Разговорник

bg Притежателни местоимения 1   »   ar ‫ضمائر الملكية 1‬

66 [шейсет и шест]

Притежателни местоимения 1

Притежателни местоимения 1

‫66 [ستة وستون]

66 [stat wastun]

‫ضمائر الملكية 1‬

damayir almalakiat 1

Изберете как искате да видите превода:   
български арабски Играйте Повече
аз – мой / свой / си ‫-نا ــ-ـ-ـ--- --- ـــــي ‫___ ـ________ ي / ـ_____ ‫-ن- ـ-ـ-ـ-ـ-ـ ي / ـ-ـ-ـ- ------------------------- ‫أنا ـــــــــ ي / ـــــي 0
ana-—-- --- y a__ — y / — y a-a — y / — y ------------- ana — y / — y
Не мога да намеря моя ключ / своя ключ / ключа си. ل- أ--ط-ع -لع--ر -ل--م-ات---. ل_ أ_____ ا_____ ع__ م_______ ل- أ-ت-ي- ا-ع-و- ع-ى م-ا-ي-ي- ----------------------------- لا أستطيع العثور على مفاتيحي. 0
la-a-t-t-- ale-th-r eal-a-m---ti-a-. l_ a______ a_______ e____ m_________ l- a-t-t-e a-e-t-u- e-l-a m-f-t-h-y- ------------------------------------ la astatie aleuthur ealaa mafatihay.
Не мога да намеря моя билет / своя билет / билета си. ل- أس--ي- الع--ر---ى--ذ--ت-. ل_ أ_____ ا_____ ع__ ت______ ل- أ-ت-ي- ا-ع-و- ع-ى ت-ك-ت-. ---------------------------- لا أستطيع العثور على تذكرتي. 0
la-----tie------hur--alaa t-d--i-a-i. l_ a______ a_______ e____ t__________ l- a-t-t-e a-e-t-u- e-l-a t-d-k-r-t-. ------------------------------------- la astatie aleuthur ealaa tadhkirati.
ти – твой / свой / си أن- ــ-ــ-ـ---ـ- /-ك أ__ ـ_______ ـ__ / ك أ-ت ـ-ـ-ـ-ـ- ـ-ك / ك -------------------- أنت ــــــــ ــك / ك 0
ant — --/ k a__ — k / k a-t — k / k ----------- ant — k / k
Намери ли твоя ключ / своя ключ / ключа си? هل -جد--م--ا--؟ ه_ و___ م______ ه- و-د- م-ت-ح-؟ --------------- هل وجدت مفتاحك؟ 0
h-l----ad- miftahu-? h__ w_____ m________ h-l w-j-d- m-f-a-u-? -------------------- hal wajadt miftahuk?
Намери ли твоя билет / своя билет / билета си? ه- -ج-ت---ك-ت-؟ ه_ و___ ت______ ه- و-د- ت-ك-ت-؟ --------------- هل وجدت تذكرتك؟ 0
hal waj--t tadhk-r--a-? h__ w_____ t___________ h-l w-j-d- t-d-k-r-t-k- ----------------------- hal wajadt tadhkiratak?
той – негов / му ‫-و---ـ-ـــ-ـ ــ-ـ-ه /-ه ‫__ ـ________ ـ_____ / ه ‫-و ـ-ـ-ـ-ـ-ـ ـ-ـ-ـ- / ه ------------------------ ‫هو ـــــــــ ـــــه / ه 0
h--- ----h h_ — h / h h- — h / h ---------- hu — h / h
Знаеш ли къде е неговият ключ / ключът му? ه- -ع-ف-أي--مفت-حه؟ ه_ ت___ أ__ م______ ه- ت-ر- أ-ن م-ت-ح-؟ ------------------- هل تعرف أين مفتاحه؟ 0
ha--taer-f-a-n- m----huh? h__ t_____ a___ m________ h-l t-e-i- a-n- m-f-a-u-? ------------------------- hal taerif ayna miftahuh?
Знаеш ли къде е неговият билет / билетът му? هل-تعرف---- ت-----؟ ه_ ت___ أ__ ت______ ه- ت-ر- أ-ن ت-ك-ت-؟ ------------------- هل تعرف أين تذكرته؟ 0
hal-t---if--y-a---d-ki--ta-? h__ t_____ a___ t___________ h-l t-e-i- a-n- t-d-k-r-t-h- ---------------------------- hal taerif ayna tadhkiratah?
тя – неин / й ‫-ي-ـ--ــ---ــ-ها-- ـ--ها ‫__ ـ_________ ه_ / ـ____ ‫-ي ـ-ـ-ـ-ـ-ـ- ه- / ـ-ـ-ا ------------------------- ‫هي ــــــــــ ها / ـــها 0
h-ya-— ---/ ---a h___ — h_ / — h_ h-y- — h- / — h- ---------------- hiya — ha / — ha
Нейните пари / парите й ги няма. ‫ل-----دت ن--دها. ‫___ ف___ ن______ ‫-ق- ف-د- ن-و-ه-. ----------------- ‫لقد فقدت نقودها. 0
la--- faqadat--u-u--h-. l____ f______ n________ l-q-d f-q-d-t n-q-d-h-. ----------------------- laqad faqadat nuqudaha.
Нейната кредитна карта / кредитната й карта също я няма. ‫ك----ن-ا-فق-ت -----ها-ا-ا--مانية. ‫___ إ___ ف___ ب______ ا__________ ‫-م- إ-ه- ف-د- ب-ا-ت-ا ا-ا-ت-ا-ي-. ---------------------------------- ‫كما إنها فقدت بطاقتها الائتمانية. 0
k--- -nna-- fa----t -itaqa--h- -la---m--i-t. k___ i_____ f______ b_________ a____________ k-m- i-n-h- f-q-d-t b-t-q-t-h- a-a-t-m-n-a-. -------------------------------------------- kama innaha faqadat bitaqataha alaytimaniat.
ние – наш / ни ‫ن-ن ---ـ-ـ--ـ -ا ‫___ ـ________ ن_ ‫-ح- ـ-ـ-ـ-ـ-ـ ن- ----------------- ‫نحن ـــــــــ نا 0
na-n --na n___ — n_ n-h- — n- --------- nahn — na
Нашият дядо / дядо ни е болен. ‫-د-ا --يض. ‫____ م____ ‫-د-ا م-ي-. ----------- ‫جدنا مريض. 0
jad--- -a-id. j_____ m_____ j-d-n- m-r-d- ------------- jaduna marid.
Нашата баба / баба ни е здрава. ‫ج-ت-ا----- --دة. ‫_____ ب___ ج____ ‫-د-ن- ب-ح- ج-د-. ----------------- ‫جدتنا بصحة جيدة. 0
ja---in-----ih-----ida. j_______ b_____ j______ j-d-t-n- b-s-h- j-y-d-. ----------------------- jadatina bisiht jayida.
вие – ваш / ви ‫أنت- ـ-ــــ--- ك- -ــ--- / -ن--------ــ-----كن ‫____ ـ________ ك_ ـ_____ / أ___ ـ_______ ـ___ ‫-ن-م ـ-ـ-ـ-ـ-ـ ك- ـ-ـ-ك- / أ-ت-ّ ـ-ـ-ـ-ـ- ـ-ك- ----------------------------------------------- ‫أنتم ـــــــــ كم ــــكم / أنتنّ ــــــــ ــكن 0
a--u- —--u------m /-an-u- — kun a____ — k__ — k__ / a____ — k__ a-t-m — k-m — k-m / a-t-n — k-n ------------------------------- antum — kum — kum / antun — kun
Деца, къде е вашият баща / баща ви? ‫-ا --فال، -ي--والدك-؟ ‫__ أ_____ أ__ و______ ‫-ا أ-ف-ل- أ-ن و-ل-ك-؟ ---------------------- ‫يا أطفال، أين والدكم؟ 0
ya--tfa-, --n---ali-i-um? y_ a_____ a___ w_________ y- a-f-l- a-n- w-l-d-k-m- ------------------------- ya atfal, ayna walidikum?
Деца, къде е вашата майка / майка ви? ‫ي- أ-فا----ي--وا-د-ك-؟ ‫__ أ_____ أ__ و_______ ‫-ا أ-ف-ل- أ-ن و-ل-ت-م- ----------------------- ‫يا أطفال، أين والدتكم؟ 0
y----fal, -y-a------ati-um? y_ a_____ a___ w___________ y- a-f-l- a-n- w-l-d-t-k-m- --------------------------- ya atfal, ayna walidatikum?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + арабски (1-100) MP3 арабски (1-100)

Креативният език

Днес креативността е важна черта. Всеки иска да бъде креативен. Защото креативните хора се смятат за интелигентни. Но и нашият език също трябва да бъде креативен. Някога хората се опитвали да говорят възможно най-правилно. Докато днес човек трябва да говори възможно най-творчески. Рекламата и новите медии са примери за това. Те показват как може да се играе с езика. През последните 50 години значението на креативността се е увеличило значително. Дори научните изследвания се интересуват от това явление. Психолози, педагози и философи изследват творческите процеси. Креативността се дефинира като способността да се създаде нещо ново. Така че един креативен говорител произвежда нови езикови форми. Те могат да бъдат думи или граматически структури. Чрез изучаването на творческия език, лингвистите могат да определят каксе изменя езика. Но не всеки разбира новите езикови елементи. За да се разбере креативния език е нужно знание. Човек трябва да знае как функционира езика. И също трябва да е запознат със света, в който живее говорещият. Само тогава ще може да разбере какво иска да каже той. Тийнейджърският жаргон е пример за това. Децата и младите хора винаги измислят нови термини. Възрастните често не разбират тези думи. В наши дни вече се публикуват речници, които обясняват тийнейджърския жаргон. Но обикновено само след едно поколение те са вече остарели! Въпреки това, креативният език може да се научи. Обучаващите предлагат различни курсове по него. Но най-важното правило е винаги: активирате вътрешния си глас!