Разговорник

bg Минало време 3   »   he ‫עבר 3‬

83 [осемдесет и три]

Минало време 3

Минало време 3

‫83 [שמונים ושלוש]‬

83 [shmonim w\'shalosh]

‫עבר 3‬

[avar 3]

Изберете как искате да видите превода:   
български иврит Играйте Повече
звъня / обаждам се по телефона ‫ל-לפן‬ ‫______ ‫-ט-פ-‬ ------- ‫לטלפן‬ 0
l'--lfen l_______ l-t-l-e- -------- l'talfen
Аз звънях по телефона. ‫-נ---לפ--י.‬ ‫___ ט_______ ‫-נ- ט-פ-ת-.- ------------- ‫אני טלפנתי.‬ 0
a-- --l----i. a__ t________ a-i t-l-a-t-. ------------- ani tilfanti.
Говорих по телефона през цялото време. ‫-- -ז-ן-טלפ--י.‬ ‫__ ה___ ט_______ ‫-ל ה-מ- ט-פ-ת-.- ----------------- ‫כל הזמן טלפנתי.‬ 0
ko- h-z-a--ti-f-nt-. k__ h_____ t________ k-l h-z-a- t-l-a-t-. -------------------- kol hazman tilfanti.
Питам ‫--אול‬ ‫______ ‫-ש-ו-‬ ------- ‫לשאול‬ 0
li-h-ol l______ l-s-'-l ------- lish'ol
Аз питах. ‫אנ---א-ת--‬ ‫___ ש______ ‫-נ- ש-ל-י-‬ ------------ ‫אני שאלתי.‬ 0
ani-sh-'---i. a__ s________ a-i s-a-a-t-. ------------- ani sha'alti.
Аз постоянно питах. ‫-מיד -אל--.‬ ‫____ ש______ ‫-מ-ד ש-ל-י-‬ ------------- ‫תמיד שאלתי.‬ 0
ta-id sh--al-i. t____ s________ t-m-d s-a-a-t-. --------------- tamid sha'alti.
Разказвам ‫ל--ר‬ ‫_____ ‫-ס-ר- ------ ‫לספר‬ 0
l-s-p-r l______ l-s-p-r ------- lesaper
Аз разказвах. ‫--י--י--תי.‬ ‫___ ס_______ ‫-נ- ס-פ-ת-.- ------------- ‫אני סיפרתי.‬ 0
a-----pa-t-. a__ s_______ a-i s-p-r-i- ------------ ani siparti.
Аз разказах цялата история. ‫ס-פ-ת- -ת-כל-ה--פ--.‬ ‫______ א_ כ_ ה_______ ‫-י-ר-י א- כ- ה-י-ו-.- ---------------------- ‫סיפרתי את כל הסיפור.‬ 0
si----i -t -ol-has-p--. s______ e_ k__ h_______ s-p-r-i e- k-l h-s-p-r- ----------------------- siparti et kol hasipur.
Уча ‫לל-וד‬ ‫______ ‫-ל-ו-‬ ------- ‫ללמוד‬ 0
l----d l_____ l-l-o- ------ lilmod
Аз учих. ‫--י ל-דת-.‬ ‫___ ל______ ‫-נ- ל-ד-י-‬ ------------ ‫אני למדתי.‬ 0
ani lam-de-i. a__ l________ a-i l-m-d-t-. ------------- ani lamadeti.
Аз учих цяла вечер. ‫ל-דתי--ל -ע--.‬ ‫_____ כ_ ה_____ ‫-מ-ת- כ- ה-ר-.- ---------------- ‫למדתי כל הערב.‬ 0
l-m-d-t---ol ha----v. l_______ k__ h_______ l-m-d-t- k-l h-'-r-v- --------------------- lamadeti kol ha'erev.
Работя ‫----ד‬ ‫______ ‫-ע-ו-‬ ------- ‫לעבוד‬ 0
l-'--od l______ l-'-v-d ------- la'avod
Аз работих. ‫א-י ----י.‬ ‫___ ע______ ‫-נ- ע-ד-י-‬ ------------ ‫אני עבדתי.‬ 0
an--a---e-i. a__ a_______ a-i a-a-e-i- ------------ ani avadeti.
Аз работих цял ден. ‫----י--ל -י---‬ ‫_____ כ_ ה_____ ‫-ב-ת- כ- ה-ו-.- ---------------- ‫עבדתי כל היום.‬ 0
a--d-ti--ol -----. a______ k__ h_____ a-a-e-i k-l h-y-m- ------------------ avadeti kol hayom.
Ям ‫לאכ--‬ ‫______ ‫-א-ו-‬ ------- ‫לאכול‬ 0
le'---ol l_______ l-'-k-o- -------- le'ekhol
Аз ядох. ‫-נ- א--תי-‬ ‫___ א______ ‫-נ- א-ל-י-‬ ------------ ‫אני אכלתי.‬ 0
a----k-a--i. a__ a_______ a-i a-h-l-i- ------------ ani akhalti.
Аз изядох всичката храна. ‫אכלתי -- כל--או-ל.‬ ‫_____ א_ כ_ ה______ ‫-כ-ת- א- כ- ה-ו-ל-‬ -------------------- ‫אכלתי את כל האוכל.‬ 0
akha--- -t-k-- -a--k-el. a______ e_ k__ h________ a-h-l-i e- k-l h-'-k-e-. ------------------------ akhalti et kol ha'okhel.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + иврит (1-100) MP3 иврит (1-100)

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!