Разговорник

bg Разглеждане на града   »   uk Екскурсія до міста

42 [четирийсет и две]

Разглеждане на града

Разглеждане на града

42 [сорок два]

42 [sorok dva]

Екскурсія до міста

Ekskursiya do mista

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
Пазарът отворен ли е в неделя? Ч--ві-кр-ти---ин----------і? Ч_ в________ p____ щ________ Ч- в-д-р-т-й p-н-к щ-н-д-л-? ---------------------------- Чи відкритий pинок щонеділі? 0
Ch- -id-rytyy̆ --n-- sh--on--i--? C__ v________ p____ s___________ C-y v-d-r-t-y- p-n-k s-c-o-e-i-i- --------------------------------- Chy vidkrytyy̆ pynok shchonedili?
Панаирът отворен ли е в понеделник? Ч- ві-крит-- Я-ма--к -опоне--л-а Ч_ в________ Я______ щ__________ Ч- в-д-р-т-й Я-м-р-к щ-п-н-д-л-а -------------------------------- Чи відкритий Ярмарок щопонеділка 0
Chy----kry---̆-Y-r-ar-- shcho--n-d---a C__ v________ Y_______ s_____________ C-y v-d-r-t-y- Y-r-a-o- s-c-o-o-e-i-k- -------------------------------------- Chy vidkrytyy̆ Yarmarok shchoponedilka
Изложбата отворена ли е във вторник? Чи ві--р-------т-в-а щ-в-в-і-ка? Ч_ в_______ в_______ щ__________ Ч- в-д-р-т- в-с-а-к- щ-в-в-і-к-? -------------------------------- Чи відкрита виставка щовівтірка? 0
C-- vid----- vys--vka -hch--ivt-r--? C__ v_______ v_______ s_____________ C-y v-d-r-t- v-s-a-k- s-c-o-i-t-r-a- ------------------------------------ Chy vidkryta vystavka shchovivtirka?
Зоопаркът отворен ли е в сряда? Чи в--к-ити----о-а---щ-се-еди? Ч_ в________ з______ щ________ Ч- в-д-р-т-й з-о-а-к щ-с-р-д-? ------------------------------ Чи відкритий зоопарк щосереди? 0
C------k-yt-y̆-zoop--k shc--s-r-dy? C__ v________ z______ s___________ C-y v-d-r-t-y- z-o-a-k s-c-o-e-e-y- ----------------------------------- Chy vidkrytyy̆ zoopark shchoseredy?
Музеят отворен ли е в четвъртък? Чи від-ритий--узей--оче----г-? Ч_ в________ м____ щ__________ Ч- в-д-р-т-й м-з-й щ-ч-т-е-г-? ------------------------------ Чи відкритий музей щочетверга? 0
Chy vidkrytyy---uz--- s---o-h---erha? C__ v________ m____ s______________ C-y v-d-r-t-y- m-z-y- s-c-o-h-t-e-h-? ------------------------------------- Chy vidkrytyy̆ muzey̆ shchochetverha?
Галерията отворена ли е в петък? Ч----дк--т- --л-рея -оп-ят-иц-? Ч_ в_______ г______ щ__________ Ч- в-д-р-т- г-л-р-я щ-п-я-н-ц-? ------------------------------- Чи відкрита галерея щоп’ятниці? 0
C---v----yt--ha---e-a--h-h-p-ya----si? C__ v_______ h_______ s_______________ C-y v-d-r-t- h-l-r-y- s-c-o-'-a-n-t-i- -------------------------------------- Chy vidkryta halereya shchop'yatnytsi?
Може ли да се снима? Ч--можн- -от-г----ва-и? Ч_ м____ ф_____________ Ч- м-ж-а ф-т-г-а-у-а-и- ----------------------- Чи можна фотографувати? 0
Ch- --zhna fo----------y? C__ m_____ f_____________ C-y m-z-n- f-t-h-a-u-a-y- ------------------------- Chy mozhna fotohrafuvaty?
Трябва ли да се плаща вход? Ч--по-рі-н- --ат-т--з- вх-д? Ч_ п_______ п______ з_ в____ Ч- п-т-і-н- п-а-и-и з- в-і-? ---------------------------- Чи потрібно платити за вхід? 0
C-y po---b-o--l---ty z- vk---? C__ p_______ p______ z_ v_____ C-y p-t-i-n- p-a-y-y z- v-h-d- ------------------------------ Chy potribno platyty za vkhid?
Колко струва входът? С--л-к-----т---в-і-? С______ к_____ в____ С-і-ь-и к-ш-у- в-і-? -------------------- Скільки коштує вхід? 0
S--lʹ-y --sh-----v-h--? S______ k_______ v_____ S-i-ʹ-y k-s-t-y- v-h-d- ----------------------- Skilʹky koshtuye vkhid?
Има ли намаление за групи? Чи-- з-ижка---- г-у-? Ч_ є з_____ д__ г____ Ч- є з-и-к- д-я г-у-? --------------------- Чи є знижка для груп? 0
Chy ---znyzh-- dl-a -ru-? C__ y_ z______ d___ h____ C-y y- z-y-h-a d-y- h-u-? ------------------------- Chy ye znyzhka dlya hrup?
Има ли намаление за деца? Ч--є-зн--к- д-я дітей? Ч_ є з_____ д__ д_____ Ч- є з-и-к- д-я д-т-й- ---------------------- Чи є знижка для дітей? 0
C-- ---zny--k- ---a d-t-y̆? C__ y_ z______ d___ d_____ C-y y- z-y-h-a d-y- d-t-y-? --------------------------- Chy ye znyzhka dlya ditey̆?
Има ли намаление за студенти? Чи-є-з--ж-----я-сту-ен--в? Ч_ є з_____ д__ с_________ Ч- є з-и-к- д-я с-у-е-т-в- -------------------------- Чи є знижка для студентів? 0
Chy ye-----hka ---a-s-u-e-t-v? C__ y_ z______ d___ s_________ C-y y- z-y-h-a d-y- s-u-e-t-v- ------------------------------ Chy ye znyzhka dlya studentiv?
Каква е тази сграда? Що ц---а б---вля? Щ_ ц_ з_ б_______ Щ- ц- з- б-д-в-я- ----------------- Що це за будівля? 0
S-ch----- za ---i-lya? S____ t__ z_ b________ S-c-o t-e z- b-d-v-y-? ---------------------- Shcho tse za budivlya?
Колко стара е сградата? С-ільк- ------цій---д--лі? С______ р____ ц__ б_______ С-і-ь-и р-к-в ц-й б-д-в-і- -------------------------- Скільки років цій будівлі? 0
Sk--ʹ-- r-k---ts--̆-bud-vl-? S______ r____ t___ b_______ S-i-ʹ-y r-k-v t-i-̆ b-d-v-i- ---------------------------- Skilʹky rokiv tsiy̆ budivli?
Кой е построил сградата? Хто поб-дув----- ---і-л-? Х__ п________ ц_ б_______ Х-о п-б-д-в-в ц- б-д-в-ю- ------------------------- Хто побудував цю будівлю? 0
K-t- p-b--u-av-t-yu-b--ivlyu? K___ p________ t___ b________ K-t- p-b-d-v-v t-y- b-d-v-y-? ----------------------------- Khto pobuduvav tsyu budivlyu?
Аз се интересувам от архитектура. Я-ц--авл--я а--іт-к---ою. Я ц________ а____________ Я ц-к-в-ю-я а-х-т-к-у-о-. ------------------------- Я цікавлюся архітектурою. 0
YA-----a-l-usya-------e-t-ro--. Y_ t___________ a______________ Y- t-i-a-l-u-y- a-k-i-e-t-r-y-. ------------------------------- YA tsikavlyusya arkhitekturoyu.
Аз се интересувам от изкуство. Я-цік-вл-с- ---т-цтв-м. Я ц________ м__________ Я ц-к-в-ю-я м-с-е-т-о-. ----------------------- Я цікавлюся мистецтвом. 0
YA-ts--av-y-s-a my-t-ts-v-m. Y_ t___________ m___________ Y- t-i-a-l-u-y- m-s-e-s-v-m- ---------------------------- YA tsikavlyusya mystetstvom.
Аз се интересувам от живопис. Я-цікав---- ---о----м. Я ц________ ж_________ Я ц-к-в-ю-я ж-в-п-с-м- ---------------------- Я цікавлюся живописом. 0
Y- t-ikav-y-sya-zhy-----o-. Y_ t___________ z__________ Y- t-i-a-l-u-y- z-y-o-y-o-. --------------------------- YA tsikavlyusya zhyvopysom.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + украински (1-100) MP3 украински (1-100)

Бързи езици, бавни езици

Има над 6000 езика по целия свят. Но всички те имат една и съща функция. Те ни помагат да обменяме информация. Това се случва по различни начини във всеки език. Защото всеки език се държи в съответствие със своите собствени правила. Скоростта, с която се говори даден език, също е различна. Лингвистите са доказали това чрез различни проучвания. За целта, кратки текстове били преведени на няколко езика. Тези текстове след това били прочетени на глас от носители на езика. Резултатът бил красноречив. Японският и испанският език се оказали най-бързите езици. В тези езици се произнасят почти осем срички в секунда. Китайците говорят значително по-бавно. Те изговарят само пет срички в секунда. Скоростта зависи от сложността на сричките. Ако сричките са сложни, говоренето отнема повече време. Немският съдържа по три звука във всяка сричка, например. Ето защо той се говори сравнително бавно. Бързото говорене не означава, обаче , че има много информация за предаване. Точно обратното! Бързо изречените срички обикновено съдържат малко информация. Въпреки че японците говорят бързо, те предават малко съдържание. От друга страна, "бавните" китайци казват много с малко думи. Английските срички също съдържат много информация. Но интересното е: анализираните езици са почти еднакво ефективни! Това означава, че този, който говори по-бавно, казва повече. А този, който говори по-бързо, се нуждае от повече думи. В края на краищата, всички достигат целта си по едно и също време.
Знаете ли, че?
Словенският принадлежи към южнославянските езици. Той е майчин език на около 2 милиона души. Те живеят в Словения, Хърватия, Сърбия, Австрия, Италия и Унгария. Словенският в много отношения е подобен на чешкия и словашкия. Открива се влияние и на сърбохърватския. Въпреки че Словения е малка страна, в езика съществуват много различни диалекти. Причина за това е богатата история на тази езикова област. Тя се е отразила и върху речниковия състав, който включва много чужди понятия. Словенски се пише с латински букви. В граматиката съществуват шест падежа и три рода. По отношение на произношението има две официални звукови системи. В едната от тях ясно се разграничават високите и ниските гласни. Друга особеност на езика е неговата архаична структура. Словенците винаги са били отворени за други езици. И се радват много, когато се проявява интерес към техния език!