Разговорник

bg Притежателни местоимения 2   »   sr Присвојне заменице 2

67 [шейсет и седем]

Притежателни местоимения 2

Притежателни местоимения 2

67 [шездесет и седам]

67 [šezdeset i sedam]

Присвојне заменице 2

[Prisvojne zamenice 2]

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
Очила н-о--ле н______ н-о-а-е ------- наочале 0
n--č-le n______ n-o-a-e ------- naočale
Той забрави своите очила / очилата си. О- ј- -а-----ио-с---- -ао-а-е. О_ ј_ з________ с____ н_______ О- ј- з-б-р-в-о с-о-е н-о-а-е- ------------------------------ Он је заборавио своје наочале. 0
On-je--a-o------s---- n-o----. O_ j_ z________ s____ n_______ O- j- z-b-r-v-o s-o-e n-o-a-e- ------------------------------ On je zaboravio svoje naočale.
Къде ли са неговите очила / очилата му? Ма---е -у--у --о-але? М_ г__ с_ м_ н_______ М- г-е с- м- н-о-а-е- --------------------- Ма где су му наочале? 0
Ma-gd--su-mu na-č--e? M_ g__ s_ m_ n_______ M- g-e s- m- n-o-a-e- --------------------- Ma gde su mu naočale?
Часовник сат с__ с-т --- сат 0
s-t s__ s-t --- sat
Неговият часовник / часовникът му е повреден. Њ--о----т-је -о-в--ен. Њ____ с__ ј_ п________ Њ-г-в с-т ј- п-к-а-е-. ---------------------- Његов сат је покварен. 0
Nje------t -e po---ren. N_____ s__ j_ p________ N-e-o- s-t j- p-k-a-e-. ----------------------- Njegov sat je pokvaren.
Часовникът виси на стената. С-т-в--и----з--у. С__ в___ н_ з____ С-т в-с- н- з-д-. ----------------- Сат виси на зиду. 0
Sat -is- na-zid-. S__ v___ n_ z____ S-t v-s- n- z-d-. ----------------- Sat visi na zidu.
Паспорт п--ош п____ п-с-ш ----- пасош 0
pasoš p____ p-s-š ----- pasoš
Той загуби своя паспорт / паспорта си. О- -е и-губио свој --со-. О_ ј_ и______ с___ п_____ О- ј- и-г-б-о с-о- п-с-ш- ------------------------- Он је изгубио свој пасош. 0
O- -- iz-ub------j-pa---. O_ j_ i______ s___ p_____ O- j- i-g-b-o s-o- p-s-š- ------------------------- On je izgubio svoj pasoš.
Къде ли е неговият паспорт / паспортът му? Гд- -е --д--њег-в-па-о-? Г__ ј_ о___ њ____ п_____ Г-е ј- о-д- њ-г-в п-с-ш- ------------------------ Где је онда његов пасош? 0
G---j- -nd- n-e--v -a-o-? G__ j_ o___ n_____ p_____ G-e j- o-d- n-e-o- p-s-š- ------------------------- Gde je onda njegov pasoš?
те – техен / свои / си о-и - њ-----/ њ--ова - њи---о о__ – њ____ / њ_____ / њ_____ о-и – њ-х-в / њ-х-в- / њ-х-в- ----------------------------- они – њихов / њихова / њихово 0
o-i - n-i--v /-n-i---a /-n-i--vo o__ – n_____ / n______ / n______ o-i – n-i-o- / n-i-o-a / n-i-o-o -------------------------------- oni – njihov / njihova / njihovo
Децата не могат да намерят своите родители / родителите си. Дец---- --гу н-ћ--њих-в- --ди--ље. Д___ н_ м___ н___ њ_____ р________ Д-ц- н- м-г- н-ћ- њ-х-в- р-д-т-љ-. ---------------------------------- Деца не могу наћи њихове родитеље. 0
D-c- -- -o-- n-ć------ove --di-e---. D___ n_ m___ n___ n______ r_________ D-c- n- m-g- n-c-i n-i-o-e r-d-t-l-e- ------------------------------------- Deca ne mogu naći njihove roditelje.
Но ей там техните родители / родителите им идват! А-и-е-о-до---е-њихов----ди-ељ-! А__ е__ д_____ њ_____ р________ А-и е-о д-л-з- њ-х-в- р-д-т-љ-! ------------------------------- Али ето долазе њихови родитељи! 0
Ali --o-dolaze --i--v- r-d---lji! A__ e__ d_____ n______ r_________ A-i e-o d-l-z- n-i-o-i r-d-t-l-i- --------------------------------- Ali eto dolaze njihovi roditelji!
Вие – Ваш / Ви В--- Ва- / Ва---/---ше В_ – В__ / В___ / В___ В- – В-ш / В-ш- / В-ш- ---------------------- Ви – Ваш / Ваша / Ваше 0
V----Vaš --V--a /-Vaše V_ – V__ / V___ / V___ V- – V-š / V-š- / V-š- ---------------------- Vi – Vaš / Vaša / Vaše
Как беше Вашето пътуване / пътуването Ви, господин Мюлер? Какв- је --л- Ва-е путо----- -ос---и-е Ми--р? К____ ј_ б___ В___ п________ г________ М_____ К-к-о ј- б-л- В-ш- п-т-в-њ-, г-с-о-и-е М-л-р- --------------------------------------------- Какво је било Ваше путовање, господине Милер? 0
K-kv- -e --lo-V-še-p-t-v--j-- -o-p---ne----er? K____ j_ b___ V___ p_________ g________ M_____ K-k-o j- b-l- V-š- p-t-v-n-e- g-s-o-i-e M-l-r- ---------------------------------------------- Kakvo je bilo Vaše putovanje, gospodine Miler?
Къде е Вашата жена / жена Ви, господин Мюлер? Г-е--- В-ша ----,-----о-и---М--е-? Г__ ј_ В___ ж____ г________ М_____ Г-е ј- В-ш- ж-н-, г-с-о-и-е М-л-р- ---------------------------------- Где је Ваша жена, господине Милер? 0
G----- ---a --n-, g-s-od--- M-l--? G__ j_ V___ ž____ g________ M_____ G-e j- V-š- ž-n-, g-s-o-i-e M-l-r- ---------------------------------- Gde je Vaša žena, gospodine Miler?
Вие – Ваш / Ви Ви-– В-ш-/ -а-- - --ше В_ – В__ / В___ / В___ В- – В-ш / В-ш- / В-ш- ---------------------- Ви – Ваш / Ваша / Ваше 0
Vi-–---- ---aš--/-V--e V_ – V__ / V___ / V___ V- – V-š / V-š- / V-š- ---------------------- Vi – Vaš / Vaša / Vaše
Как беше Вашето пътуване / пътуването Ви, госпожо Шмит? Как----- б-л-----е--у-----е- -о--ођо -мидт? К____ ј_ б___ В___ п________ г______ Ш_____ К-к-о ј- б-л- В-ш- п-т-в-њ-, г-с-о-о Ш-и-т- ------------------------------------------- Какво је било Ваше путовање, госпођо Шмидт? 0
Ka-vo je bilo--aše --to---je---o---đo-Š-id-? K____ j_ b___ V___ p_________ g______ Š_____ K-k-o j- b-l- V-š- p-t-v-n-e- g-s-o-o Š-i-t- -------------------------------------------- Kakvo je bilo Vaše putovanje, gospođo Šmidt?
Къде е Вашият мъж / мъжът Ви, госпожо Шмит? Г-- -е -аш--у----о-пођ---ми--? Г__ ј_ В__ м___ г______ Ш_____ Г-е ј- В-ш м-ж- г-с-о-о Ш-и-т- ------------------------------ Где је Ваш муж, госпођо Шмидт? 0
Gde -e V-- --ž--g-s-----Šmi-t? G__ j_ V__ m___ g______ Š_____ G-e j- V-š m-ž- g-s-o-o Š-i-t- ------------------------------ Gde je Vaš muž, gospođo Šmidt?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + сръбски (1-100) MP3 сръбски (1-100)

Генетична мутация прави говоренето възможно

Човекът е единственото живо същество на Земята, което може да говори. Това го отличава от животните и растенията. Разбира се, животните и растенията също общуват помежду си. Въпреки това, те не говорят сложен сричков език. Но защо човека може да говори? Някои физически характеристики са необходими, за да се случи това. Тези физически характеристики се откриват само при хората. Но все пак, това не означава непременно, че човек сам ги е развил. В еволюционната история нищо не се случва без причина. Някъде в този процес човекът започнал да говори. Ние все още не знаем кога точно се е случило това. Но нещо трябва да се е случило, което е дало реч на човека. Изследователите смятат, че за това е отговорна генетичната мутация. Антрополозите са сравнили генетичния материал на различни живи същества. Добре известно е, че специален ген влияе на речта. Хората, при които той е повреден имат проблеми с говора. Те не могат да се изразяват добре и им е трудно да разбират думите. Този ген е изследван при хора, маймуни и мишки. Той е много подобен при хората и шимпанзетата. Могат да бъдат идентифицирани само две малки разлики. Но тези разлики се проявяват в мозъка. В комбинация с други гени, те влияят на някои мозъчни дейности. По този начин хората могат да говорят, докато маймуните не могат. Въпреки това, загадката на човешкия език все още не е разгадана. Защото само генетичната мутация не е достатъчна, за да се появи речта. Изследователите имплантирали човешкия вариант на гена в мишки. Но това не ги направило способни да говорят... Само предизвикало огромна какафония от писукания!