Разговорник

bg Запознанство   »   sr Упознати

3 [три]

Запознанство

Запознанство

3 [три]

3 [tri]

Упознати

[Upoznati]

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
Здравей! / Здравейте! З--а--! З______ З-р-в-! ------- Здраво! 0
Z--a--! Z______ Z-r-v-! ------- Zdravo!
Добър ден! Д---- ---! Д____ д___ Д-б-р д-н- ---------- Добар дан! 0
D-ba- d-n! D____ d___ D-b-r d-n- ---------- Dobar dan!
Как си? К--о-ст-? - ---о --? К___ с___ / К___ с__ К-к- с-е- / К-к- с-? -------------------- Како сте? / Како си? 0
K-ko -te--- Kak- -i? K___ s___ / K___ s__ K-k- s-e- / K-k- s-? -------------------- Kako ste? / Kako si?
От Европа ли сте? Ј--те л--Ви--з --ро-е? Ј____ л_ В_ и_ Е______ Ј-с-е л- В- и- Е-р-п-? ---------------------- Јесте ли Ви из Европе? 0
J-st-----V--iz-E--o--? J____ l_ V_ i_ E______ J-s-e l- V- i- E-r-p-? ---------------------- Jeste li Vi iz Evrope?
От Америка ли сте? Је-------В- -з-А-е-ик-? Ј____ л_ В_ и_ А_______ Ј-с-е л- В- и- А-е-и-е- ----------------------- Јесте ли Ви из Америке? 0
J-s------Vi i--Am-----? J____ l_ V_ i_ A_______ J-s-e l- V- i- A-e-i-e- ----------------------- Jeste li Vi iz Amerike?
От Азия ли сте? Ј-с-е ли В- из ---је? Ј____ л_ В_ и_ А_____ Ј-с-е л- В- и- А-и-е- --------------------- Јесте ли Ви из Азије? 0
J---e ----i--z---i-e? J____ l_ V_ i_ A_____ J-s-e l- V- i- A-i-e- --------------------- Jeste li Vi iz Azije?
В кой хотел сте отседнали? У-ко-ем х--елу-ст----еш--н-? У к____ х_____ с__ с________ У к-ј-м х-т-л- с-е с-е-т-н-? ---------------------------- У којем хотелу сте смештени? 0
U-----m ho---u s-e s--š---i? U k____ h_____ s__ s________ U k-j-m h-t-l- s-e s-e-t-n-? ---------------------------- U kojem hotelu ste smešteni?
Колко дълго сте тук? Колико д-г--ст- --ћ-ов-е? К_____ д___ с__ в__ о____ К-л-к- д-г- с-е в-ћ о-д-? ------------------------- Колико дуго сте већ овде? 0
Ko--k----g- st----c- o-d-? K_____ d___ s__ v__ o____ K-l-k- d-g- s-e v-c- o-d-? -------------------------- Koliko dugo ste već ovde?
Колко време ще останете? К---к---уго-о-та-ет-? К_____ д___ о________ К-л-к- д-г- о-т-ј-т-? --------------------- Колико дуго остајете? 0
K--iko -u-- -sta-et-? K_____ d___ o________ K-l-k- d-g- o-t-j-t-? --------------------- Koliko dugo ostajete?
Харесва ли Ви тук? Доп-д--ли --м--- --де? Д_____ л_ В__ с_ о____ Д-п-д- л- В-м с- о-д-? ---------------------- Допада ли Вам се овде? 0
Do---- -----m-s- ovd-? D_____ l_ V__ s_ o____ D-p-d- l- V-m s- o-d-? ---------------------- Dopada li Vam se ovde?
Вие на почивка ли сте тук? Је-те -и овде -а--од----- -д-ору? Ј____ л_ о___ н_ г_______ о______ Ј-с-е л- о-д- н- г-д-ш-е- о-м-р-? --------------------------------- Јесте ли овде на годишњем одмору? 0
Jest--l- o-d- -a---di-n--m---mo--? J____ l_ o___ n_ g________ o______ J-s-e l- o-d- n- g-d-š-j-m o-m-r-? ---------------------------------- Jeste li ovde na godišnjem odmoru?
Елате ми на гости! П--е--те-ме ј--ном! П_______ м_ ј______ П-с-т-т- м- ј-д-о-! ------------------- Посетите ме једном! 0
P-s---t- ---jedn-m! P_______ m_ j______ P-s-t-t- m- j-d-o-! ------------------- Posetite me jednom!
Ето адреса ми. Ов--------- -д-е--. О__ ј_ м___ а______ О-о ј- м-ј- а-р-с-. ------------------- Ово је моја адреса. 0
Ovo -----ja ad-es-. O__ j_ m___ a______ O-o j- m-j- a-r-s-. ------------------- Ovo je moja adresa.
Ще се видим ли утре? Х----- ----е-су-р- -ид-ти? Х_____ л_ с_ с____ в______ Х-ћ-м- л- с- с-т-а в-д-т-? -------------------------- Хоћемо ли се сутра видети? 0
H-ć--o l- s- s---a vi--ti? H_____ l_ s_ s____ v______ H-c-e-o l- s- s-t-a v-d-t-? --------------------------- Hoćemo li se sutra videti?
Съжалявам, вече имам нещо предвид. Ж-- -и -----ма- -е- с-т-а-н-ш-----гов-----. Ж__ м_ ј__ и___ в__ с____ н____ д__________ Ж-о м- ј-, и-а- в-ћ с-т-а н-ш-о д-г-в-р-н-. ------------------------------------------- Жао ми је, имам већ сутра нешто договорено. 0
Ža- mi-j-, i--m-v-ć --tra--ešto-d-go---e--. Ž__ m_ j__ i___ v__ s____ n____ d__________ Ž-o m- j-, i-a- v-c- s-t-a n-š-o d-g-v-r-n-. -------------------------------------------- Žao mi je, imam već sutra nešto dogovoreno.
Чао! Ћа---- З-о---! Ћ___ / З______ Ћ-о- / З-о-о-! -------------- Ћао! / Збогом! 0
Ć----- Zbo---! Ć___ / Z______ C-a-! / Z-o-o-! --------------- Ćao! / Zbogom!
Довиждане! Д-----ња! Д________ Д-в-ђ-њ-! --------- Довиђења! 0
D---đ-n--! D_________ D-v-đ-n-a- ---------- Doviđenja!
До скоро! Д- ускоро! Д_ у______ Д- у-к-р-! ---------- До ускоро! 0
Do u---r-! D_ u______ D- u-k-r-! ---------- Do uskoro!

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + сръбски (1-100) MP3 сръбски (1-100)

Азбуки

С помощта на езиците ние общуваме помежду си. Казваме на другите какво мислим или чувстваме. Писането има същата функция. Повечето езици имат писмена форма или писменост. Писмеността се състои от писмени знаци. Тези писмени знаци могат да бъдат най-разнообразни. Повечето писмености са съставени от букви. Тези букви образуват азбуките. Азбуката представлява организиран набор от графични символи. Групирани по определени правила, тези писмени знаци образуват думи. Всеки писмен знак има фиксирано произношение. Английската дума "алфабет" ("азбука") произлиза от гръцки език. В гръцкия език първите две букви се наричали "алфа" и "бета". През човешката история са съществували множество различни азбуки. Хората са използвали писмени знаци преди повече от 3000 години. В по-ранен етап писмените знаци са били магически символи. Само малцина са знаели тяхното значение. По-късно писмените знаци изгубили своята символна природа. Днес буквите сами по себе си нямат значения. Придобиват значение само в комбинация с други букви. Но писмени знаци като китайските функционират по различен начин. Те наподобяват рисунки и често изобразяват своето значение. Когато пишем, ние кодираме своите мисли. Записваме знанията си чрез писмени знаци. Нашият мозък се е научил как да декодира азбуката. Писмените знаци се превръщат в думи, думите се превръщат в идеи. По този начин, един текст може да просъществува хиляди години. И все така да бъде разбираем.
Знаете ли, че?
Бенгалският принадлежи към индоирански езици. За около 220 милиона души той е майчин език. Повече от 140 милиона от тях живеят в Бангладеш. Освен това го използват и около 75 милиона души в Индия. Други групи населяват Малайзия, Непал и Саудитска Арабия. С това бенгалският е един от най-разпространените езици в света. Езикът има собствена писменост. За числата съществуват отделни знаци. Но в днешно време основно се използват арабските цифри. Словоредът в бенгалския следва установени правила. На първо място е подлогът, след това допълнението и накрая глаголът. Граматичен род не съществува. Дори съществителните и прилагателните имена се променят слабо. Това е добре за всички, които искат да изучават този важен език. А би трябвало да го направят много хора!