Разговорник

bg Въпроси – Минало време 2   »   sr Питати – прошлост 2

86 [осемдесет и шест]

Въпроси – Минало време 2

Въпроси – Минало време 2

86 [осамдесет и шест]

86 [osamdeset i šest]

Питати – прошлост 2

Pitati – prošlost 2

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
Ти каква вратовръзка носеше? Кој--к-а---у-----оси- / -ос---? К___ к______ с_ н____ / н______ К-ј- к-а-а-у с- н-с-о / н-с-л-? ------------------------------- Коју кравату си носио / носила? 0
K-ju-------- si-no-io -----i-a? K___ k______ s_ n____ / n______ K-j- k-a-a-u s- n-s-o / n-s-l-? ------------------------------- Koju kravatu si nosio / nosila?
Ти каква кола си купи? К-ји ау-о ---к---- / к---ла? К___ а___ с_ к____ / к______ К-ј- а-т- с- к-п-о / к-п-л-? ---------------------------- Који ауто си купио / купила? 0
K--- aut---i-k-p-- /----ila? K___ a___ s_ k____ / k______ K-j- a-t- s- k-p-o / k-p-l-? ---------------------------- Koji auto si kupio / kupila?
Ти за какъв вестник се абонира? Н- --је но--н---- пре--л---- -----т--а-ена? Н_ к___ н_____ с_ п_________ / п___________ Н- к-ј- н-в-н- с- п-е-п-а-е- / п-е-п-а-е-а- ------------------------------------------- На које новине си претплаћен / претплаћена? 0
Na --j---ovin---i---et------n - -r---la-́ena? N_ k___ n_____ s_ p_________ / p___________ N- k-j- n-v-n- s- p-e-p-a-́-n / p-e-p-a-́-n-? --------------------------------------------- Na koje novine si pretplaćen / pretplaćena?
Кого видяхте? К-га -те --де-и? К___ с__ в______ К-г- с-е в-д-л-? ---------------- Кога сте видели? 0
K-g- --e-vi----? K___ s__ v______ K-g- s-e v-d-l-? ---------------- Koga ste videli?
Кого срещнахте? К-га ст---р-ли? К___ с__ с_____ К-г- с-е с-е-и- --------------- Кога сте срели? 0
K-ga -t- -reli? K___ s__ s_____ K-g- s-e s-e-i- --------------- Koga ste sreli?
Кого разпознахте? К-га--т---ре--знал-? К___ с__ п__________ К-г- с-е п-е-о-н-л-? -------------------- Кога сте препознали? 0
Kog- --- -re----al-? K___ s__ p__________ K-g- s-e p-e-o-n-l-? -------------------- Koga ste prepoznali?
Кога станахте? К-да -те -стал-? К___ с__ у______ К-д- с-е у-т-л-? ---------------- Када сте устали? 0
K--a st- -stal-? K___ s__ u______ K-d- s-e u-t-l-? ---------------- Kada ste ustali?
Кога започнахте? К-д- ст------ли? К___ с__ п______ К-д- с-е п-ч-л-? ---------------- Када сте почели? 0
K--a --e-po----? K___ s__ p______ K-d- s-e p-č-l-? ---------------- Kada ste počeli?
Кога свършихте? К-д--сте прест-ли? К___ с__ п________ К-д- с-е п-е-т-л-? ------------------ Када сте престали? 0
K----ste-pr--ta--? K___ s__ p________ K-d- s-e p-e-t-l-? ------------------ Kada ste prestali?
Защо се събудихте? Зашт- с----е---обу--ли? З____ с__ с_ п_________ З-ш-о с-е с- п-о-у-и-и- ----------------------- Зашто сте се пробудили? 0
Za-to s-e-se-pro--di--? Z____ s__ s_ p_________ Z-š-o s-e s- p-o-u-i-i- ----------------------- Zašto ste se probudili?
Защо станахте учител? Зашт----- ----ал-----тељ? З____ с__ п______ у______ З-ш-о с-е п-с-а-и у-и-е-? ------------------------- Зашто сте постали учитељ? 0
Z-što-ste -os-ali--či---j? Z____ s__ p______ u_______ Z-š-o s-e p-s-a-i u-i-e-j- -------------------------- Zašto ste postali učitelj?
Защо взехте такси? Зашт- --- -з-л- --к-и? З____ с__ у____ т_____ З-ш-о с-е у-е-и т-к-и- ---------------------- Зашто сте узели такси? 0
Z--t- -te u--li-tak-i? Z____ s__ u____ t_____ Z-š-o s-e u-e-i t-k-i- ---------------------- Zašto ste uzeli taksi?
Откъде дойдохте? Ода-ле ст- дош--? О_____ с__ д_____ О-а-л- с-е д-ш-и- ----------------- Одакле сте дошли? 0
Od---e ----do---? O_____ s__ d_____ O-a-l- s-e d-š-i- ----------------- Odakle ste došli?
Къде отидохте? Г-е с-е-и--и? Г__ с__ и____ Г-е с-е и-л-? ------------- Где сте ишли? 0
G-e -te -šli? G__ s__ i____ G-e s-e i-l-? ------------- Gde ste išli?
Къде бяхте? Г---ст--бил-? Г__ с__ б____ Г-е с-е б-л-? ------------- Где сте били? 0
G----t- bil-? G__ s__ b____ G-e s-e b-l-? ------------- Gde ste bili?
Ти на кого помогна? К--е с- п-м--ао-/---м-г--? К___ с_ п______ / п_______ К-м- с- п-м-г-о / п-м-г-а- -------------------------- Коме си помогао / помогла? 0
K-m- ----om---o /---mogl-? K___ s_ p______ / p_______ K-m- s- p-m-g-o / p-m-g-a- -------------------------- Kome si pomogao / pomogla?
Ти на кого писа? Ко-е ---пис-о --пи-а-а? К___ с_ п____ / п______ К-м- с- п-с-о / п-с-л-? ----------------------- Коме си писао / писала? 0
K--- si---sao / -is-l-? K___ s_ p____ / p______ K-m- s- p-s-o / p-s-l-? ----------------------- Kome si pisao / pisala?
Ти на кого отговори? Ко----и-од-о----о--------ори--? К___ с_ о________ / о__________ К-м- с- о-г-в-р-о / о-г-в-р-л-? ------------------------------- Коме си одговорио / одговорила? 0
K--e----odg---r-o-/ -dg-vo-il-? K___ s_ o________ / o__________ K-m- s- o-g-v-r-o / o-g-v-r-l-? ------------------------------- Kome si odgovorio / odgovorila?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + сръбски (1-100) MP3 сръбски (1-100)

Двуезичието подобрява слуха

Хората, които говорят два езика чуват по-добре. Те могат да разграничат звуците по-точно. Едно американско проучване е стигнало до това заключение. Изследователите направили експеримент с няколко тийнейджъра. Част от участниците израснали като двуезични. Тези тийнейджъри говорели английски и испански език. Другата част от участниците говорели само английски. Младежите трябвало да слушат определена сричка. Това била сричката "da". Тя не била свързана с нито един от езиците. Сричката била пусната на запис в слушалките на участниците. В същото време, мозъчната им активност била измервана с електроди. След този тест тийнейджърите трябвало да слушат сричката отново. Този път, обаче, те чували и множество други разсейващи звуци. Имало различни гласове казващи безсмислени изречения. Двуезичните участници реагирали много силно на сричката. Мозъкът им показвал голяма активност. Те успявали да идентифицират точно сричката с или без разсейващите звуци. Едноезичните лица, обаче не се справяли така успешно. Техният слух не бил толкова добър, колкото този на двуезичните участници. Резултатът от експеримента изненадал изследователите. Дотогава било само известно, че музикантите имат особено добър слух. Но се оказва, че двуезичието също тренира ухото. Хората , които са двуезични постоянно се сблъскват с различни звуци. Ето защо, техният мозък трябва да разработи нови способности. Той се научава как да отличава различните езикови стимули. Изследователите сега тестват как езиковите умения засягат мозъка. Може би слухът може да се облагодетелства и когато човек учи езици по-късно в живота...