Разговорник

bg Минало време 3   »   ca Passat 3

83 [осемдесет и три]

Минало време 3

Минало време 3

83 [vuitanta-tres]

Passat 3

Изберете как искате да видите превода:   
български каталонски Играйте Повече
звъня / обаждам се по телефона t--car t_____ t-u-a- ------ trucar 0
Аз звънях по телефона. He--ru--t. H_ t______ H- t-u-a-. ---------- He trucat. 0
Говорих по телефона през цялото време. He t--cat p-- te-è--- --ta-l’est-n-. H_ t_____ p__ t______ t___ l________ H- t-u-a- p-r t-l-f-n t-t- l-e-t-n-. ------------------------------------ He trucat per telèfon tota l’estona. 0
Питам pr-g----r p________ p-e-u-t-r --------- preguntar 0
Аз питах. Li he pr--u----. L_ h_ p_________ L- h- p-e-u-t-t- ---------------- Li he preguntat. 0
Аз постоянно питах. S----- h--pr---n---. S_____ h_ p_________ S-m-r- h- p-e-u-t-t- -------------------- Sempre he preguntat. 0
Разказвам exp-icar e_______ e-p-i-a- -------- explicar 0
Аз разказвах. Li he-ex-licat. L_ h_ e________ L- h- e-p-i-a-. --------------- Li he explicat. 0
Аз разказах цялата история. L- -----p------t-t- l--histò-ia. L_ h_ e_______ t___ l_ h________ L- h- e-p-i-a- t-t- l- h-s-ò-i-. -------------------------------- Li he explicat tota la història. 0
Уча e-tudi-r e_______ e-t-d-a- -------- estudiar 0
Аз учих. H--est-di--. H_ e________ H- e-t-d-a-. ------------ He estudiat. 0
Аз учих цяла вечер. H--es---iat t----- -esp--. H_ e_______ t__ e_ v______ H- e-t-d-a- t-t e- v-s-r-. -------------------------- He estudiat tot el vespre. 0
Работя t-ebal--r t________ t-e-a-l-r --------- treballar 0
Аз работих. He--r-b----t. H_ t_________ H- t-e-a-l-t- ------------- He treballat. 0
Аз работих цял ден. He t-eb---a- --- -- -i-. H_ t________ t__ e_ d___ H- t-e-a-l-t t-t e- d-a- ------------------------ He treballat tot el dia. 0
Ям men--r m_____ m-n-a- ------ menjar 0
Аз ядох. He ----a-. H_ m______ H- m-n-a-. ---------- He menjat. 0
Аз изядох всичката храна. M’he men--t -ot el-me----. M___ m_____ t__ e_ m______ M-h- m-n-a- t-t e- m-n-a-. -------------------------- M’he menjat tot el menjar. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + каталонски (1-100) MP3 каталонски (1-100)

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!