Разговорник

bg Притежателни местоимения 1   »   sr Присвојне заменице 1

66 [шейсет и шест]

Притежателни местоимения 1

Притежателни местоимения 1

66 [шездесет и шест]

66 [šezdeset i šest]

Присвојне заменице 1

[Prisvojne zamenice 1]

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
аз – мой / свой / си ј- –-----/--о-а-/-мо-е ј_ – м__ / м___ / м___ ј- – м-ј / м-ј- / м-ј- ---------------------- ја – мој / моја / моје 0
j----moj --moja-/ m--e j_ – m__ / m___ / m___ j- – m-j / m-j- / m-j- ---------------------- ja – moj / moja / moje
Не мога да намеря моя ключ / своя ключ / ключа си. Ја не-м-г- -а-- --ј кљ--. Ј_ н_ м___ н___ м__ к____ Ј- н- м-г- н-ћ- м-ј к-у-. ------------------------- Ја не могу наћи мој кључ. 0
J---e mo-----c-i mo--klj-č. J_ n_ m___ n___ m__ k_____ J- n- m-g- n-c-i m-j k-j-č- --------------------------- Ja ne mogu naći moj ključ.
Не мога да намеря моя билет / своя билет / билета си. Ј- не-могу--аћи м-ју -о--- к---у. Ј_ н_ м___ н___ м___ в____ к_____ Ј- н- м-г- н-ћ- м-ј- в-з-у к-р-у- --------------------------------- Ја не могу наћи моју возну карту. 0
Ja-ne -o-----ći ------o-nu--a--u. J_ n_ m___ n___ m___ v____ k_____ J- n- m-g- n-c-i m-j- v-z-u k-r-u- ---------------------------------- Ja ne mogu naći moju voznu kartu.
ти – твой / свой / си ти----в-- /--в-ја-/-----е т_ – т___ / т____ / т____ т- – т-о- / т-о-а / т-о-е ------------------------- ти – твој / твоја / твоје 0
t----tvoj-/-----a-/ --o-e t_ – t___ / t____ / t____ t- – t-o- / t-o-a / t-o-e ------------------------- ti – tvoj / tvoja / tvoje
Намери ли твоя ключ / своя ключ / ключа си? Је-- л- --ш---т--ј -љ--? Ј___ л_ н____ т___ к____ Ј-с- л- н-ш-о т-о- к-у-? ------------------------ Јеси ли нашао твој кључ? 0
Je-i--i n---- --oj klj--? J___ l_ n____ t___ k_____ J-s- l- n-š-o t-o- k-j-č- ------------------------- Jesi li našao tvoj ključ?
Намери ли твоя билет / своя билет / билета си? Ј--- л------о твоју--озну---р--? Ј___ л_ н____ т____ в____ к_____ Ј-с- л- н-ш-о т-о-у в-з-у к-р-у- -------------------------------- Јеси ли нашао твоју возну карту? 0
Je-i--i n--ao tv----v---u --r--? J___ l_ n____ t____ v____ k_____ J-s- l- n-š-o t-o-u v-z-u k-r-u- -------------------------------- Jesi li našao tvoju voznu kartu?
той – негов / му о--–-њ-г-----ње-о-а---њего-о о_ – њ____ / њ_____ / њ_____ о- – њ-г-в / њ-г-в- / њ-г-в- ---------------------------- он – његов / његова / његово 0
on-–---eg-- --n-e-ova - n-e-ovo o_ – n_____ / n______ / n______ o- – n-e-o- / n-e-o-a / n-e-o-o ------------------------------- on – njegov / njegova / njegovo
Знаеш ли къде е неговият ключ / ключът му? Знаш ли--де -е-њ-гов кљ--? З___ л_ г__ ј_ њ____ к____ З-а- л- г-е ј- њ-г-в к-у-? -------------------------- Знаш ли где је његов кључ? 0
Z--š -- gde-je n-e----kl-uč? Z___ l_ g__ j_ n_____ k_____ Z-a- l- g-e j- n-e-o- k-j-č- ---------------------------- Znaš li gde je njegov ključ?
Знаеш ли къде е неговият билет / билетът му? Знаш л----- -е -ег--а-в-з-а карт-? З___ л_ г__ ј_ њ_____ в____ к_____ З-а- л- г-е ј- њ-г-в- в-з-а к-р-а- ---------------------------------- Знаш ли где је његова возна карта? 0
Z--š -- gd- -- n--go-a vo-na ---t-? Z___ l_ g__ j_ n______ v____ k_____ Z-a- l- g-e j- n-e-o-a v-z-a k-r-a- ----------------------------------- Znaš li gde je njegova vozna karta?
тя – неин / й она - ње--/--ен-------о о__ – њ__ / њ___ / њ___ о-а – њ-н / њ-н- / њ-н- ----------------------- она – њен / њена / њено 0
o-- – -j-n-/ nj-na---njeno o__ – n___ / n____ / n____ o-a – n-e- / n-e-a / n-e-o -------------------------- ona – njen / njena / njeno
Нейните пари / парите й ги няма. Њ-- новац је не--а-. Њ__ н____ ј_ н______ Њ-н н-в-ц ј- н-с-а-. -------------------- Њен новац је нестао. 0
Nj-n -ovac--- -est--. N___ n____ j_ n______ N-e- n-v-c j- n-s-a-. --------------------- Njen novac je nestao.
Нейната кредитна карта / кредитната й карта също я няма. Њ--а кре--т----арти-а-је-та---е-нестал-. Њ___ к_______ к______ ј_ т_____ н_______ Њ-н- к-е-и-н- к-р-и-а ј- т-к-ђ- н-с-а-а- ---------------------------------------- Њена кредитна картица је такође нестала. 0
Nj--a kre--------------j--ta-o-e ----ala. N____ k_______ k______ j_ t_____ n_______ N-e-a k-e-i-n- k-r-i-a j- t-k-đ- n-s-a-a- ----------------------------------------- Njena kreditna kartica je takođe nestala.
ние – наш / ни ми---на--/-н-ша----аше м_ – н__ / н___ / н___ м- – н-ш / н-ш- / н-ш- ---------------------- ми – наш / наша / наше 0
m- ---------a-a / -a-e m_ – n__ / n___ / n___ m- – n-š / n-š- / n-š- ---------------------- mi – naš / naša / naše
Нашият дядо / дядо ни е болен. Н-ш--еда -- -------н. Н__ д___ ј_ б________ Н-ш д-д- ј- б-л-с-а-. --------------------- Наш деда је болестан. 0
N---d----j- -o-e--a-. N__ d___ j_ b________ N-š d-d- j- b-l-s-a-. --------------------- Naš deda je bolestan.
Нашата баба / баба ни е здрава. Н-ш- б-к- ј-------а. Н___ б___ ј_ з______ Н-ш- б-к- ј- з-р-в-. -------------------- Наша бака је здрава. 0
N-š- b-k- -- -drava. N___ b___ j_ z______ N-š- b-k- j- z-r-v-. -------------------- Naša baka je zdrava.
вие – ваш / ви в- - -аш -------/ в--е в_ – в__ / в___ / в___ в- – в-ш / в-ш- / в-ш- ---------------------- ви – ваш / ваша / ваше 0
v- - vaš / ------ -aše v_ – v__ / v___ / v___ v- – v-š / v-š- / v-š- ---------------------- vi – vaš / vaša / vaše
Деца, къде е вашият баща / баща ви? Децо----е-је ва- т---? Д____ г__ ј_ в__ т____ Д-ц-, г-е ј- в-ш т-т-? ---------------------- Децо, где је ваш тата? 0
De-o- gde -e--a- -at-? D____ g__ j_ v__ t____ D-c-, g-e j- v-š t-t-? ---------------------- Deco, gde je vaš tata?
Деца, къде е вашата майка / майка ви? Дец-- где--- ва---м-ма? Д____ г__ ј_ в___ м____ Д-ц-, г-е ј- в-ш- м-м-? ----------------------- Децо, где је ваша мама? 0
D--o, --e j- va-a-mam-? D____ g__ j_ v___ m____ D-c-, g-e j- v-š- m-m-? ----------------------- Deco, gde je vaša mama?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + сръбски (1-100) MP3 сръбски (1-100)

Креативният език

Днес креативността е важна черта. Всеки иска да бъде креативен. Защото креативните хора се смятат за интелигентни. Но и нашият език също трябва да бъде креативен. Някога хората се опитвали да говорят възможно най-правилно. Докато днес човек трябва да говори възможно най-творчески. Рекламата и новите медии са примери за това. Те показват как може да се играе с езика. През последните 50 години значението на креативността се е увеличило значително. Дори научните изследвания се интересуват от това явление. Психолози, педагози и философи изследват творческите процеси. Креативността се дефинира като способността да се създаде нещо ново. Така че един креативен говорител произвежда нови езикови форми. Те могат да бъдат думи или граматически структури. Чрез изучаването на творческия език, лингвистите могат да определят каксе изменя езика. Но не всеки разбира новите езикови елементи. За да се разбере креативния език е нужно знание. Човек трябва да знае как функционира езика. И също трябва да е запознат със света, в който живее говорещият. Само тогава ще може да разбере какво иска да каже той. Тийнейджърският жаргон е пример за това. Децата и младите хора винаги измислят нови термини. Възрастните често не разбират тези думи. В наши дни вече се публикуват речници, които обясняват тийнейджърския жаргон. Но обикновено само след едно поколение те са вече остарели! Въпреки това, креативният език може да се научи. Обучаващите предлагат различни курсове по него. Но най-важното правило е винаги: активирате вътрешния си глас!