р--о-а- ------т---. Я р______ / р________ Я р-б-т-л / р-б-т-л-. --------------------- Я работал / работала. 0
Ya-rabot-l /--abota--. Y_ r______ / r________ Y- r-b-t-l / r-b-t-l-. ---------------------- Ya rabotal / rabotala.
Аз работих цял ден. Я весь де-ь-ра-от-- - р---т-ла. Я в___ д___ р______ / р________ Я в-с- д-н- р-б-т-л / р-б-т-л-. ------------------------------- Я весь день работал / работала. 0
Ya-ves- d-nʹ -abota- /-r--o-ala. Y_ v___ d___ r______ / r________ Y- v-s- d-n- r-b-t-l / r-b-t-l-. -------------------------------- Ya vesʹ denʹ rabotal / rabotala.
Ям Ес-ь Е___ Е-т- ---- Есть 0
Yestʹ Y____ Y-s-ʹ ----- Yestʹ
Аз ядох. Я пое--/ п-ел-. Я п___ / п_____ Я п-е- / п-е-а- --------------- Я поел / поела. 0
Ya --y-l /--oy-la. Y_ p____ / p______ Y- p-y-l / p-y-l-. ------------------ Ya poyel / poyela.
Аз изядох всичката храна. Я -----/ -ъ-ла в-- -о-цию. Я с___ / с____ в__ п______ Я с-е- / с-е-а в-ю п-р-и-. -------------------------- Я съел / съела всю порцию. 0
Y- -ʺ--l-/ ---------y- po-ts-y-. Y_ s____ / s_____ v___ p________ Y- s-y-l / s-y-l- v-y- p-r-s-y-. -------------------------------- Ya sʺyel / sʺyela vsyu portsiyu.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + руски (1-100) MP3 руски (1-100)

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!