Разговорник

bg аргументирам нещо 1   »   ar ‫إبداء الأسباب 1‬

75 [седемдесет и пет]

аргументирам нещо 1

аргументирам нещо 1

‫75 [خمسة وسبعون]

75 [khmasat wasabeuna]

‫إبداء الأسباب 1‬

ibdā’ al-asbāb 1

Изберете как искате да видите превода:   
български арабски Играйте Повече
Защо няма да дойдете? ل--ذا-ل---أ--؟ ل____ ل_ ت____ ل-ا-ا ل- ت-ت-؟ -------------- لماذا لا تأتي؟ 0
l-m--hā-l--t--tī? l______ l_ t_____ l-m-d-ā l- t-’-ī- ----------------- limādhā lā ta’tī?
Времето е лошо. الطق- -ي--للغاية. ا____ س__ ل______ ا-ط-س س-ء ل-غ-ي-. ----------------- الطقس سيء للغاية. 0
a--ṭaqs sa-yi’---lgh---h. a______ s_____ l_________ a---a-s s-y-i- l-l-h-y-h- ------------------------- al-ṭaqs sayyi’ lilghāyah.
Аз няма да дойда, защото времето е лошо. لن-آ-ي --- ----س --ئ ج-ا-. ل_ آ__ ل__ ا____ س__ ج___ ل- آ-ي ل-ن ا-ط-س س-ئ ج-ا-. -------------------------- لن آتي لأن الطقس سيئ جداً. 0
lan-ā’tī ----n-a ---ṭ-qs say-------d--. l__ ā___ l______ a______ s_____ j______ l-n ā-t- l-’-n-a a---a-s s-y-i- j-d-a-. --------------------------------------- lan ā’tī li’anna al-ṭaqs sayyi’ jiddan.
Защо той няма да дойде? لم-ذ- لا----ي؟ ل____ ل_ ي____ ل-ا-ا ل- ي-ت-؟ -------------- لماذا لا يأتي؟ 0
limā-h--l--y--t-? l______ l_ y_____ l-m-d-ā l- y-’-ī- ----------------- limādhā lā ya’tī?
Той не е поканен. هو-غ---مد-و. ه_ غ__ م____ ه- غ-ر م-ع-. ------------ هو غير مدعو. 0
h--a -h-yr ma---. h___ g____ m_____ h-w- g-a-r m-d-ū- ----------------- huwa ghayr mad‘ū.
Той няма да дойде, защото не е поканен. إنه--ا ---ي -أن--غ-- مد-و. إ__ ل_ ي___ ل___ غ__ م____ إ-ه ل- ي-ت- ل-ن- غ-ر م-ع-. -------------------------- إنه لا يأتي لأنه غير مدعو. 0
in-a- lā-y-’tī -i’a-na--gh--r-ma-‘-. i____ l_ y____ l_______ g____ m_____ i-n-h l- y-’-ī l-’-n-a- g-a-r m-d-ū- ------------------------------------ innah lā ya’tī li’annah ghayr mad‘ū.
Защо няма да дойдеш? ل--ذا-لا -أتي؟ ل____ ل_ ت____ ل-ا-ا ل- ت-ت-؟ -------------- لماذا لا تأتي؟ 0
limā----lā --’-ī? l______ l_ t_____ l-m-d-ā l- t-’-ī- ----------------- limādhā lā ta’tī?
Аз нямам време. ليس ل---و-ت. ل__ ل__ و___ ل-س ل-ي و-ت- ------------ ليس لدي وقت. 0
lay-a-l-------waqt. l____ l______ w____ l-y-a l-d-y-a w-q-. ------------------- laysa ladayya waqt.
Аз няма да дойда, защото нямам време. لن -ت- ل-----ل--أم-- -لو-ت. ل_ آ__ ل____ ل_ أ___ ا_____ ل- آ-ي ل-ن-ي ل- أ-ل- ا-و-ت- --------------------------- لن آتي لأنني لا أملك الوقت. 0
l-- ā------’-nnī--ā --li- al----t. l__ ā___ l______ l_ a____ a_______ l-n ā-t- l-’-n-ī l- a-l-k a---a-t- ---------------------------------- lan ā’tī li’annī lā amlik al-waqt.
Защо не останеш? ل-ا-- ل-----ى؟ ل____ ل_ ت____ ل-ا-ا ل- ت-ق-؟ -------------- لماذا لا تبقى؟ 0
l-m---------a-q-? l______ l_ t_____ l-m-d-ā l- t-b-ā- ----------------- limādhā lā tabqā?
Аз трябва да работя още. ل------ ي--ي--ع---أ---ع--. ل_ ي___ ي____ ع__ أ_ أ____ ل- ي-ا- ي-ع-ن ع-ي أ- أ-م-. -------------------------- لا يزال يتعين علي أن أعمل. 0
lā--az-l ya-a----a- ‘-------a--a--a-. l_ y____ y_________ ‘______ a_ a_____ l- y-z-l y-t-‘-y-a- ‘-l-y-a a- a-m-l- ------------------------------------- lā yazāl yata‘ayyan ‘alayya an a‘mal.
Аз няма да остана, защото трябва да работя още. لن-أب-----نن---ا أ--- ب--ج- إ-ى --عم-. ل_ أ___ ل____ ل_ أ___ ب____ إ__ ا_____ ل- أ-ق- ل-ن-ي ل- أ-ا- ب-ا-ة إ-ى ا-ع-ل- -------------------------------------- لن أبقى لأنني لا أزال بحاجة إلى العمل. 0
l-- abq- --’an--n--lā-----l--ḥāj--i i-- a--‘ama-. l__ a___ l________ l_ y____ b______ i__ a________ l-n a-q- l-’-n-a-ī l- y-z-l b-ā-a-i i-ā a---a-a-. ------------------------------------------------- lan abqā li’annanī lā yazāl bḥājati ilā al-‘amal.
Защо си тръгвате вече? ل---ا-ت-اد- -ا-ف-ل؟ ل____ ت____ ب______ ل-ا-ا ت-ا-ر ب-ل-ع-؟ ------------------- لماذا تغادر بالفعل؟ 0
li-ādhā---gh------i---i‘l? l______ t_______ b________ l-m-d-ā t-g-ā-i- b-l-f-‘-? -------------------------- limādhā tughādir bil-fi‘l?
Аз съм уморен / уморена. أنا--ت--. أ__ م____ أ-ا م-ع-. --------- أنا متعب. 0
an- mut-‘--. a__ m_______ a-a m-t-‘-b- ------------ ana muta‘ab.
Аз си тръгвам, защото съм уморен / уморена. س-----لأن-ي -ت-ب. س____ ل____ م____ س-ر-ل ل-ن-ي م-ع-. ----------------- سأرحل لأنني متعب. 0
sa--ra---------n-----u---a-. s________ l________ m_______ s-’-r-ḥ-l l-’-n-a-ī m-t-‘-b- ---------------------------- sa’araḥal li’annanī muta‘ab.
Защо заминавате вече? ‫-م- --ت --ه--ال--؟ ‫___ أ__ ذ___ ا____ ‫-م- أ-ت ذ-ه- ا-آ-؟ ------------------- ‫لما أنت ذاهب الآن؟ 0
l-m- an-a--h-h-b-----n? l___ a___ d_____ a_____ l-m- a-t- d-ā-i- a---n- ----------------------- limā anta dhāhib al-ān?
Вече е късно. ‫-ل--ت م---ر. ‫_____ م_____ ‫-ل-ق- م-أ-ر- ------------- ‫الوقت متأخر. 0
a--w------ta’-k-khi-. a______ m____________ a---a-t m-t-’-k-k-i-. --------------------- al-waqt muta’akhkhir.
Заминавам, защото вече е късно. س-ذ-ب-لأ--ال--ت أ-ب--مت--راً. س____ ل__ ا____ أ___ م______ س-ذ-ب ل-ن ا-و-ت أ-ب- م-أ-ر-ً- ----------------------------- سأذهب لأن الوقت أصبح متأخراً. 0
s---d-ha- li-anna-al----- -ṣb----ut-’-kh--i--n. s________ l______ a______ a____ m______________ s-’-d-h-b l-’-n-a a---a-t a-b-ḥ m-t-’-k-k-i-a-. ----------------------------------------------- sa’adhhab li’anna al-waqt aṣbaḥ muta’akhkhiran.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + арабски (1-100) MP3 арабски (1-100)

Майчин език = емоционален, чужд език = рационален?

Когато учим чужди езици, ние стимулираме мозъка си. Нашето мислене се променя чрез учението. Ние ставаме по-креативни и гъвкави. Също така сложното мислене се отдава по-лесно на хората, които са многоезични. Паметта се упражнява чрез ученето. Колкото повече научаваме, толкова по-добре функционира тя. Този, който е научил много езици също научава други неща по-бързо. Той може да мисли по-съсредоточено по дадена тема за по-дълго време. Като резултат, той решава проблеми бързо. Многоезичните индивиди също са по-решителни. Но това как те вземат решенията, също зависи от езиците. Езикът, на който мислим, оказва влияние върху нашите решения. Психолози изследвали множество участници в един научен експеримент. Всички подложени на експеримента били двуезични. Освен родния си език те говорели също и друг език. Участниците в експеримента трябвало да отговорят на един въпрос. Въпросът бил свързан с решението на определен проблем. В този процес, изпитваните индивиди трябвало да изберат между две възможности. Едната опция била значително по-рискована, отколкото другата. Участниците в експеримента трябвало да отговорят на въпроса на двата езика. И на различните езици те давали различни отговори! Когато говорели на родния си език, участниците в експеримента избирали риска. Но на чуждия език, те решавали в полза на по-безопасната опция. След този експеримент, участниците трябвало да залагат. Тук също имало ясна разлика. Когато използвали чуждия език, те били по-разумни. Изследователите предполагат, че сме по-съсредоточени при чуждите езици. Ето защо, тогава ние взимаме решенията не емоционално, а рационално...