Разговорник

bg Въпроси – Минало време 2   »   uk Питання – минулий час 2

86 [осемдесет и шест]

Въпроси – Минало време 2

Въпроси – Минало време 2

86 [вісімдесят шість]

86 [visimdesyat shistʹ]

Питання – минулий час 2

Pytannya – mynulyy̆ chas 2

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
Ти каква вратовръзка носеше? Яку крават-у-т- --си-? Я__ к_______ т_ н_____ Я-у к-а-а-к- т- н-с-в- ---------------------- Яку краватку ти носив? 0
Ya-- ---v-t-- -y--o-y-? Y___ k_______ t_ n_____ Y-k- k-a-a-k- t- n-s-v- ----------------------- Yaku kravatku ty nosyv?
Ти каква кола си купи? Як-- а-то-обі-ь-т- -у-и-? Я___ а_________ т_ к_____ Я-и- а-т-м-б-л- т- к-п-в- ------------------------- Який автомобіль ти купив? 0
Y-ky-̆ -----ob-lʹ ----u--v? Y____ a_________ t_ k_____ Y-k-y- a-t-m-b-l- t- k-p-v- --------------------------- Yakyy̆ avtomobilʹ ty kupyv?
Ти за какъв вестник се абонира? Як--газе-- т---ер--пла--в? Я__ г_____ т_ п___________ Я-у г-з-т- т- п-р-д-л-т-в- -------------------------- Яку газету ти передплатив? 0
Y-k--hazet--ty--ere-p---yv? Y___ h_____ t_ p___________ Y-k- h-z-t- t- p-r-d-l-t-v- --------------------------- Yaku hazetu ty peredplatyv?
Кого видяхте? К-го в- ---или? К___ в_ б______ К-г- в- б-ч-л-? --------------- Кого ви бачили? 0
K--- v- -ac---y? K___ v_ b_______ K-h- v- b-c-y-y- ---------------- Koho vy bachyly?
Кого срещнахте? К--- Ви--у-т-іли? К___ В_ з________ К-г- В- з-с-р-л-? ----------------- Кого Ви зустріли? 0
Ko-o V- z--tril-? K___ V_ z________ K-h- V- z-s-r-l-? ----------------- Koho Vy zustrily?
Кого разпознахте? К--о----піз--ли? К___ В_ п_______ К-г- В- п-з-а-и- ---------------- Кого Ви пізнали? 0
Ko-o -- ----aly? K___ V_ p_______ K-h- V- p-z-a-y- ---------------- Koho Vy piznaly?
Кога станахте? К-ли-В----тали? К___ В_ в______ К-л- В- в-т-л-? --------------- Коли Ви встали? 0
Kol- -- -s----? K___ V_ v______ K-l- V- v-t-l-? --------------- Koly Vy vstaly?
Кога започнахте? Кол- -и поч-л-? К___ В_ п______ К-л- В- п-ч-л-? --------------- Коли Ви почали? 0
Koly--y po---l-? K___ V_ p_______ K-l- V- p-c-a-y- ---------------- Koly Vy pochaly?
Кога свършихте? Коли-Ви пр--и--л-? К___ В_ п_________ К-л- В- п-и-и-и-и- ------------------ Коли Ви припинили? 0
Ko-y-V---ry-yn--y? K___ V_ p_________ K-l- V- p-y-y-y-y- ------------------ Koly Vy prypynyly?
Защо се събудихте? Ч--у -и п-о---у--с-? Ч___ В_ п___________ Ч-м- В- п-о-и-у-и-я- -------------------- Чому Ви прокинулися? 0
C-o----- p--k-n-l--ya? C____ V_ p____________ C-o-u V- p-o-y-u-y-y-? ---------------------- Chomu Vy prokynulysya?
Защо станахте учител? Ч-м---- ста-и----т-лем? Ч___ В_ с____ в________ Ч-м- В- с-а-и в-и-е-е-? ----------------------- Чому Ви стали вчителем? 0
Ch-m-------al--v-h-t--em? C____ V_ s____ v_________ C-o-u V- s-a-y v-h-t-l-m- ------------------------- Chomu Vy staly vchytelem?
Защо взехте такси? Ч--у-В- взял- та-сі? Ч___ В_ в____ т_____ Ч-м- В- в-я-и т-к-і- -------------------- Чому Ви взяли таксі? 0
Ch-mu-Vy ---aly -ak-i? C____ V_ v_____ t_____ C-o-u V- v-y-l- t-k-i- ---------------------- Chomu Vy vzyaly taksi?
Откъде дойдохте? З-ідк- -и -----л-? З_____ В_ п_______ З-і-к- В- п-и-ш-и- ------------------ Звідки Ви прийшли? 0
Zv-----V- -r----hl-? Z_____ V_ p________ Z-i-k- V- p-y-̆-h-y- -------------------- Zvidky Vy pryy̆shly?
Къде отидохте? Ку-- -и-х-дили? К___ В_ х______ К-д- В- х-д-л-? --------------- Куди Ви ходили? 0
Kud- Vy ----yly? K___ V_ k_______ K-d- V- k-o-y-y- ---------------- Kudy Vy khodyly?
Къде бяхте? Де--и бул-? Д_ В_ б____ Д- В- б-л-? ----------- Де Ви були? 0
De-V--b--y? D_ V_ b____ D- V- b-l-? ----------- De Vy buly?
Ти на кого помогна? Ко---ти-----міг ---о-о--г--? К___ т_ д______ / д_________ К-м- т- д-п-м-г / д-п-м-г-а- ---------------------------- Кому ти допоміг / допомогла? 0
Ko-u--y------i- --do-omo-l-? K___ t_ d______ / d_________ K-m- t- d-p-m-h / d-p-m-h-a- ---------------------------- Komu ty dopomih / dopomohla?
Ти на кого писа? К-м--т---а-и-а--- н---сала? К___ т_ н______ / н________ К-м- т- н-п-с-в / н-п-с-л-? --------------------------- Кому ти написав / написала? 0
K--- -y-n-pys-- --n--ys-la? K___ t_ n______ / n________ K-m- t- n-p-s-v / n-p-s-l-? --------------------------- Komu ty napysav / napysala?
Ти на кого отговори? К-м------ідпо--- ---і---в-л-? К___ т_ в_______ / в_________ К-м- т- в-д-о-і- / в-д-о-і-а- ----------------------------- Кому ти відповів / відповіла? 0
Ko-u-t- v-dpo-i--/-vi--o--la? K___ t_ v_______ / v_________ K-m- t- v-d-o-i- / v-d-o-i-a- ----------------------------- Komu ty vidpoviv / vidpovila?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + украински (1-100) MP3 украински (1-100)

Двуезичието подобрява слуха

Хората, които говорят два езика чуват по-добре. Те могат да разграничат звуците по-точно. Едно американско проучване е стигнало до това заключение. Изследователите направили експеримент с няколко тийнейджъра. Част от участниците израснали като двуезични. Тези тийнейджъри говорели английски и испански език. Другата част от участниците говорели само английски. Младежите трябвало да слушат определена сричка. Това била сричката "da". Тя не била свързана с нито един от езиците. Сричката била пусната на запис в слушалките на участниците. В същото време, мозъчната им активност била измервана с електроди. След този тест тийнейджърите трябвало да слушат сричката отново. Този път, обаче, те чували и множество други разсейващи звуци. Имало различни гласове казващи безсмислени изречения. Двуезичните участници реагирали много силно на сричката. Мозъкът им показвал голяма активност. Те успявали да идентифицират точно сричката с или без разсейващите звуци. Едноезичните лица, обаче не се справяли така успешно. Техният слух не бил толкова добър, колкото този на двуезичните участници. Резултатът от експеримента изненадал изследователите. Дотогава било само известно, че музикантите имат особено добър слух. Но се оказва, че двуезичието също тренира ухото. Хората , които са двуезични постоянно се сблъскват с различни звуци. Ето защо, техният мозък трябва да разработи нови способности. Той се научава как да отличава различните езикови стимули. Изследователите сега тестват как езиковите умения засягат мозъка. Може би слухът може да се облагодетелства и когато човек учи езици по-късно в живота...