Разговорник

bg Сред природата   »   uk На природі

26 [двайсет и шест]

Сред природата

Сред природата

26 [двадцять шість]

26 [dvadtsyatʹ shistʹ]

На природі

[Na pryrodi]

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
Виждаш ли кулата там? Б-чиш -а- --жу? Б____ т__ в____ Б-ч-ш т-м в-ж-? --------------- Бачиш там вежу? 0
B-c-ysh t---vezhu? B______ t__ v_____ B-c-y-h t-m v-z-u- ------------------ Bachysh tam vezhu?
Виждаш ли върха там? Б---- -ам-----? Б____ т__ г____ Б-ч-ш т-м г-р-? --------------- Бачиш там гору? 0
B-c------a--h-r-? B______ t__ h____ B-c-y-h t-m h-r-? ----------------- Bachysh tam horu?
Виждаш ли селото там? Б-------- --ло? Б____ т__ с____ Б-ч-ш т-м с-л-? --------------- Бачиш там село? 0
B-ch------m-se-o? B______ t__ s____ B-c-y-h t-m s-l-? ----------------- Bachysh tam selo?
Виждаш ли реката там? Бачиш---м---ч-у? Б____ т__ р_____ Б-ч-ш т-м р-ч-у- ---------------- Бачиш там річку? 0
B---ysh -a- -----u? B______ t__ r______ B-c-y-h t-m r-c-k-? ------------------- Bachysh tam richku?
Виждаш ли моста там? Бачи- т---мі--? Б____ т__ м____ Б-ч-ш т-м м-с-? --------------- Бачиш там міст? 0
B-chys- tam-mi-t? B______ t__ m____ B-c-y-h t-m m-s-? ----------------- Bachysh tam mist?
Виждаш ли езерото там? Б-чи- -а- озеро? Б____ т__ о_____ Б-ч-ш т-м о-е-о- ---------------- Бачиш там озеро? 0
B-chys- ta--ozero? B______ t__ o_____ B-c-y-h t-m o-e-o- ------------------ Bachysh tam ozero?
Птичката ей там ми харесва. То- пт-х--е-і-п-до-а--ься. Т__ п___ м___ п___________ Т-й п-а- м-н- п-д-б-є-ь-я- -------------------------- Той птах мені подобається. 0
T--̆----k--m-n- -o--b----ʹs--. T__ p____ m___ p_____________ T-y- p-a-h m-n- p-d-b-y-t-s-a- ------------------------------ Toy̆ ptakh meni podobayetʹsya.
Дървото ей там ми харесва. Т-----е-о м-н- п---ба----я. Т_ д_____ м___ п___________ Т- д-р-в- м-н- п-д-б-є-ь-я- --------------------------- Те дерево мені подобається. 0
T- --rev---en- --doba-e---ya. T_ d_____ m___ p_____________ T- d-r-v- m-n- p-d-b-y-t-s-a- ----------------------------- Te derevo meni podobayetʹsya.
Скалата тук ми харесва. Той---м-нь м-н- п-доб--ть-я. Т__ к_____ м___ п___________ Т-й к-м-н- м-н- п-д-б-є-ь-я- ---------------------------- Той камінь мені подобається. 0
T----k-m-n--m-n- --d--ay----y-. T__ k_____ m___ p_____________ T-y- k-m-n- m-n- p-d-b-y-t-s-a- ------------------------------- Toy̆ kaminʹ meni podobayetʹsya.
Паркът ей там ми харесва. Т-- -арк мен---о--ба--ь-я. Т__ п___ м___ п___________ Т-й п-р- м-н- п-д-б-є-ь-я- -------------------------- Той парк мені подобається. 0
T-y̆--a-k-m--i------a---ʹ---. T__ p___ m___ p_____________ T-y- p-r- m-n- p-d-b-y-t-s-a- ----------------------------- Toy̆ park meni podobayetʹsya.
Градината ей там ми харесва. Той с---ме-і-----ба-----. Т__ с__ м___ п___________ Т-й с-д м-н- п-д-б-є-ь-я- ------------------------- Той сад мені подобається. 0
T-y- ----meni-----ba---ʹsy-. T__ s__ m___ p_____________ T-y- s-d m-n- p-d-b-y-t-s-a- ---------------------------- Toy̆ sad meni podobayetʹsya.
Цветето тук ми харесва. Та кві-ка----- под-бається. Т_ к_____ м___ п___________ Т- к-і-к- м-н- п-д-б-є-ь-я- --------------------------- Та квітка мені подобається. 0
Ta-kv---a men-----oba---ʹs--. T_ k_____ m___ p_____________ T- k-i-k- m-n- p-d-b-y-t-s-a- ----------------------------- Ta kvitka meni podobayetʹsya.
Спoред мен това е хубаво. Я вважаю-ц- ----и-. Я в_____ ц_ г______ Я в-а-а- ц- г-р-и-. ------------------- Я вважаю це гарним. 0
YA ---zh-----s- ha--y-. Y_ v_______ t__ h______ Y- v-a-h-y- t-e h-r-y-. ----------------------- YA vvazhayu tse harnym.
Спoред мен това е интересно. Я----жа--ц---і-а-и-. Я в_____ ц_ ц_______ Я в-а-а- ц- ц-к-в-м- -------------------- Я вважаю це цікавим. 0
YA-----ha-- -s- t---av-m. Y_ v_______ t__ t________ Y- v-a-h-y- t-e t-i-a-y-. ------------------------- YA vvazhayu tse tsikavym.
Спoред мен това е прекрасно. Я---а-а- це-ч--о---. Я в_____ ц_ ч_______ Я в-а-а- ц- ч-д-в-м- -------------------- Я вважаю це чудовим. 0
YA-v----ay- t---ch-do---. Y_ v_______ t__ c________ Y- v-a-h-y- t-e c-u-o-y-. ------------------------- YA vvazhayu tse chudovym.
Спoред мен това е грозно. Я--ва-аю -е-бр--ким. Я в_____ ц_ б_______ Я в-а-а- ц- б-и-к-м- -------------------- Я вважаю це бридким. 0
YA-vv--ha-u --- b-y----. Y_ v_______ t__ b_______ Y- v-a-h-y- t-e b-y-k-m- ------------------------ YA vvazhayu tse brydkym.
Спoред мен това е скучно. Я --а-а- це ну-ни-. Я в_____ ц_ н______ Я в-а-а- ц- н-д-и-. ------------------- Я вважаю це нудним. 0
YA --a-ha-u-t-e n-d-ym. Y_ v_______ t__ n______ Y- v-a-h-y- t-e n-d-y-. ----------------------- YA vvazhayu tse nudnym.
Спoред мен това е ужасно. Я---аж-ю це--тра-н-м. Я в_____ ц_ с________ Я в-а-а- ц- с-р-ш-и-. --------------------- Я вважаю це страшним. 0
YA----z-a-u--se---r-shnym. Y_ v_______ t__ s_________ Y- v-a-h-y- t-e s-r-s-n-m- -------------------------- YA vvazhayu tse strashnym.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + украински (1-100) MP3 украински (1-100)

Езиците и поговорките

Във всеки език има поговорки. По този начин , поговорките са важна част от националната идентичност. Поговорките разкриват нормите и ценностите на дадена държава. Тяхната форма е общоизвестна и фиксирана, и не подлежи на промяна. Поговорките винаги са кратки и стегнати. Метафорите често се използват в тях. Много поговорки също са поетично построени. Повечето поговорки ни дават съвети или правила на поведение. Но някои поговорки също таят и очевидна критика. Поговорките също често използват стереотипи. Така че те могат да описват някои типични черти на други страни или хора. Поговорките имат дълга традиция. Аристотел ги възхвалява като кратки философски трактати. Те са важно стилистично средство в реториката и литературата. Това, което ги прави специални, е, че те винаги остават актуални. В лингвистиката има дисциплина, която е посветена само на тях. Голяма част от поговорките съществуват в няколко езика. По този начин те могат да бъдат лексикално идентични. В тези случаи, говорещите на различни езици използват едни и същи думи. Bellende Hunde beißen nicht, Perro que ladra no muerde. (DE-ES) Други поговорки са семантично сходни. Което означава, че една и съща идея се изразява с помощта на различни думи. Appeler un chat un chat, Dire pane al pane e vino al vino. (FR-IT) Така поговорките ни помагат да разбираме другите хора и култури. Най- интересни са поговорките, които се срещат по целия свят. Тези, които са за "големите" теми на човешкия живот. Тези поговорки отразяват универсални преживявания. Те показват, че всички сме еднакви - без значение на какъв език говорим!
Знаете ли, че?
Латвийският принадлежи към източната група на балтийските езици. Говори се от повече от 2 милиона души. Латвийският е най-близък до литовския. Въпреки това двата езика не са много сходни. Случва се латвиец и литовец да разговарят на руски. Структурата на латвийския език не е толкова архаична както тази на литовския. Но в традиционните песни и стихотворения се откриват много древни елементи. Те показват например близостта на латвийския до латинския. Латвийският речников състав има интересна структура. Той съдържа много думи от други езици. Към тях спадат немски, шведски, руски или английски. Някои думи бяха създадени наскоро, тъй като просто липсваха. Латвийски се пише с латинската азбука и ударението пада върху първата сричка. Граматиката има много особености, които не съществуват в други езици. Но правилата винаги са ясни и еднозначни.