Разговорник

bg Минало време 3   »   be Прошлы час 3

83 [осемдесет и три]

Минало време 3

Минало време 3

83 [восемдзесят тры]

83 [vosemdzesyat try]

Прошлы час 3

[Proshly chas 3]

Изберете как искате да видите превода:   
български беларуски Играйте Повече
звъня / обаждам се по телефона тэлефан--аць т___________ т-л-ф-н-в-ц- ------------ тэлефанаваць 0
t-l-f-n---t-’ t____________ t-l-f-n-v-t-’ ------------- telefanavats’
Аз звънях по телефона. Я--э----н-в-ў --т--е-а-а--ла. Я т__________ / т____________ Я т-л-ф-н-в-ў / т-л-ф-н-в-л-. ----------------------------- Я тэлефанаваў / тэлефанавала. 0
Y- te-e--nava- - --le---av-la. Y_ t__________ / t____________ Y- t-l-f-n-v-u / t-l-f-n-v-l-. ------------------------------ Ya telefanavau / telefanavala.
Говорих по телефона през цялото време. Я--вес- --с -э--фа--в-ў---тэле---а-ала. Я ў____ ч__ т__________ / т____________ Я ў-е-ь ч-с т-л-ф-н-в-ў / т-л-ф-н-в-л-. --------------------------------------- Я ўвесь час тэлефанаваў / тэлефанавала. 0
Y----e-- --as -e--fa-av-u-/ telefa---a--. Y_ u____ c___ t__________ / t____________ Y- u-e-’ c-a- t-l-f-n-v-u / t-l-f-n-v-l-. ----------------------------------------- Ya uves’ chas telefanavau / telefanavala.
Питам пы---ь п_____ п-т-ц- ------ пытаць 0
pytat-’ p______ p-t-t-’ ------- pytats’
Аз питах. Я----аў --пыт-ла. Я п____ / п______ Я п-т-ў / п-т-л-. ----------------- Я пытаў / пытала. 0
Ya--yt-u-- -y---a. Y_ p____ / p______ Y- p-t-u / p-t-l-. ------------------ Ya pytau / pytala.
Аз постоянно питах. Я -ве-ь ч-с--ытаў / --та-а. Я ў____ ч__ п____ / п______ Я ў-е-ь ч-с п-т-ў / п-т-л-. --------------------------- Я ўвесь час пытаў / пытала. 0
Y- u-e-- chas-----u / pyt-l-. Y_ u____ c___ p____ / p______ Y- u-e-’ c-a- p-t-u / p-t-l-. ----------------------------- Ya uves’ chas pytau / pytala.
Разказвам а-ав-да-ь а________ а-а-я-а-ь --------- апавядаць 0
a-avy-d--s’ a__________ a-a-y-d-t-’ ----------- apavyadats’
Аз разказвах. Я а--вяд---/ а--вя--л-. Я а_______ / а_________ Я а-а-я-а- / а-а-я-а-а- ----------------------- Я апавядаў / апавядала. 0
Y---pa-y--a- - ----ya----. Y_ a________ / a__________ Y- a-a-y-d-u / a-a-y-d-l-. -------------------------- Ya apavyadau / apavyadala.
Аз разказах цялата история. Я--асп---- /-рас--в-ла ус--/-ўс- --ст----. Я р_______ / р________ у__ / ў__ г________ Я р-с-а-ё- / р-с-я-а-а у-ю / ў-ю г-с-о-ы-. ------------------------------------------ Я распавёў / распявала усю / ўсю гісторыю. 0
Ya ---p---u - ras-y--a----s-- - u------s--r-y-. Y_ r_______ / r_________ u___ / u___ g_________ Y- r-s-a-e- / r-s-y-v-l- u-y- / u-y- g-s-o-y-u- ----------------------------------------------- Ya raspaveu / raspyavala usyu / usyu gіstoryyu.
Уча вучыцца в______ в-ч-ц-а ------- вучыцца 0
vuc---s--a v_________ v-c-y-s-s- ---------- vuchytstsa
Аз учих. Я -уч-ўся ---уч-л---. Я в______ / в________ Я в-ч-ў-я / в-ч-л-с-. --------------------- Я вучыўся / вучылася. 0
Y-----hy-----/ -uchy--s--. Y_ v________ / v__________ Y- v-c-y-s-a / v-c-y-a-y-. -------------------------- Ya vuchyusya / vuchylasya.
Аз учих цяла вечер. Я-ву---ся-/-в-чы-ася -вес--в-ч-р. Я в______ / в_______ ў____ в_____ Я в-ч-ў-я / в-ч-л-с- ў-е-ь в-ч-р- --------------------------------- Я вучыўся / вучылася ўвесь вечар. 0
Y--v-chy---- /-v--hyla-ya ---------h--. Y_ v________ / v_________ u____ v______ Y- v-c-y-s-a / v-c-y-a-y- u-e-’ v-c-a-. --------------------------------------- Ya vuchyusya / vuchylasya uves’ vechar.
Работя пр-ц----ь п________ п-а-а-а-ь --------- працаваць 0
p-a---v-ts’ p__________ p-a-s-v-t-’ ----------- pratsavats’
Аз работих. Я пра--в---- пра---ала. Я п_______ / п_________ Я п-а-а-а- / п-а-а-а-а- ----------------------- Я працаваў / працавала. 0
Y- -r-tsava----p-a-sa-al-. Y_ p________ / p__________ Y- p-a-s-v-u / p-a-s-v-l-. -------------------------- Ya pratsavau / pratsavala.
Аз работих цял ден. Я-пр------ / -ра--в--а-у-ес- д--нь. Я п_______ / п________ у____ д_____ Я п-а-а-а- / п-а-а-а-а у-е-ь д-е-ь- ----------------------------------- Я працаваў / працавала увесь дзень. 0
Y---r---av-- --pra-s-v--- u---’--z-n’. Y_ p________ / p_________ u____ d_____ Y- p-a-s-v-u / p-a-s-v-l- u-e-’ d-e-’- -------------------------------------- Ya pratsavau / pratsavala uves’ dzen’.
Ям е--і е___ е-ц- ---- есці 0
estsі e____ e-t-і ----- estsі
Аз ядох. Я ---- е-а. Я е_ / е___ Я е- / е-а- ----------- Я еў / ела. 0
Y- --u / --l-. Y_ y__ / y____ Y- y-u / y-l-. -------------- Ya yeu / yela.
Аз изядох всичката храна. Я---е----з--ла---- ---с- -жу. Я з___ / з____ у__ / ў__ е___ Я з-е- / з-е-а у-ю / ў-ю е-у- ----------------------------- Я з’еў / з’ела усю / ўсю ежу. 0
Ya-z’-u / --el- u-y- /--s-- -e--u. Y_ z___ / z____ u___ / u___ y_____ Y- z-e- / z-e-a u-y- / u-y- y-z-u- ---------------------------------- Ya z’eu / z’ela usyu / usyu yezhu.

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!