Разговорник

bg Въпроси – Минало време 2   »   ru Спрашивать – прошедшая форма 2

86 [осемдесет и шест]

Въпроси – Минало време 2

Въпроси – Минало време 2

86 [восемьдесят шесть]

86 [vosemʹdesyat shestʹ]

Спрашивать – прошедшая форма 2

Sprashivatʹ – proshedshaya forma 2

Изберете как искате да видите превода:   
български руски Играйте Повече
Ти каква вратовръзка носеше? К---й г---т-к-ты-н-си-? К____ г______ т_ н_____ К-к-й г-л-т-к т- н-с-л- ----------------------- Какой галстук ты носил? 0
K--o----lst---t- -os--? K____ g______ t_ n_____ K-k-y g-l-t-k t- n-s-l- ----------------------- Kakoy galstuk ty nosil?
Ти каква кола си купи? К---- маш----ты-купи-? К____ м_____ т_ к_____ К-к-ю м-ш-н- т- к-п-л- ---------------------- Какую машину ты купил? 0
Ka-uy- -as-in--t- ku---? K_____ m______ t_ k_____ K-k-y- m-s-i-u t- k-p-l- ------------------------ Kakuyu mashinu ty kupil?
Ти за какъв вестник се абонира? На -а-ую г-зе-- ты-подп-салс-? Н_ к____ г_____ т_ п__________ Н- к-к-ю г-з-т- т- п-д-и-а-с-? ------------------------------ На какую газету ты подписался? 0
N--kak--u -aze----- pod--s-l---? N_ k_____ g_____ t_ p___________ N- k-k-y- g-z-t- t- p-d-i-a-s-a- -------------------------------- Na kakuyu gazetu ty podpisalsya?
Кого видяхте? Ко-- В--в---л-? К___ В_ в______ К-г- В- в-д-л-? --------------- Кого Вы видели? 0
K----V--v-de--? K___ V_ v______ K-g- V- v-d-l-? --------------- Kogo Vy videli?
Кого срещнахте? С кем -ы---------и--? С к__ В_ в___________ С к-м В- в-т-е-и-и-ь- --------------------- С кем Вы встретились? 0
S-k-m--y -s-r-til--ʹ? S k__ V_ v___________ S k-m V- v-t-e-i-i-ʹ- --------------------- S kem Vy vstretilisʹ?
Кого разпознахте? Ко----- -знал-? К___ В_ у______ К-г- В- у-н-л-? --------------- Кого Вы узнали? 0
Ko-- V-------i? K___ V_ u______ K-g- V- u-n-l-? --------------- Kogo Vy uznali?
Кога станахте? К---а--ы ---а-и? К____ В_ в______ К-г-а В- в-т-л-? ---------------- Когда Вы встали? 0
Kogd--Vy v-t-l-? K____ V_ v______ K-g-a V- v-t-l-? ---------------- Kogda Vy vstali?
Кога започнахте? К-гда Вы--а--л-? К____ В_ н______ К-г-а В- н-ч-л-? ---------------- Когда Вы начали? 0
K--da V---a-h-l-? K____ V_ n_______ K-g-a V- n-c-a-i- ----------------- Kogda Vy nachali?
Кога свършихте? К-гда Вы -аконч---? К____ В_ з_________ К-г-а В- з-к-н-и-и- ------------------- Когда Вы закончили? 0
K---a-V--z----c-i--? K____ V_ z__________ K-g-a V- z-k-n-h-l-? -------------------- Kogda Vy zakonchili?
Защо се събудихте? Поче-у-----ро--у--сь? П_____ В_ п__________ П-ч-м- В- п-о-н-л-с-? --------------------- Почему Вы проснулись? 0
Po--emu-V- --osn--is-? P______ V_ p__________ P-c-e-u V- p-o-n-l-s-? ---------------------- Pochemu Vy prosnulisʹ?
Защо станахте учител? П--ем---ы -та---у-и---е-? П_____ В_ с____ у________ П-ч-м- В- с-а-и у-и-е-е-? ------------------------- Почему Вы стали учителем? 0
P-ch-m--V- -tal- -chi-e-e-? P______ V_ s____ u_________ P-c-e-u V- s-a-i u-h-t-l-m- --------------------------- Pochemu Vy stali uchitelem?
Защо взехте такси? П-че-- В- вз--и --кси? П_____ В_ в____ т_____ П-ч-м- В- в-я-и т-к-и- ---------------------- Почему Вы взяли такси? 0
P---e-u--y-----l--ta---? P______ V_ v_____ t_____ P-c-e-u V- v-y-l- t-k-i- ------------------------ Pochemu Vy vzyali taksi?
Откъде дойдохте? О----- В- пр-шли? О_____ В_ п______ О-к-д- В- п-и-л-? ----------------- Откуда Вы пришли? 0
Otk-----y-pr-s-l-? O_____ V_ p_______ O-k-d- V- p-i-h-i- ------------------ Otkuda Vy prishli?
Къде отидохте? К-да Вы--ошл-? К___ В_ п_____ К-д- В- п-ш-и- -------------- Куда Вы пошли? 0
Kuda-----os-l-? K___ V_ p______ K-d- V- p-s-l-? --------------- Kuda Vy poshli?
Къде бяхте? Где-Вы-б-ли? Г__ В_ б____ Г-е В- б-л-? ------------ Где Вы были? 0
Gde--- -y--? G__ V_ b____ G-e V- b-l-? ------------ Gde Vy byli?
Ти на кого помогна? Кому--ы п-мо-? К___ т_ п_____ К-м- т- п-м-г- -------------- Кому ты помог? 0
K--u-t--p-mo-? K___ t_ p_____ K-m- t- p-m-g- -------------- Komu ty pomog?
Ти на кого писа? Кому-ты н--исал? К___ т_ н_______ К-м- т- н-п-с-л- ---------------- Кому ты написал? 0
K-mu--- nap-s-l? K___ t_ n_______ K-m- t- n-p-s-l- ---------------- Komu ty napisal?
Ти на кого отговори? Ко----ы -т-е-ил? К___ т_ о_______ К-м- т- о-в-т-л- ---------------- Кому ты ответил? 0
Ko---ty -t-et--? K___ t_ o_______ K-m- t- o-v-t-l- ---------------- Komu ty otvetil?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + руски (1-100) MP3 руски (1-100)

Двуезичието подобрява слуха

Хората, които говорят два езика чуват по-добре. Те могат да разграничат звуците по-точно. Едно американско проучване е стигнало до това заключение. Изследователите направили експеримент с няколко тийнейджъра. Част от участниците израснали като двуезични. Тези тийнейджъри говорели английски и испански език. Другата част от участниците говорели само английски. Младежите трябвало да слушат определена сричка. Това била сричката "da". Тя не била свързана с нито един от езиците. Сричката била пусната на запис в слушалките на участниците. В същото време, мозъчната им активност била измервана с електроди. След този тест тийнейджърите трябвало да слушат сричката отново. Този път, обаче, те чували и множество други разсейващи звуци. Имало различни гласове казващи безсмислени изречения. Двуезичните участници реагирали много силно на сричката. Мозъкът им показвал голяма активност. Те успявали да идентифицират точно сричката с или без разсейващите звуци. Едноезичните лица, обаче не се справяли така успешно. Техният слух не бил толкова добър, колкото този на двуезичните участници. Резултатът от експеримента изненадал изследователите. Дотогава било само известно, че музикантите имат особено добър слух. Но се оказва, че двуезичието също тренира ухото. Хората , които са двуезични постоянно се сблъскват с различни звуци. Ето защо, техният мозък трябва да разработи нови способности. Той се научава как да отличава различните езикови стимули. Изследователите сега тестват как езиковите умения засягат мозъка. Може би слухът може да се облагодетелства и когато човек учи езици по-късно в живота...