Разговорник

bg Въпроси – Минало време 2   »   th คำถาม – อดีตกาล 2

86 [осемдесет и шест]

Въпроси – Минало време 2

Въпроси – Минало време 2

86 [แปดสิบหก]

bhæ̀t-sìp-hòk

คำถาม – อดีตกาล 2

[kam-tǎm-à-dèet-gan]

Изберете как искате да видите превода:   
български тайландски Играйте Повече
Ти каква вратовръзка носеше? ค-ณ--้ผ-ก--็-ไ--ส-นไ--? คุ_________________ ค-ณ-ด-ผ-ก-น-ค-ท-ส-น-ห-? ----------------------- คุณได้ผูกเน็คไทเส้นไหน? 0
ko----â--------n-́k-ta--s--n----i k____________________________ k-o---a-i-p-̀-k-n-́---a---e-n-n-̌- ---------------------------------- koon-dâi-pòok-nék-tai-sên-nǎi
Ти каква кола си купи? คุณไ-้-ื้--ถคั-ไ-น? คุ_____________ ค-ณ-ด-ซ-้-ร-ค-น-ห-? ------------------- คุณได้ซื้อรถคันไหน? 0
k--n---̂---e---ró--ka--n-̌i k_______________________ k-o---a-i-s-́---o-t-k-n-n-̌- ---------------------------- koon-dâi-séu-rót-kan-nǎi
Ти за какъв вестник се абонира? คุ---้--บหน-งสือพิมพ์-บั-ไหน? คุ____________________ ค-ณ-ด-ร-บ-น-ง-ื-พ-ม-์-บ-บ-ห-? ----------------------------- คุณได้รับหนังสือพิมพ์ฉบับไหน? 0
k-on--a---r--p----n--s-̌u-p-m----̀-bà----̌i k____________________________________ k-o---a-i-r-́---a-n---e-u-p-m-c-a---a-p-n-̌- -------------------------------------------- koon-dâi-ráp-nǎng-sěu-pim-chà-bàp-nǎi
Кого видяхте? ค-ณ---เห็-ใ-ร? คุ__________ ค-ณ-ด-เ-็-ใ-ร- -------------- คุณได้เห็นใคร? 0
k-o---a-i--e-n-kr-i k________________ k-o---a-i-h-̌---r-i ------------------- koon-dâi-hěn-krai
Кого срещнахте? ค--ไ---บใ--? คุ_________ ค-ณ-ด-พ-ใ-ร- ------------ คุณได้พบใคร? 0
k----d------́p-k-ai k________________ k-o---a-i-p-́---r-i ------------------- koon-dâi-póp-krai
Кого разпознахте? ค-ณ-ด้ทำ-ว--ร-้---กับ---? คุ_________________ ค-ณ-ด-ท-ค-า-ร-้-ั-ก-บ-ค-? ------------------------- คุณได้ทำความรู้จักกับใคร? 0
k----d-̂i---m--wa-------j-̀k-g-̀p-kr-i k_________________________________ k-o---a-i-t-m-k-a---o-o-j-̀---a-p-k-a- -------------------------------------- koon-dâi-tam-kwam-róo-jàk-gàp-krai
Кога станахте? คุณตื่-น--ก--โม-? คุ___________ ค-ณ-ื-น-อ-ก-่-ม-? ----------------- คุณตื่นนอนกี่โมง? 0
k--n-d--̀-n-n-wn--e----o-g k_______________________ k-o---h-̀-n-n-w---e-e-m-n- -------------------------- koon-dhèun-nawn-gèe-mong
Кога започнахте? คุ--ร--ม-ั้ง--่เ------? คุ______________ ค-ณ-ร-่-ต-้-แ-่-ม-่-ไ-? ----------------------- คุณเริ่มตั้งแต่เมื่อไร? 0
k----r--r---dh--ng---æ̀-me----rai k___________________________ k-o---e-r-m-d-a-n---h-̀-m-̂-a-r-i --------------------------------- koon-rêr̶m-dhâng-dhæ̀-mêua-rai
Кога свършихте? ค--เส----ั้ง-ต่เ--่อไ-? คุ_______________ ค-ณ-ส-็-ต-้-แ-่-ม-่-ไ-? ----------------------- คุณเสร็จตั้งแต่เมื่อไร? 0
k-o--------̀t-dh-̂-g--h-----̂-a-r-i k_____________________________ k-o---a---e-t-d-a-n---h-̀-m-̂-a-r-i ----------------------------------- koon-sà-rèt-dhâng-dhæ̀-mêua-rai
Защо се събудихте? ท--มค---ึ---่-น-น? ทำ____________ ท-ไ-ค-ณ-ึ-ต-่-น-น- ------------------ ทำไมคุณถึงตื่นนอน? 0
tam--a--koon--ěung--h--un-na-n t____________________________ t-m-m-i-k-o---e-u-g-d-e-u---a-n ------------------------------- tam-mai-koon-těung-dhèun-nawn
Защо станахте учител? ทำไ-ค--ถึง---น-รู? ทำ____________ ท-ไ-ค-ณ-ึ-เ-็-ค-ู- ------------------ ทำไมคุณถึงเป็นครู? 0
tam-ma--k-o---e-ung---en--roo t___________________________ t-m-m-i-k-o---e-u-g-b-e---r-o ----------------------------- tam-mai-koon-těung-bhen-kroo
Защо взехте такси? ท-ไมคุณ-ึ-------แท็ก---? ทำ_______________ ท-ไ-ค-ณ-ึ-น-่-ร-แ-็-ซ-่- ------------------------ ทำไมคุณถึงนั่งรถแท็กซี่? 0
tam-ma----on-tě----nâ-g--ó-------s-̂e t__________________________________ t-m-m-i-k-o---e-u-g-n-̂-g-r-́---æ-k-s-̂- ---------------------------------------- tam-mai-koon-těung-nâng-rót-tǽk-sêe
Откъде дойдохте? คุณ-าจา-ท-----? คุ___________ ค-ณ-า-า-ท-่-ห-? --------------- คุณมาจากที่ไหน? 0
k--n--a------têe-nǎi k__________________ k-o---a-j-̀---e-e-n-̌- ---------------------- koon-ma-jàk-têe-nǎi
Къде отидохте? ค---ป-ห-ม-? คุ_________ ค-ณ-ป-ห-ม-? ----------- คุณไปไหนมา? 0
k--n-bhai--a-i-ma k_______________ k-o---h-i-n-̌---a ----------------- koon-bhai-nǎi-ma
Къде бяхте? คุ--ปอ--่ที่-----? คุ____________ ค-ณ-ป-ย-่-ี-ไ-น-า- ------------------ คุณไปอยู่ที่ไหนมา? 0
k-on-bh-i-a--yô--t----na-i--a k_________________________ k-o---h-i-a---o-o-t-̂---a-i-m- ------------------------------ koon-bhai-à-yôo-têe-nǎi-ma
Ти на кого помогна? ค-ณ--ช่-ยใ-รม-? คุ____________ ค-ณ-ป-่-ย-ค-ม-? --------------- คุณไปช่วยใครมา? 0
ko-n-bhai-c-ûay-k-ai-ma k______________________ k-o---h-i-c-u-a---r-i-m- ------------------------ koon-bhai-chûay-krai-ma
Ти на кого писа? ค--ได้้-เ---นถ---ค-? คุ_____________ ค-ณ-ด-้-เ-ี-น-ึ-ใ-ร- -------------------- คุณได้้้เขียนถึงใคร? 0
kun k--- -ĕu---krai k__ k___ t____ k___ k-n k-a- t-u-g k-a- ------------------- kun kĭan tĕung krai
Ти на кого отговори? คุ---้-อบ--ร? คุ__________ ค-ณ-ด-ต-บ-ค-? ------------- คุณได้ตอบใคร? 0
k-on--âi--h-̀w-----i k__________________ k-o---a-i-d-a-w---r-i --------------------- koon-dâi-dhàwp-krai

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + тайландски (1-100) MP3 тайландски (1-100)

Двуезичието подобрява слуха

Хората, които говорят два езика чуват по-добре. Те могат да разграничат звуците по-точно. Едно американско проучване е стигнало до това заключение. Изследователите направили експеримент с няколко тийнейджъра. Част от участниците израснали като двуезични. Тези тийнейджъри говорели английски и испански език. Другата част от участниците говорели само английски. Младежите трябвало да слушат определена сричка. Това била сричката "da". Тя не била свързана с нито един от езиците. Сричката била пусната на запис в слушалките на участниците. В същото време, мозъчната им активност била измервана с електроди. След този тест тийнейджърите трябвало да слушат сричката отново. Този път, обаче, те чували и множество други разсейващи звуци. Имало различни гласове казващи безсмислени изречения. Двуезичните участници реагирали много силно на сричката. Мозъкът им показвал голяма активност. Те успявали да идентифицират точно сричката с или без разсейващите звуци. Едноезичните лица, обаче не се справяли така успешно. Техният слух не бил толкова добър, колкото този на двуезичните участници. Резултатът от експеримента изненадал изследователите. Дотогава било само известно, че музикантите имат особено добър слух. Но се оказва, че двуезичието също тренира ухото. Хората , които са двуезични постоянно се сблъскват с различни звуци. Ето защо, техният мозък трябва да разработи нови способности. Той се научава как да отличава различните езикови стимули. Изследователите сега тестват как езиковите умения засягат мозъка. Може би слухът може да се облагодетелства и когато човек учи езици по-късно в живота...