Разговорник

bg Минало време 3   »   ru Прошедшая форма 3

83 [осемдесет и три]

Минало време 3

Минало време 3

83 [восемьдесят три]

83 [vosemʹdesyat tri]

Прошедшая форма 3

Proshedshaya forma 3

Изберете как искате да видите превода:   
български руски Играйте Повече
звъня / обаждам се по телефона Г-----т- -о -ел--о-у Г_______ п_ т_______ Г-в-р-т- п- т-л-ф-н- -------------------- Говорить по телефону 0
G--orit---o te---onu G_______ p_ t_______ G-v-r-t- p- t-l-f-n- -------------------- Govoritʹ po telefonu
Аз звънях по телефона. Я--о-ор---/ г-в-рил-------л--ону. Я г______ / г_______ п_ т________ Я г-в-р-л / г-в-р-л- п- т-л-ф-н-. --------------------------------- Я говорил / говорила по телефону. 0
Ya--o--ril-/ govo---a ---t-le--nu. Y_ g______ / g_______ p_ t________ Y- g-v-r-l / g-v-r-l- p- t-l-f-n-. ---------------------------------- Ya govoril / govorila po telefonu.
Говорих по телефона през цялото време. Я---е---е-я го-ор-л /-г-в-р--а--о т-----н-. Я в__ в____ г______ / г_______ п_ т________ Я в-е в-е-я г-в-р-л / г-в-р-л- п- т-л-ф-н-. ------------------------------------------- Я все время говорил / говорила по телефону. 0
Y- vs--v--my-----or-l / gov---l- ---t--ef-nu. Y_ v__ v_____ g______ / g_______ p_ t________ Y- v-e v-e-y- g-v-r-l / g-v-r-l- p- t-l-f-n-. --------------------------------------------- Ya vse vremya govoril / govorila po telefonu.
Питам С--аш-вать С_________ С-р-ш-в-т- ---------- Спрашивать 0
S-----i-a-ʹ S__________ S-r-s-i-a-ʹ ----------- Sprashivatʹ
Аз питах. Я---------- -про--ла. Я с______ / с________ Я с-р-с-л / с-р-с-л-. --------------------- Я спросил / спросила. 0
Y- --r--------prosi-a. Y_ s______ / s________ Y- s-r-s-l / s-r-s-l-. ---------------------- Ya sprosil / sprosila.
Аз постоянно питах. Я --ег-а ---а-ив---/--п-а-ив-л-. Я в_____ с________ / с__________ Я в-е-д- с-р-ш-в-л / с-р-ш-в-л-. -------------------------------- Я всегда спрашивал / спрашивала. 0
Y- v--g---s-rash-v-l-/-s--------la. Y_ v_____ s_________ / s___________ Y- v-e-d- s-r-s-i-a- / s-r-s-i-a-a- ----------------------------------- Ya vsegda sprashival / sprashivala.
Разказвам Ра----з---ть Р___________ Р-с-к-з-в-т- ------------ Рассказывать 0
Ras-k-zyv--ʹ R___________ R-s-k-z-v-t- ------------ Rasskazyvatʹ
Аз разказвах. Я р-сс--з---- -а-с-азала. Я р________ / р__________ Я р-с-к-з-л / р-с-к-з-л-. ------------------------- Я рассказал / рассказала. 0
Ya ------z-----ra----z-la. Y_ r________ / r__________ Y- r-s-k-z-l / r-s-k-z-l-. -------------------------- Ya rasskazal / rasskazala.
Аз разказах цялата история. Я -ас-к-з-л /-расс--з-ла-вс- --то--ю. Я р________ / р_________ в__ и_______ Я р-с-к-з-л / р-с-к-з-л- в-ю и-т-р-ю- ------------------------------------- Я рассказал / рассказала всю историю. 0
Y--r--sk--al---r-ss-az-la --yu is----y-. Y_ r________ / r_________ v___ i________ Y- r-s-k-z-l / r-s-k-z-l- v-y- i-t-r-y-. ---------------------------------------- Ya rasskazal / rasskazala vsyu istoriyu.
Уча Уч--ь У____ У-и-ь ----- Учить 0
U-hi-ʹ U_____ U-h-t- ------ Uchitʹ
Аз учих. Я--ч-л-- учил-. Я у___ / у_____ Я у-и- / у-и-а- --------------- Я учил / учила. 0
Y--u---- - uc---a. Y_ u____ / u______ Y- u-h-l / u-h-l-. ------------------ Ya uchil / uchila.
Аз учих цяла вечер. Я---с- вечер-у-и- - --ила. Я в___ в____ у___ / у_____ Я в-с- в-ч-р у-и- / у-и-а- -------------------------- Я весь вечер учил / учила. 0
Ya -e-ʹ-v---er--c--l---u---la. Y_ v___ v_____ u____ / u______ Y- v-s- v-c-e- u-h-l / u-h-l-. ------------------------------ Ya vesʹ vecher uchil / uchila.
Работя Работ--ь Р_______ Р-б-т-т- -------- Работать 0
R-bo-a-ʹ R_______ R-b-t-t- -------- Rabotatʹ
Аз работих. Я -а-о-а- /---бо--л-. Я р______ / р________ Я р-б-т-л / р-б-т-л-. --------------------- Я работал / работала. 0
Ya-r---t-l-/ r-bo-al-. Y_ r______ / r________ Y- r-b-t-l / r-b-t-l-. ---------------------- Ya rabotal / rabotala.
Аз работих цял ден. Я -ес- -е-- ра-о--л ---або--ла. Я в___ д___ р______ / р________ Я в-с- д-н- р-б-т-л / р-б-т-л-. ------------------------------- Я весь день работал / работала. 0
Ya ---- de----a----l ------t-la. Y_ v___ d___ r______ / r________ Y- v-s- d-n- r-b-t-l / r-b-t-l-. -------------------------------- Ya vesʹ denʹ rabotal / rabotala.
Ям Есть Е___ Е-т- ---- Есть 0
Y---ʹ Y____ Y-s-ʹ ----- Yestʹ
Аз ядох. Я по-л-- --ела. Я п___ / п_____ Я п-е- / п-е-а- --------------- Я поел / поела. 0
Ya--oyel-- --yel-. Y_ p____ / p______ Y- p-y-l / p-y-l-. ------------------ Ya poyel / poyela.
Аз изядох всичката храна. Я съе----с-ел- в---по-ц--. Я с___ / с____ в__ п______ Я с-е- / с-е-а в-ю п-р-и-. -------------------------- Я съел / съела всю порцию. 0
Y- sʺ-el / sʺyel----yu---rtsiy-. Y_ s____ / s_____ v___ p________ Y- s-y-l / s-y-l- v-y- p-r-s-y-. -------------------------------- Ya sʺyel / sʺyela vsyu portsiyu.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + руски (1-100) MP3 руски (1-100)

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!