Разговорник

bg Запознанство   »   uk Знайомство

3 [три]

Запознанство

Запознанство

3 [три]

3 [try]

Знайомство

Znay̆omstvo

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
Здравей! / Здравейте! Пр----! П______ П-и-і-! ------- Привіт! 0
P----t! P______ P-y-i-! ------- Pryvit!
Добър ден! До--ого-д--! Д______ д___ Д-б-о-о д-я- ------------ Доброго дня! 0
Dobr--- ----! D______ d____ D-b-o-o d-y-! ------------- Dobroho dnya!
Как си? Я- -пра-и? Я_ с______ Я- с-р-в-? ---------- Як справи? 0
Y-- sp--vy? Y__ s______ Y-k s-r-v-? ----------- Yak spravy?
От Европа ли сте? Ви з---ропи? В_ з Є______ В- з Є-р-п-? ------------ Ви з Європи? 0
V- ---e----y? V_ z Y_______ V- z Y-v-o-y- ------------- Vy z Yevropy?
От Америка ли сте? В--з-А---ики? В_ з А_______ В- з А-е-и-и- ------------- Ви з Америки? 0
Vy-- Am-ryk-? V_ z A_______ V- z A-e-y-y- ------------- Vy z Ameryky?
От Азия ли сте? Ви - А-ії? В_ з А____ В- з А-і-? ---------- Ви з Азії? 0
Vy z--z---? V_ z A____ V- z A-i-̈- ----------- Vy z Aziï?
В кой хотел сте отседнали? У--кому ----лі--- -р----а--е? У я____ г_____ В_ п__________ У я-о-у г-т-л- В- п-о-и-а-т-? ----------------------------- У якому готелі Ви проживаєте? 0
U y--omu--o---i-V- prozh--ay--e? U y_____ h_____ V_ p____________ U y-k-m- h-t-l- V- p-o-h-v-y-t-? -------------------------------- U yakomu hoteli Vy prozhyvayete?
Колко дълго сте тук? Як---вго--и--ж--т-т? Я_ д____ В_ в__ т___ Я- д-в-о В- в-е т-т- -------------------- Як довго Ви вже тут? 0
Yak-d--h--Vy-vzh--t-t? Y__ d____ V_ v___ t___ Y-k d-v-o V- v-h- t-t- ---------------------- Yak dovho Vy vzhe tut?
Колко време ще останете? Я- ----вг- -и --л--аєте--? Я_ н______ В_ з___________ Я- н-д-в-о В- з-л-ш-є-е-я- -------------------------- Як надовго Ви залишаєтеся? 0
Yak-n--o--o V- z-l-s---e----a? Y__ n______ V_ z______________ Y-k n-d-v-o V- z-l-s-a-e-e-y-? ------------------------------ Yak nadovho Vy zalyshayetesya?
Харесва ли Ви тук? Чи под--а--ься -ам----? Ч_ п__________ В__ т___ Ч- п-д-б-є-ь-я В-м т-т- ----------------------- Чи подобається Вам тут? 0
Chy-p----a--t-sya -a- t--? C__ p____________ V__ t___ C-y p-d-b-y-t-s-a V-m t-t- -------------------------- Chy podobayetʹsya Vam tut?
Вие на почивка ли сте тук? В- ту- - ві-п-стці? В_ т__ у в_________ В- т-т у в-д-у-т-і- ------------------- Ви тут у відпустці? 0
V- --- - -idpustt-i? V_ t__ u v__________ V- t-t u v-d-u-t-s-? -------------------- Vy tut u vidpusttsi?
Елате ми на гости! Ві-відай-е----е! В_________ м____ В-д-і-а-т- м-н-! ---------------- Відвідайте мене! 0
V---iday--e--ene! V_________ m____ V-d-i-a-̆-e m-n-! ----------------- Vidviday̆te mene!
Ето адреса ми. О-ь м-я адр---. О__ м__ а______ О-ь м-я а-р-с-. --------------- Ось моя адреса. 0
Os---oya---r-sa. O__ m___ a______ O-ʹ m-y- a-r-s-. ---------------- Osʹ moya adresa.
Ще се видим ли утре? M- -об--и-ося--автра? M_ п_________ з______ M- п-б-ч-м-с- з-в-р-? --------------------- Mи побачимося завтра? 0
My----ac--m--ya z--tra? M_ p___________ z______ M- p-b-c-y-o-y- z-v-r-? ----------------------- My pobachymosya zavtra?
Съжалявам, вече имам нещо предвид. На-жал-- я---- -----зап--н-в-в --за-ла--в--а. Н_ ж____ я в__ щ___ з_________ / з___________ Н- ж-л-, я в-е щ-с- з-п-а-у-а- / з-п-а-у-а-а- --------------------------------------------- На жаль, я вже щось запланував / запланувала. 0
Na--hal-- ------- -h--osʹ z-pl---vav - -a-lan-vala. N_ z_____ y_ v___ s______ z_________ / z___________ N- z-a-ʹ- y- v-h- s-c-o-ʹ z-p-a-u-a- / z-p-a-u-a-a- --------------------------------------------------- Na zhalʹ, ya vzhe shchosʹ zaplanuvav / zaplanuvala.
Чао! Б-в-йт-! Б_______ Б-в-й-е- -------- Бувайте! 0
B----̆te! B_______ B-v-y-t-! --------- Buvay̆te!
Довиждане! Д- --баченн-! Д_ п_________ Д- п-б-ч-н-я- ------------- До побачення! 0
Do-p---c---n--! D_ p___________ D- p-b-c-e-n-a- --------------- Do pobachennya!
До скоро! До з--т--чі! Д_ з________ Д- з-с-р-ч-! ------------ До зустрічі! 0
Do -us-richi! D_ z_________ D- z-s-r-c-i- ------------- Do zustrichi!

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + украински (1-100) MP3 украински (1-100)

Азбуки

С помощта на езиците ние общуваме помежду си. Казваме на другите какво мислим или чувстваме. Писането има същата функция. Повечето езици имат писмена форма или писменост. Писмеността се състои от писмени знаци. Тези писмени знаци могат да бъдат най-разнообразни. Повечето писмености са съставени от букви. Тези букви образуват азбуките. Азбуката представлява организиран набор от графични символи. Групирани по определени правила, тези писмени знаци образуват думи. Всеки писмен знак има фиксирано произношение. Английската дума "алфабет" ("азбука") произлиза от гръцки език. В гръцкия език първите две букви се наричали "алфа" и "бета". През човешката история са съществували множество различни азбуки. Хората са използвали писмени знаци преди повече от 3000 години. В по-ранен етап писмените знаци са били магически символи. Само малцина са знаели тяхното значение. По-късно писмените знаци изгубили своята символна природа. Днес буквите сами по себе си нямат значения. Придобиват значение само в комбинация с други букви. Но писмени знаци като китайските функционират по различен начин. Те наподобяват рисунки и често изобразяват своето значение. Когато пишем, ние кодираме своите мисли. Записваме знанията си чрез писмени знаци. Нашият мозък се е научил как да декодира азбуката. Писмените знаци се превръщат в думи, думите се превръщат в идеи. По този начин, един текст може да просъществува хиляди години. И все така да бъде разбираем.
Знаете ли, че?
Бенгалският принадлежи към индоирански езици. За около 220 милиона души той е майчин език. Повече от 140 милиона от тях живеят в Бангладеш. Освен това го използват и около 75 милиона души в Индия. Други групи населяват Малайзия, Непал и Саудитска Арабия. С това бенгалският е един от най-разпространените езици в света. Езикът има собствена писменост. За числата съществуват отделни знаци. Но в днешно време основно се използват арабските цифри. Словоредът в бенгалския следва установени правила. На първо място е подлогът, след това допълнението и накрая глаголът. Граматичен род не съществува. Дори съществителните и прилагателните имена се променят слабо. Това е добре за всички, които искат да изучават този важен език. А би трябвало да го направят много хора!