Разговорник

bg Минало време 3   »   he ‫עבר 3‬

83 [осемдесет и три]

Минало време 3

Минало време 3

‫83 [שמונים ושלוש]‬

83 [shmonim w'shalosh]

‫עבר 3‬

avar 3

Изберете как искате да видите превода:   
български иврит Играйте Повече
звъня / обаждам се по телефона ‫--לפ-‬ ‫______ ‫-ט-פ-‬ ------- ‫לטלפן‬ 0
l-ta---n l_______ l-t-l-e- -------- l'talfen
Аз звънях по телефона. ‫אנ- -ל---י-‬ ‫___ ט_______ ‫-נ- ט-פ-ת-.- ------------- ‫אני טלפנתי.‬ 0
an--ti-f-n--. a__ t________ a-i t-l-a-t-. ------------- ani tilfanti.
Говорих по телефона през цялото време. ‫-ל -זמן --פנ-י-‬ ‫__ ה___ ט_______ ‫-ל ה-מ- ט-פ-ת-.- ----------------- ‫כל הזמן טלפנתי.‬ 0
k-l-h--m-n ----a-ti. k__ h_____ t________ k-l h-z-a- t-l-a-t-. -------------------- kol hazman tilfanti.
Питам ‫ל-א-ל‬ ‫______ ‫-ש-ו-‬ ------- ‫לשאול‬ 0
lis-'ol l______ l-s-'-l ------- lish'ol
Аз питах. ‫א---ש---י-‬ ‫___ ש______ ‫-נ- ש-ל-י-‬ ------------ ‫אני שאלתי.‬ 0
an- s--'a---. a__ s________ a-i s-a-a-t-. ------------- ani sha'alti.
Аз постоянно питах. ‫תמי--ש--ת--‬ ‫____ ש______ ‫-מ-ד ש-ל-י-‬ ------------- ‫תמיד שאלתי.‬ 0
tam-d-sh--a-ti. t____ s________ t-m-d s-a-a-t-. --------------- tamid sha'alti.
Разказвам ‫ל--ר‬ ‫_____ ‫-ס-ר- ------ ‫לספר‬ 0
l-s--er l______ l-s-p-r ------- lesaper
Аз разказвах. ‫אנ- סי--תי.‬ ‫___ ס_______ ‫-נ- ס-פ-ת-.- ------------- ‫אני סיפרתי.‬ 0
a----ip-r--. a__ s_______ a-i s-p-r-i- ------------ ani siparti.
Аз разказах цялата история. ‫-י-רת- -ת -- ----ו--‬ ‫______ א_ כ_ ה_______ ‫-י-ר-י א- כ- ה-י-ו-.- ---------------------- ‫סיפרתי את כל הסיפור.‬ 0
sip-r----t --l h-si--r. s______ e_ k__ h_______ s-p-r-i e- k-l h-s-p-r- ----------------------- siparti et kol hasipur.
Уча ‫לל--ד‬ ‫______ ‫-ל-ו-‬ ------- ‫ללמוד‬ 0
l----d l_____ l-l-o- ------ lilmod
Аз учих. ‫-ני-למדת-.‬ ‫___ ל______ ‫-נ- ל-ד-י-‬ ------------ ‫אני למדתי.‬ 0
a-i-lamad---. a__ l________ a-i l-m-d-t-. ------------- ani lamadeti.
Аз учих цяла вечер. ‫ל-דתי-כל -ע---‬ ‫_____ כ_ ה_____ ‫-מ-ת- כ- ה-ר-.- ---------------- ‫למדתי כל הערב.‬ 0
l-mad-t- -----a'---v. l_______ k__ h_______ l-m-d-t- k-l h-'-r-v- --------------------- lamadeti kol ha'erev.
Работя ‫--בוד‬ ‫______ ‫-ע-ו-‬ ------- ‫לעבוד‬ 0
l-'-v-d l______ l-'-v-d ------- la'avod
Аз работих. ‫--- עב--י-‬ ‫___ ע______ ‫-נ- ע-ד-י-‬ ------------ ‫אני עבדתי.‬ 0
a-i-avad--i. a__ a_______ a-i a-a-e-i- ------------ ani avadeti.
Аз работих цял ден. ‫ע---י כ- היום.‬ ‫_____ כ_ ה_____ ‫-ב-ת- כ- ה-ו-.- ---------------- ‫עבדתי כל היום.‬ 0
a-adeti -o- -ayom. a______ k__ h_____ a-a-e-i k-l h-y-m- ------------------ avadeti kol hayom.
Ям ‫-א---‬ ‫______ ‫-א-ו-‬ ------- ‫לאכול‬ 0
l----h-l l_______ l-'-k-o- -------- le'ekhol
Аз ядох. ‫א-י אכ-ת--‬ ‫___ א______ ‫-נ- א-ל-י-‬ ------------ ‫אני אכלתי.‬ 0
a-i ---a-t-. a__ a_______ a-i a-h-l-i- ------------ ani akhalti.
Аз изядох всичката храна. ‫אכל-- -ת--- ---כ-.‬ ‫_____ א_ כ_ ה______ ‫-כ-ת- א- כ- ה-ו-ל-‬ -------------------- ‫אכלתי את כל האוכל.‬ 0
akha-t---t--ol h-'okhe-. a______ e_ k__ h________ a-h-l-i e- k-l h-'-k-e-. ------------------------ akhalti et kol ha'okhel.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + иврит (1-100) MP3 иврит (1-100)

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!