מד-- -- - ה לא-ב- / -?
____ א_ / ה ל_ ב_ / ה__
-ד-ע א- / ה ל- ב- / ה-
------------------------
מדוע את / ה לא בא / ה? 0 madu'a----h-a--l---a-ba--h?m_____ a______ l_ b________m-d-'- a-a-/-t l- b-/-a-a-?---------------------------madu'a atah/at lo ba/ba'ah?
אני-לא--א-- ה כי-מזג--אוו---כ- כ---ע.
___ ל_ ב_ / ה כ_ מ__ ה_____ כ_ כ_ ר___
-נ- ל- ב- / ה כ- מ-ג ה-ו-י- כ- כ- ר-.-
---------------------------------------
אני לא בא / ה כי מזג האוויר כל כך רע. 0 a-- -- b-/-a-ah ki-meze- --'aw-r -o--ka-- r.a__ l_ b_______ k_ m____ h______ k__ k___ r_a-i l- b-/-a-a- k- m-z-g h-'-w-r k-l k-k- r---------------------------------------------ani lo ba/ba'ah ki mezeg ha'awir kol kakh r.
מדוע-הו- ---ב-?
____ ה__ ל_ ב___
-ד-ע ה-א ל- ב-?-
-----------------
מדוע הוא לא בא? 0 m----- hu -o---?m_____ h_ l_ b__m-d-'- h- l- b-?----------------madu'a hu lo ba?
הוא-ל- ב- כי הו--לא --זמן.
___ ל_ ב_ כ_ ה__ ל_ ה______
-ו- ל- ב- כ- ה-א ל- ה-ז-ן-
----------------------------
הוא לא בא כי הוא לא הוזמן. 0 hu--o--a--- -- -o hu---n.h_ l_ b_ k_ h_ l_ h______h- l- b- k- h- l- h-z-a-.-------------------------hu lo ba ki hu lo huzman.
מדו---- - ה -א-ב- /-ה?
____ א_ / ה ל_ ב_ / ה__
-ד-ע א- / ה ל- ב- / ה-
------------------------
מדוע את / ה לא בא / ה? 0 m-d--------/a--lo ba-ba'-h?m_____ a______ l_ b________m-d-'- a-a-/-t l- b-/-a-a-?---------------------------madu'a atah/at lo ba/ba'ah?
--- -א -- --- כי---- ל---מ-.
___ ל_ ב_ / ה כ_ א__ ל_ ז____
-נ- ל- ב- / ה כ- א-ן ל- ז-ן-
------------------------------
אני לא בא / ה כי אין לי זמן. 0 a---l----/ba'a-----ey- -i-z-a-.a__ l_ b_______ k_ e__ l_ z____a-i l- b-/-a-a- k- e-n l- z-a-.-------------------------------ani lo ba/ba'ah ki eyn li zman.
-ני לא -ש-ר-/ ת--י-אני-מ-כ-- - ----ב--.
___ ל_ נ___ / ת כ_ א__ מ____ / ה ל______
-נ- ל- נ-א- / ת כ- א-י מ-כ-ח / ה ל-ב-ד-
-----------------------------------------
אני לא נשאר / ת כי אני מוכרח / ה לעבוד. 0 ani --------a-/ni---e-e- -i--n--muk-rax-mu---axa---a-avod.a__ l_ n________________ k_ a__ m________________ l_______a-i l- n-s-'-r-n-s-'-r-t k- a-i m-k-r-x-m-k-r-x-h l-'-v-d-----------------------------------------------------------ani lo nish'ar/nish'eret ki ani mukhrax/mukhraxah la'avod.
Още езици
Кликнете върху знаме!
Аз няма да остана, защото трябва да работя още.
אני לא נשאר / ת כי אני מוכרח / ה לעבוד.
ani lo nish'ar/nish'eret ki ani mukhrax/mukhraxah la'avod.
Майчин език = емоционален, чужд език = рационален?
Когато учим чужди езици, ние стимулираме мозъка си.
Нашето мислене се променя чрез учението.
Ние ставаме по-креативни и гъвкави.
Също така сложното мислене се отдава по-лесно на хората, които са многоезични.
Паметта се упражнява чрез ученето.
Колкото повече научаваме, толкова по-добре функционира тя.
Този, който е научил много езици също научава други неща по-бързо.
Той може да мисли по-съсредоточено по дадена тема за по-дълго време.
Като резултат, той решава проблеми бързо.
Многоезичните индивиди също са по-решителни.
Но това как те вземат решенията, също зависи от езиците.
Езикът, на който мислим, оказва влияние върху нашите решения.
Психолози изследвали множество участници в един научен експеримент.
Всички подложени на експеримента били двуезични.
Освен родния си език те говорели също и друг език.
Участниците в експеримента трябвало да отговорят на един въпрос.
Въпросът бил свързан с решението на определен проблем.
В този процес, изпитваните индивиди трябвало да изберат между две възможности.
Едната опция била значително по-рискована, отколкото другата.
Участниците в експеримента трябвало да отговорят на въпроса на двата езика.
И на различните езици те давали различни отговори!
Когато говорели на родния си език, участниците в експеримента избирали риска.
Но на чуждия език, те решавали в полза на по-безопасната опция.
След този експеримент, участниците трябвало да залагат.
Тук също имало ясна разлика.
Когато използвали чуждия език, те били по-разумни.
Изследователите предполагат, че сме по-съсредоточени при чуждите езици.
Ето защо, тогава ние взимаме решенията не емоционално, а рационално...