Разговорник

bg Притежателни местоимения 1   »   uk Присвійні займенники 1

66 [шейсет и шест]

Притежателни местоимения 1

Притежателни местоимения 1

66 [шістдесят шість]

66 [shistdesyat shistʹ]

Присвійні займенники 1

[Prysviy̆ni zay̆mennyky 1]

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
аз – мой / свой / си я - -ій я – м__ я – м-й ------- я – мій 0
ya - -iy̆ y_ – m__ y- – m-y- --------- ya – miy̆
Не мога да намеря моя ключ / своя ключ / ключа си. Я н------ з----и м--о клю--. Я н_ м___ з_____ м___ к_____ Я н- м-ж- з-а-т- м-г- к-ю-а- ---------------------------- Я не можу знайти мого ключа. 0
Y--ne --z-- ---y--- m-h--k--uch-. Y_ n_ m____ z_____ m___ k_______ Y- n- m-z-u z-a-̆-y m-h- k-y-c-a- --------------------------------- YA ne mozhu znay̆ty moho klyucha.
Не мога да намеря моя билет / своя билет / билета си. Я не мож--з----и -ог--кв-тка. Я н_ м___ з_____ м___ к______ Я н- м-ж- з-а-т- м-г- к-и-к-. ----------------------------- Я не можу знайти мого квитка. 0
YA-ne-mo-h---n--̆ty m-ho--v--ka. Y_ n_ m____ z_____ m___ k______ Y- n- m-z-u z-a-̆-y m-h- k-y-k-. -------------------------------- YA ne mozhu znay̆ty moho kvytka.
ти – твой / свой / си ти - --ій т_ – т___ т- – т-і- --------- ти – твій 0
ty - ---y̆ t_ – t___ t- – t-i-̆ ---------- ty – tviy̆
Намери ли твоя ключ / своя ключ / ключа си? Т--з-----в-т--й-клю-? Т_ з______ т___ к____ Т- з-а-ш-в т-і- к-ю-? --------------------- Ти знайшов твій ключ? 0
T- zn----h-v-tvi-- kl--c-? T_ z_______ t___ k______ T- z-a-̆-h-v t-i-̆ k-y-c-? -------------------------- Ty znay̆shov tviy̆ klyuch?
Намери ли твоя билет / своя билет / билета си? Ти -н-й-о--т-і- ---ї-ний к-ит-к? Т_ з______ т___ п_______ к______ Т- з-а-ш-в т-і- п-о-з-и- к-и-о-? -------------------------------- Ти знайшов твій проїзний квиток? 0
T- z-a--s--v --iy̆-p--i-znyy--kv----? T_ z_______ t___ p_______ k______ T- z-a-̆-h-v t-i-̆ p-o-̈-n-y- k-y-o-? ------------------------------------- Ty znay̆shov tviy̆ proïznyy̆ kvytok?
той – негов / му в-н-– й--о в__ – й___ в-н – й-г- ---------- він – його 0
v-- – -̆o-o v__ – y̆___ v-n – y-o-o ----------- vin – y̆oho
Знаеш ли къде е неговият ключ / ключът му? З------де----о ----? З_____ д_ й___ к____ З-а-ш- д- й-г- к-ю-? -------------------- Знаєш, де його ключ? 0
Zn-y--h--d---̆-h----yuch? Z_______ d_ y̆___ k______ Z-a-e-h- d- y-o-o k-y-c-? ------------------------- Znayesh, de y̆oho klyuch?
Знаеш ли къде е неговият билет / билетът му? З--єш, д--йог- ---їзни--кв---к? З_____ д_ й___ п_______ к______ З-а-ш- д- й-г- п-о-з-и- к-и-о-? ------------------------------- Знаєш, де його проїзний квиток? 0
Z-ay---, de--̆o-- ----̈-ny---k-yt--? Z_______ d_ y̆___ p_______ k______ Z-a-e-h- d- y-o-o p-o-̈-n-y- k-y-o-? ------------------------------------ Znayesh, de y̆oho proïznyy̆ kvytok?
тя – неин / й в-н--–-її в___ – ї_ в-н- – ї- --------- вона – її 0
vona ---̈ï v___ – ï_ v-n- – i-i- ----------- vona – ïï
Нейните пари / парите й ги няма. Ї---р--е- н-м-є. Ї_ г_____ н_____ Ї- г-о-е- н-м-є- ---------------- Її грошей немає. 0
Ïï -r----y̆ n-maye. Ï_ h______ n______ I-i- h-o-h-y- n-m-y-. --------------------- Ïï hroshey̆ nemaye.
Нейната кредитна карта / кредитната й карта също я няма. І-її -ре-и--о--карт-----ко--н---є. І ї_ к________ к_____ т____ н_____ І ї- к-е-и-н-ї к-р-к- т-к-ж н-м-є- ---------------------------------- І її кредитної картки також немає. 0
I -̈-̈ ---d----i- -a--ky---k--h -ema-e. I ï_ k________ k_____ t_____ n______ I i-i- k-e-y-n-i- k-r-k- t-k-z- n-m-y-. --------------------------------------- I ïï kredytnoï kartky takozh nemaye.
ние – наш / ни м--- --ш м_ – н__ м- – н-ш -------- ми – наш 0
my-- n--h m_ – n___ m- – n-s- --------- my – nash
Нашият дядо / дядо ни е болен. Н-- ---усь хвор-й. Н__ д_____ х______ Н-ш д-д-с- х-о-и-. ------------------ Наш дідусь хворий. 0
Nash -idu---k----y--. N___ d_____ k_______ N-s- d-d-s- k-v-r-y-. --------------------- Nash didusʹ khvoryy̆.
Нашата баба / баба ни е здрава. Наш--б----я-з-о-о--. Н___ б_____ з_______ Н-ш- б-б-с- з-о-о-а- -------------------- Наша бабуся здорова. 0
N---- ba--s-- zd-r--a. N____ b______ z_______ N-s-a b-b-s-a z-o-o-a- ---------------------- Nasha babusya zdorova.
вие – ваш / ви в--- --ш в_ – в__ в- – в-ш -------- ви – ваш 0
vy ----sh v_ – v___ v- – v-s- --------- vy – vash
Деца, къде е вашият баща / баща ви? Діти,-де-в-ш-тат-? Д____ д_ в__ т____ Д-т-, д- в-ш т-т-? ------------------ Діти, де ваш тато? 0
D--y--d- vas------? D____ d_ v___ t____ D-t-, d- v-s- t-t-? ------------------- Dity, de vash tato?
Деца, къде е вашата майка / майка ви? Д-ти, ----а-- ма--? Д____ д_ в___ м____ Д-т-, д- в-ш- м-м-? ------------------- Діти, де ваша мама? 0
Dit---de-vas----a-a? D____ d_ v____ m____ D-t-, d- v-s-a m-m-? -------------------- Dity, de vasha mama?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + украински (1-100) MP3 украински (1-100)

Креативният език

Днес креативността е важна черта. Всеки иска да бъде креативен. Защото креативните хора се смятат за интелигентни. Но и нашият език също трябва да бъде креативен. Някога хората се опитвали да говорят възможно най-правилно. Докато днес човек трябва да говори възможно най-творчески. Рекламата и новите медии са примери за това. Те показват как може да се играе с езика. През последните 50 години значението на креативността се е увеличило значително. Дори научните изследвания се интересуват от това явление. Психолози, педагози и философи изследват творческите процеси. Креативността се дефинира като способността да се създаде нещо ново. Така че един креативен говорител произвежда нови езикови форми. Те могат да бъдат думи или граматически структури. Чрез изучаването на творческия език, лингвистите могат да определят каксе изменя езика. Но не всеки разбира новите езикови елементи. За да се разбере креативния език е нужно знание. Човек трябва да знае как функционира езика. И също трябва да е запознат със света, в който живее говорещият. Само тогава ще може да разбере какво иска да каже той. Тийнейджърският жаргон е пример за това. Децата и младите хора винаги измислят нови термини. Възрастните често не разбират тези думи. В наши дни вече се публикуват речници, които обясняват тийнейджърския жаргон. Но обикновено само след едно поколение те са вече остарели! Въпреки това, креативният език може да се научи. Обучаващите предлагат различни курсове по него. Но най-важното правило е винаги: активирате вътрешния си глас!