Разговорник

bg аргументирам нещо 2   »   he ‫לתרץ משהו 2‬

76 [седемдесет и шест]

аргументирам нещо 2

аргументирам нещо 2

‫76 [שבעים ושש]‬

76 [shiv\'im w\'shesh]

‫לתרץ משהו 2‬

[letarets mashehu 2]

Изберете как искате да видите превода:   
български иврит Играйте Повече
Ти защо не дойде? ‫-מ---א--את-‬ ‫___ ל_ ב____ ‫-מ- ל- ב-ת-‬ ------------- ‫למה לא באת?‬ 0
lam-h-----a'-/--'t-? l____ l_ b__________ l-m-h l- b-'-/-a-t-? -------------------- lamah lo ba't/ba'ta?
Аз бях болен / болна. ‫-ייתי חו--.‬ ‫_____ ח_____ ‫-י-ת- ח-ל-.- ------------- ‫הייתי חולה.‬ 0
ha--- x---h/xo--h. h____ x___________ h-i-i x-l-h-x-l-h- ------------------ haiti xoleh/xolah.
Аз не дойдох, защото бях болен / болна. ‫-א ב--י -י ה---י -ולה.‬ ‫__ ב___ כ_ ה____ ח_____ ‫-א ב-ת- כ- ה-י-י ח-ל-.- ------------------------ ‫לא באתי כי הייתי חולה.‬ 0
l--ba'---ki-h-i-i xol-h/---ah. l_ b____ k_ h____ x___________ l- b-'-i k- h-i-i x-l-h-x-l-h- ------------------------------ lo ba'ti ki haiti xoleh/xolah.
Защо тя не дойде? ‫-ד-ע-ה---ל- ----‬ ‫____ ה__ ל_ ב____ ‫-ד-ע ה-א ל- ב-ה-‬ ------------------ ‫מדוע היא לא באה?‬ 0
madu-a h---o ---ah? m_____ h_ l_ b_____ m-d-'- h- l- b-'-h- ------------------- madu'a hi lo ba'ah?
Тя беше уморена. ‫--- היית--ע--פה-‬ ‫___ ה____ ע______ ‫-י- ה-י-ה ע-י-ה-‬ ------------------ ‫היא הייתה עייפה.‬ 0
hi h-i----a-e-a-. h_ h_____ a______ h- h-i-a- a-e-a-. ----------------- hi haitah ayefah.
Тя не дойде, защото беше уморена. ‫-י---א-באה -י-ה-א ה---ה עי----‬ ‫___ ל_ ב__ כ_ ה__ ה____ ע______ ‫-י- ל- ב-ה כ- ה-א ה-י-ה ע-י-ה-‬ -------------------------------- ‫היא לא באה כי היא הייתה עייפה.‬ 0
h-----ba-ah ki--- h-i-a- -y--a-. h_ l_ b____ k_ h_ h_____ a______ h- l- b-'-h k- h- h-i-a- a-e-a-. -------------------------------- hi lo ba'ah ki hi haitah ayefah.
Защо той не дойде? ‫מ--- -וא----ב--‬ ‫____ ה__ ל_ ב___ ‫-ד-ע ה-א ל- ב-?- ----------------- ‫מדוע הוא לא בא?‬ 0
ma---a hu lo-ba? m_____ h_ l_ b__ m-d-'- h- l- b-? ---------------- madu'a hu lo ba?
Той нямаше желание. ‫ל--ה-חשק ל--‬ ‫__ ה____ ל___ ‫-א ה-ח-ק ל-.- -------------- ‫לא התחשק לו.‬ 0
lo------sh-- --. l_ h________ l__ l- h-t-a-h-q l-. ---------------- lo hitxasheq lo.
Той не дойде, защото нямаше желание. ‫הוא--א-ב--כי -- התחשק -ו-‬ ‫___ ל_ ב_ כ_ ל_ ה____ ל___ ‫-ו- ל- ב- כ- ל- ה-ח-ק ל-.- --------------------------- ‫הוא לא בא כי לא התחשק לו.‬ 0
hu--o----k--l---it----e- l-. h_ l_ b_ k_ l_ h________ l__ h- l- b- k- l- h-t-a-h-q l-. ---------------------------- hu lo ba ki lo hitxasheq lo.
Защо не дойдохте? ‫-ד---ל- בא---- --‬ ‫____ ל_ ב___ / ן__ ‫-ד-ע ל- ב-ת- / ן-‬ ------------------- ‫מדוע לא באתם / ן?‬ 0
mad-'a-l- ba'--m/b--t--? m_____ l_ b_____________ m-d-'- l- b-'-e-/-a-t-n- ------------------------ madu'a lo ba'tem/ba'ten?
Колата ни е повредена. ‫-מכ-----ש-נו-מ-ול-לת.‬ ‫_______ ש___ מ________ ‫-מ-ו-י- ש-נ- מ-ו-ק-ת-‬ ----------------------- ‫המכונית שלנו מקולקלת.‬ 0
ha-----nit-sh----- m-q--qe-et. h_________ s______ m__________ h-m-k-o-i- s-e-a-u m-q-l-e-e-. ------------------------------ hamekhonit shelanu mequlqelet.
Ние не дойдохме, защото колата ни е повредена. ‫ל---א-ו כ- ה-כ--ית-ש--- -קולקל-.‬ ‫__ ב___ כ_ ה______ ש___ מ________ ‫-א ב-נ- כ- ה-כ-נ-ת ש-נ- מ-ו-ק-ת-‬ ---------------------------------- ‫לא באנו כי המכונית שלנו מקולקלת.‬ 0
l--ba-n---- h-m--h-nit--hel-nu m---l---e-. l_ b____ k_ h_________ s______ m__________ l- b-'-u k- h-m-k-o-i- s-e-a-u m-q-l-e-e-. ------------------------------------------ lo ba'nu ki hamekhonit shelanu mequlqelet.
Защо хората не дойдоха? ‫מ-ו- ה----ם -א-ב-ו?‬ ‫____ ה_____ ל_ ב____ ‫-ד-ע ה-נ-י- ל- ב-ו-‬ --------------------- ‫מדוע האנשים לא באו?‬ 0
ma-u-a ha-an-s-i--l- b--u? m_____ h_________ l_ b____ m-d-'- h-'-n-s-i- l- b-'-? -------------------------- madu'a ha'anashim lo ba'u?
Те изпуснаха влака. ‫---- ן-אי--ו--ר-בת-‬ ‫__ / ן א____ ל______ ‫-ם / ן א-ח-ו ל-כ-ת-‬ --------------------- ‫הם / ן איחרו לרכבת.‬ 0
he-/h-- -x--u l-----v-t. h______ i____ l_________ h-m-h-n i-a-u l-r-k-v-t- ------------------------ hem/hen ixaru larakevet.
Те не дойдоха, защото изпуснаха влака. ‫ה- /-ן-לא --ו, -- הם-/-ן --חר- -ר---.‬ ‫__ / ן ל_ ב___ כ_ ה_ / ן א____ ל______ ‫-ם / ן ל- ב-ו- כ- ה- / ן א-ח-ו ל-כ-ת-‬ --------------------------------------- ‫הם / ן לא באו, כי הם / ן איחרו לרכבת.‬ 0
h-----n--- b---- ki--e--hen -x-ru la-ak--e-. h______ l_ b____ k_ h______ i____ l_________ h-m-h-n l- b-'-, k- h-m-h-n i-a-u l-r-k-v-t- -------------------------------------------- hem/hen lo ba'u, ki hem/hen ixaru larakevet.
Защо не дойде? ‫-ד-ע----באת-‬ ‫____ ל_ ב____ ‫-ד-ע ל- ב-ת-‬ -------------- ‫מדוע לא באת?‬ 0
ma--'---o b------a't? m_____ l_ b__________ m-d-'- l- b-'-a-b-'-? --------------------- madu'a lo ba'ta/ba't?
Не биваше. ‫-------אסור-‬ ‫___ ל_ א_____ ‫-י- ל- א-ו-.- -------------- ‫היה לי אסור.‬ 0
h-y---l- a---. h____ l_ a____ h-y-h l- a-u-. -------------- hayah li asur.
Аз не дойдох, защото не биваше. ‫לא ב--- כ- ה-ה -י אסור.‬ ‫__ ב___ כ_ ה__ ל_ א_____ ‫-א ב-ת- כ- ה-ה ל- א-ו-.- ------------------------- ‫לא באתי כי היה לי אסור.‬ 0
lo ---t- ---haya--l----u-. l_ b____ k_ h____ l_ a____ l- b-'-i k- h-y-h l- a-u-. -------------------------- lo ba'ti ki hayah li asur.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + иврит (1-100) MP3 иврит (1-100)

Езиците на местното население на Америка

Много различни езици се говорят в Америка. Английският е основният език в Северна Америка. Испанският и португалският доминират в Южна Америка. Всички тези езици са дошли в Америка от Европа. Но преди колонизацията, там са се говорили други езици. Тези езици са известни като езици на местното население на Америка. Даже и до днес те не са проучени напълно. Разнообразието на тези езици е огромно. Изчислено е, че в Северна Америка има около 60 езикови семейства. В Южна Америка те може би дори възлизат на 150. Освен това, има много изолирани езици. Всички тези езици са много различни. Те проявяват само някои общи структури. Поради това тудно се поддават на класификация. Причината за различията между тях се крие в историята на Америка. Америка е бил колонизирана на няколко етапа. Първите хора са дошли в Америка преди повече от 10 000 години. Всяко население донесло със себе си и своя език на континента. Езиците на местното население са най- сходни с азиатските езици. Но ситуацията по отношение на древните езици на Америка не е една и съща навсякъде. Много местни езици на северноамериканското население все още се употребяват в Южна Америка. Езици като гуарани или кечуа имат милиони активно говорящи. От друга страна, много езици в Северна Америка са почти изчезнали. Културата на индианците от Северна Америка дълго време е била потискана. В този процес техните езици са били изгубени. Но интересът към тях се е увеличил през последните няколко десетилетия. Има много програми, които целят да поддържат и защитават езиците. Така че те биха могли да имат бъдеще все пак...