Разговорник

bg Съюзи 3   »   sl Vezniki 3

96 [деветдесет и шест]

Съюзи 3

Съюзи 3

96 [šestindevetdeset]

Vezniki 3

Изберете как искате да видите превода:   
български словенски Играйте Повече
Аз ставам, щом будилникът звънне. V---n-m--b-ž-ko z-zvoni --dilk-. V_______ b__ k_ z______ b_______ V-t-n-m- b-ž k- z-z-o-i b-d-l-a- -------------------------------- Vstanem, brž ko zazvoni budilka. 0
Аз се уморявам, щом трябва да уча. Po-ta-e--ut-uj--- -r--ko s- m-r-m-za-eti uč-ti. P_______ u_______ b__ k_ s_ m____ z_____ u_____ P-s-a-e- u-r-j-n- b-ž k- s- m-r-m z-č-t- u-i-i- ----------------------------------------------- Postanem utrujen, brž ko se moram začeti učiti. 0
Аз ще спра да работя, щом стана на 60. Pr-ne-al bo--delati- b-- ----opo--i--60 le-. P_______ b__ d______ b__ k_ d_______ 6_ l___ P-e-e-a- b-m d-l-t-, b-ž k- d-p-l-i- 6- l-t- -------------------------------------------- Prenehal bom delati, brž ko dopolnim 60 let. 0
Кога ще се обадите по телефона? Kd------lič-te? K___ p_________ K-a- p-k-i-e-e- --------------- Kdaj pokličete? 0
Щом имам секунда време. Ta-----o --m----l---e--t-k-pr-st--- č-s-. T____ k_ b__ i___ t_______ p_______ č____ T-k-j k- b-m i-e- t-e-u-e- p-o-t-g- č-s-. ----------------------------------------- Takoj ko bom imel trenutek prostega časa. 0
Той ще се обади по телефона, щом има малко време. P--li-e--takoj--o -- ime--ne--j pr---e-a č--a. P_______ t____ k_ b_ i___ n____ p_______ č____ P-k-i-e- t-k-j k- b- i-e- n-k-j p-o-t-g- č-s-. ---------------------------------------------- Pokliče, takoj ko bo imel nekaj prostega časa. 0
Колко време ще работите? K--- ---g---os-e -ela-i? K___ d____ b____ d______ K-k- d-l-o b-s-e d-l-l-? ------------------------ Kako dolgo boste delali? 0
Аз ще работя, докато мога. D-la-(-----m, --kler -o---og----m---a). D_______ b___ d_____ b__ m____ (_______ D-l-l-a- b-m- d-k-e- b-m m-g-l (-o-l-)- --------------------------------------- Delal(a] bom, dokler bom mogel (mogla). 0
Аз ще работя, докато съм здрав. Dela-(-]---m,----le- bo- z-r--(a-. D_______ b___ d_____ b__ z________ D-l-l-a- b-m- d-k-e- b-m z-r-v-a-. ---------------------------------- Delal(a] bom, dokler bom zdrav(a). 0
Той лежи в леглото, вместо да работи. On-l--- v -os-e-ji,--amesto----b--d-lal. O_ l___ v p________ n______ d_ b_ d_____ O- l-ž- v p-s-e-j-, n-m-s-o d- b- d-l-l- ---------------------------------------- On leži v postelji, namesto da bi delal. 0
Тя чете вестник, вместо да сготви. On---r- č--o--s--na---to----bi ku-al. O_ b___ č_______ n______ d_ b_ k_____ O- b-r- č-s-p-s- n-m-s-o d- b- k-h-l- ------------------------------------- On bere časopis, namesto da bi kuhal. 0
Той седи в кръчмата, вместо да си отиде вкъщи. O- sedi v -osti---, -am--to d---i---- do--v. O_ s___ v g________ n______ d_ b_ š__ d_____ O- s-d- v g-s-i-n-, n-m-s-o d- b- š-l d-m-v- -------------------------------------------- On sedi v gostilni, namesto da bi šel domov. 0
Доколкото зная, той живее тук. K---k-- v-m,--ta-uj---u. K______ v___ s______ t__ K-l-k-r v-m- s-a-u-e t-. ------------------------ Kolikor vem, stanuje tu. 0
Доколкото зная, жена му е болна. Kolik-r-v--- ---n------ -en--b-lna. K______ v___ j_ n______ ž___ b_____ K-l-k-r v-m- j- n-e-o-a ž-n- b-l-a- ----------------------------------- Kolikor vem, je njegova žena bolna. 0
Доколкото зная, той е безработен. Kol---r-vem--j- o----ezp--e--. K______ v___ j_ o_ b__________ K-l-k-r v-m- j- o- b-e-p-s-l-. ------------------------------ Kolikor vem, je on brezposeln. 0
Успах се, иначе щях да дойда навреме. Z-s-a---- s--,-d-u-a-e-b--bi- -oče--(b--a-----a). Z________ s___ d______ b_ b__ t____ (____ t______ Z-s-a-(-] s-m- d-u-a-e b- b-l t-č-n (-i-a t-č-a-. ------------------------------------------------- Zaspal(a] sem, drugače bi bil točen (bila točna). 0
Изпуснах автобуса, иначе щях да дойда навреме. Z-mu--l--- sem---to--s, d---ač- b- b-l-t-čen --ila-t--n--. Z_________ s__ a_______ d______ b_ b__ t____ (____ t______ Z-m-d-l-a- s-m a-t-b-s- d-u-a-e b- b-l t-č-n (-i-a t-č-a-. ---------------------------------------------------------- Zamudil(a] sem avtobus, drugače bi bil točen (bila točna). 0
Не намерих пътя, иначе щях да дойда навреме. Nis-- n-š-l -n---a- --t---d---a---bi -----o-----bila -o--a). N____ n____ (______ p____ d______ b_ b__ t____ (____ t______ N-s-m n-š-l (-a-l-] p-t-, d-u-a-e b- b-l t-č-n (-i-a t-č-a-. ------------------------------------------------------------ Nisem našel (našla] poti, drugače bi bil točen (bila točna). 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + словенски (1-100) MP3 словенски (1-100)

Езикът и математиката

Мисленето и речта вървят заедно. Те си влияят взаимно. Лингвистичните структури влияят върху структурите на нашето мислене. В някои езици, например, няма думи за числа. Говорещите не разбират концепцията на числата. Така че математиката и езикът също вървят заедно по някакъв начин. Граматическите и математическите структури често са сходни. Някои изследователи смятат, че те също се обработват по подобен начин. Те вярват, че центърът на речта е отговорен и за математиката. Той може да помогне на мозъка да извършва изчисления. Последните проучвания стигат до друг извод , обаче. Те показват, че мозъкът ни обработва математиката без реч. Учените изследвали трима мъже. Мозъците на тези участници в експеримента били увредени. В резултат на това, центърът на речта също бил увреден. Мъжете имали големи проблеми с говоренето. Те вече не можели да формулират прости изречения. Не можели да разбират и думи. След тестването на речта, мъжете трябвало да решат математически задачи. Някои от тези математически пъзели били много сложни. Дори и при това положение, изпитваните участници успели да ги решат! Резултатите от това изследване са много интересни. Те показват, че математиката не се кодира с думи. Възможно е езикът и математиката да имат една и съща основа. И двете се обработват от един и същи център. Но математиката не се налага най-напред да бъде преобразувана в реч. Може би езикът и математиката също се развиват заедно... И чак когато мозъка е приключил развитието си, те вече съществуват отделно!